Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4585 от 02.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1884/2026
Вид
Решение № 4585
Подписан
02.07.2026
В сила
02.07.2026
Състав
Станимира Иванова, Райна Мартинова, Ивайло Свиленов Илиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4585 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Ивайло Св. Илиев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20261100501884 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 129719/29.12.2025 г., подадена от Г. С. К. срещу Разпореждане № 70697/09.12.2025 г. на ЧСИ М.П. по изпълнително дело № 20258510401600, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната жалба вх. № 113616/11.11.2025 г., поради неизпълнение на дадени указания за внасяне на държавна такса.

Жалбоподателят поддържа, че връщането на жалбата е неоснователно, тъй като в срока по ГПК е подадена молба с вх. № 120123/28.11.2025 г. за надлежното изпълнение, като е направено искане указаните суми за ЧСИ да бъдат мотивирани допълнително, тъй като изпращането на частната жалба до съда не налагало други действия от съдебния изпълнител, освен копие от изпълнителното дело – придружаващо копието от частната жалба с приложенията, изготвено и предоставено от жалбоподателя за другата страна в съдебния процес. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и съдът да се произнесе по основателността на жалбата.

Взискателят не е представил възражение срещу жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.П. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20258510401600 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба от Й.З.С. , въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.09.2024 г. по гр. д. № 6322/2014 г. по описа на СГС, І-15 състав, с който Г. С. К. е осъдена да й заплати сумата от 600 лева – съдебни разноски в производството пред САС.

1

С молба от 18.09.2025 г. длъжникът Г. С. К. е направила искане изпълнителните действия да бъдат спрени до произнасяне по частна жалба вх. № 269356/09.06.2025 г.

Съдебният изпълнител, на основание чл. 432 от ГПК е отказал спиране на изпълнителното производство, като актът е инкорпориран в съобщение № 54912/25.09.2025 г. Против постановлението на съдебния изпълнител е подадена частна жалба вх. № 113616/11.11.2025 г. от Г. С. К.. Съдебният изпълнител, на основание чл. 436, ал. 4 във връзка с чл. 261, т. 1 и т. 4 от ГПК със съобщение, изх. № 65704/14.11.2025 е дал указания в едноседмичен срок на жалбоподателката да представи платежно нареждане за сумата от 25 лева – такса за разглеждане на жалбата, внесена по сметка на СГС и платежно нареждане за внесена по сметка на съдебния изпълнител такса в размер на 48 лева за администриране на жалбата, както и преписи от нея за връчване на другата страна.

С молба от 28.11.2025 г. длъжникът Г. К. е направила искане съдебният изпълнител да обоснове дължимостта на таксата от 48 лева.

С обжалваното определение съдебният изпълнител на основание чл. 262 от ГПК е върнал жалбата поради неизпълнение на дадените указания.

Съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу актове, подлежащи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 436, ал.1 от ГПК жалбата срещу действията на съдебния изпълнител се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В ал. 4 е предвидено, че при администриране на жалбата се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК. В чл. 262 от ГПК е предвидено, че администриращия орган (какъвто в конкретния случай е съдебния изпълнител) извършва проверка на редовността на подадената жалба и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 260 или 261 от ГПК дава указания за отстраняване на констатираните нередовности, а когато те не са отстранени в указания срок, то частния съдебен изпълнител връща жалбата на основание чл. 436, ал. 4 във връзка с чл. 262, ал.

2 от ГПК. В конкретния случай, съдебният изпълнител е дал указания за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на Софийски градски съд. Указал е последиците от неизпълнението. С обжалваното разпореждане е констатирал, че в определения едноседмичен срок указанията не са изпълнени и правилно е върнал жалбата.

Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че в срокът за изпълнение е изискала обосновка на дължимата такса за администриране, поради което и не е налице основание за връщане. Дължимите и събирани от частния съдебен изпълнител такси не са предмет на преценка от съда при обсъждане на правилността на обжалвания акт. От значение е дали са изпълнени указанията, свързани със заплащане на дължимата държавна такса и представянето на преписи от жалбата за връчване на взискателя. По делото не се установява, а и не се твърди жалбоподателката да е изпълнила в срок тези указания, а спорът относно дължимостта на такси към съдебния изпълнител не могат да се отразят на редовността на подадената жалба с оглед разпоредбата на чл. 261 от ГПК и изпълнението на дадени по чл. 262, ал. 1 от ГПК указания.

Предвид на изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 129719/29.12.2025 г., подадена от Г.

С. К. срещу Разпореждане № 70697/09.12.2025 г. на ЧСИ М.П. по изпълнително дело № 20258510401600, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната жалба вх.

№ 113616/11.11.2025 г., поради неизпълнение на дадени указания за внасяне на държавна такса като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3