Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2873 от 15.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7506/2025
Вид
Решение № 2873
Подписан
15.07.2026
В сила
13.08.2026
Състав
Елена Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 2873 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110107506 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.*********** **** срещу Д. А. Й. ЕГН ********** гр.Варна, ул.

*********** № ****.

Предявен е иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде прието за установено, че Д. А. Й.

ЕГН ********** гр.Варна, ул. *********** № **** дължи на „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.*********** **** ЧАСТ от суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №***********г. по ч.гр.д.***********г. на РС Варна, а именно: сумата от 2791,70 лв., представляваща незаплатена стойност на ползвани *********** за периода от 27.09.2022г. до 25.07.2024г. по партида с абонатен № ***********, за които има издадени фактури за периода от *********** г. до 29.07.2024 г. за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул.“***********“ №****, ведно със законната лихва, считано от 1 датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2024г., до окончателното изплащане на задължението; - сумата от 127,24 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 26.11.2022 г. до 04.08.2024г.

В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предоставя *********** на ответника в качеството му на потребител в имот, находящ се гр.Варна, ул.“***********“ №****.

Ползваните *********** се отчитали по партида с номер на платец ***********, чийто титуляр бил ответника.

Излага се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните *********** в срок, което ответникът не бил правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните *********** в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

ВиК операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до съда срещу ответника, въз основа на което било образувано ЧГД № ***********г. по описа на BPC. По заявлението била издадена заповед за изпълнение.

На 07.05.2025г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си, поради постъпило възражение от длъжника сега ответник.

На 27.01.2025г. ответникът платил задълженията си за главници, обезщетение за забава и законна лихва по фактура №*********** от ***********г.-главница от 26.66лв. и лихви в общ размер на 3.34лв. След доброволното частично плащане останало неплатено задължение в общ размер на 2791.70 лв.-главница и 127.24лв.-лихва за забава.

Претендираната сума за главница представлява цена на реално отчетено количество ползвани *********** по показанието на индивидуалния водомер на ответницата.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени от ищеца в заповедното и в исковото производство.

2

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от особения представител на ответника.

В него се излага, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва всички факти и обстоятелства изложени в исковата молба.

Оспорва наличието на облигационна връзка между страните.

Възразява срещу посоченото като изразходвано количество вода.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

Ответникът и назначения му особен представител не се явяват и не изразяват становище.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От Общите условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „***********" ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, Извадка от Решение № Ц-13 от 29.06.2022 г. на КЕВР, Извадка от Решение № Ц-32 от 30.12.2022 г. на КЕВР, Извадка от Решение № Ц-29 от 22.12.2023 г. на КЕВР, Извадка от Решение № Ц-30 от 19.12.2024 г. на КЕВР се установява, че: ищцовото дружество има качеството на оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и доставя ВиК услуги за битови нужди в обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул. гр.Варна, ул.“***********“ №****.

Ползваните *********** се отчитали по партида с номер на платец ***********, за чийто титуляр е посочен ответникът.

Видно от Справка от Агенция по вписванията за Д. Й. се установява, че ответникът е собственик на еднофамилна жилищна сграда, находяща гр.Варна, ул.“***********“ №**** от 2015г., придобита чрез покупкопродажба.

Предоставянето на услугите се регулира от действието на Общи условия. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните *********** в срок. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите 3 условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използваните *********** в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

От Справка за недобора на частен абонат № ***********, Опис на отчети на абонат № *********** се установява, че консумацията на вода в обекта на потребление, находящ се в гр.Варна, ул.“***********“ №**** през процесния период на отчет 27.09.2022г. – 25.07.2024г. е отчитана ежемесечно чрез електронен карнет.

Видно от справка за недобора на ответникът са издавани всеки месец фактури за консумирана вода за период на отчитане на отчет 27.09.2022г. – 25.07.2024г., а именно: ************************** за суми в общ размер на главницата от 2791,70 лева и на лихвата в размер на 127,24 лева.

От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че общото задължение по процесните фактури е в размер на 2 791.70 лева или 1 427.38 евро, като по отделни фактури сумите са представени в констативно съобразителната част на експертизата. Общият размер на лихвата за забава е ****.39 лева или 68.20 евро, като по отделни фактури сумите са представени в констативносъобразителната част на експертизата.

По фактура

№***********/*********** г. има извършено плащане на 27.01.2025 г., като по главницата са погасени 115.80 лева. Относно останалите процесни фактури няма данни за извършени плащания към 11.06.2026 г.

Въз основа на така установените факти, Варненския районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявен е иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде прието за установено, че Д. А. Й.

ЕГН ********** гр.Варна, ул. *********** № **** дължи на „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.*********** **** ЧАСТ от суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №***********г. по ч.гр.д.***********г. на РС Варна, а именно: сумата от 2791,70 лв., представляваща незаплатена стойност на ползвани *********** за периода от 27.09.2022г. до 25.07.2024г. по партида с абонатен № ***********, за които има издадени фактури за периода от *********** г. до 29.07.2024 г. за обект на потребление, находящ се 4 в гр.Варна, ул.“***********“ №****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2024г., до окончателното изплащане на задължението; - сумата от 127,24 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 26.11.2022 г. до 04.08.2024г.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните, е сключен договор при ОУ за продажба на ВиК услуги с място на доставка обект, находящ се в гр.Варна, ул.*********** № ****; Ползваните *********** се отчитали по партида с номер на платец ***********, чийто титуляр е ответника, че ответника е собственик на обекта на доставка, изпълнението на договора от страна на ищеца съгласно договора при ОУ, настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер, падежа на процесните вземания, периода на изпадане в забава за плащане на процесните главници, правилността на отчитане на водата.

Ответникът няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.

Дължимостта на сумите за предоставени ВиК услуги от ищцовото дружество се предоставя от качеството потребител на ответника. Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители" са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, както и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Посочената легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от ОУ. Според ал. 3 на същата клауза от ОУ потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му това лице (наемател) да бъде 5 потребител на ВиК услуги за определен срок.

В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект, но не е ангажирал никакви доказателства в тази връзка, въпреки разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест.

Представената справка за недобора на частен абонат, както и карнетните листи, в които като абонат е посочен ответника не доказват правото му на собственост или на ползване върху процесния обект на отчитане. Видно от представената справка от имотния регистър се установи, че ищецът не е собственик на процесния обект на отчитане, находящ се в гр.Варна, ул.“***********“ № ****, нито негов ползвател. Видно от справката ответникът е собственик на жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“***********“ № ****, който адрес е и настоящ адрес на ответника, видно от служебно изготвената справка НБДН.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че ответникът не е потребител на ВиК услуги за обекта на потребление с абонатен № ***********, находяща се в гр.Варна, ул.“***********“ № **** респ., не дължи заплащането на начислените суми за предоставени услуги в този обект.

По изложените мотиви съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Издадената Заповед № ***********г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.***********г. на РС Варна следва да бъде обезсилена предвид указанията дадени в мотивната част на т.10в от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по отношение на сума в размер на 26.66 лева, представляваща главница по фактура № ***********/***********г. и лихви в общ размер на 3,34 лева, тъй като исковете по реда на чл.422 от ГПК не са предявени за тези суми.

По разноските:

Ищецът е претендирал сторените в исковото и заповедното производство разноски, но с оглед изхода на делото, разноски на ищеца не се следват.

Водим от горното, съдът:

6

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде прието за установено, че Д. А. Й. ЕГН ********** гр.Варна, ул. *********** № **** дължи на „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.*********** **** ЧАСТ от суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №***********г. по ч.гр.д.***********г. на РС Варна, а именно: сумата от 2791,70 лв., представляваща незаплатена стойност на ползвани *********** за периода от 27.09.2022г. до 25.07.2024г. по партида с абонатен № ***********, за които има издадени фактури за периода от *********** г. до 29.07.2024 г. за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул.“***********“ №****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2024г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 127,24 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 26.11.2022 г. до 04.08.2024г.