Определение № 3140 от 19.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3140 гр. София, 19.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20248002104573 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция„Национален филмов център” [населено място] чрез пълномощник адв.П. А. от САК срещу решение №3900 от 28.06.2024г по в.гр.дело № 254/2024г. на Софийски градски съд в частта , в която след отмяна на решение от 01.11.2023г по гр.д №45173/2023г на Софийски районен съд, 55 състав ,са уважени предявените от Ж. И. К.- П. конститутивен иск по чл. 344, ал. 1,т.1 КТ за признаване на уволнението от длъжността изпълнителен директор на ИА„Национален филмов център” за незаконно с отмяна на заповед № РД 12-396/17.06.2021г. на министъра на културата с която е наложено дисциплинарно наказания „уволнение” ; осъдителен иск по чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението в размер на 15246 лв. за периода 17.06.2021г.– 17.12.2021г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, вр. чл. 221,ал. 2 КТ за заплащане на сумата 1443,75 лв. удържано обезщетение от работодателя без правно основание като последица от дисциплинарното уволнение,ведно със законната лихва,като съответно са присъдени разноски. Първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ е потвърдено от въззивния съд с други мотиви,в която част решението не е обжалвано/договорът е със срок до 27.10.2022г/.Въззивният съд е приел налагането на дисциплинарното наказание за незаконно поради неспазване на изискването по чл.193 КТ от упражняващият дисциплинарна власт министър на културата ,който е изпратил писмо изх. № 24-02-19/08.06.2021 г., с покана до 1 ищцата на основание чл.193,ал.1 КТ да представи писмени обяснения в срок до 17,30 часа на 10.06.2021 г. по констатираните в одитния доклад/вътрешен одит на Министерство на културата от м. май 2021г/ нарушения на дейността на агенцията .Не са били поискани обяснения с точно описание на твърдяните дисциплинарни нарушения, доколкото в искането са били поставени девет въпроса, в които не се сочат факти и обстоятелства,свързани с конкретното дисциплинарно нарушение, извършено от изпълнителния директор, /конкретните действия, които е следвало да бъдат предприети, кога е извършено нарушението и т.н/ и същите не могат да бъдат изведени от одитния доклад от м.05.2021 г., изготвен от Министерство на културата, доколкото в посочения документ не са били изложени конкретни нарушения, извършени от изпълнителния директор на ИА „Национален филмов център“, довели до неправомерното разходване на парични средства, а са дадени единствено препоръки за изготвяне на вътрешни актове, чрез които да се подобри текущия контрол ,т.е актове които да облекчат проверката по разходването на средства от държавния бюджет,или за превенция на евентуални нарушения . Предвид данните,че поканата е връчена на 09.06.2021г, независимо от обстоятелството, че в дадения срок ищцата е депозирала писмени обяснения с отговор на поставените девет въпроса касаещи въвеждане на правила и процедури за разходване на средства, изтъкнато е, че реално предоставеният срок за писмени обяснения /от 09.06. до 10.09.2021г/г.,в който период ищцата е била в платен годишен отпуск / разрешен от министъра на културата, видно от молбата за отпуск и отбелязването върху същата / , не може да се приеме за разумен. Освен това, извадка от одитния доклад, към който препраща както уволнителната заповед е връчен на ищцата едва на 10.06.2021г,като исканите обяснения касаят цялостната дейност на изпълнителния директор,свързана с правилата за разходване на средства в агенцията, считано от встъпването му в длъжност /27.10.2017 г./без да са конкретни .Поради това въззивният съд се е позовал на чл. 193,ал. 2 ГПК,но като е добавил и изводите си за нарушени изисквания към съдържанието на заповедта по чл. 195,ал.1 от КТ. Според въззивния съд заповедта за уволнение се явява немотивирана,доколкото не са посочени обективните признаци на извършените нарушения(очевидно под формата на бездействие) , не са посочени законовите разпоредби , чието неизпълнение се вменява , което засяга както правото на защита на уволнения, така и лишава съда от възможност за преценка законосъобразността на уволнението, а също и от преценка на срока по чл.194, ал.1 КТ.Не става ясно какви конкретно са нарушенията на ищцата за периода от възникване на трудовото правоотношение (назначаването на ищцата),съответно – кога е следвало да бъдат приети вътрешните актове, свързани с осигуряване на ефективно, целесъобразно и законосъобразно изразходване на финансови средства и спазването на финансова дисциплина, кога е следвало да бъдат приведени вътрешните актове и процедури на агенцията в съответствие с действащата нормативна уредба в страната и коя именно.Доколкото обаче в заповедта е посочено,че нарушенията са извършени от възникване на трудовото правоотношение,въззивният съд е изтъкнал, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание, предвиден в чл.194,ал.1 КТ е изтекъл.Извършването на одит и изготвянето на одитен доклад през м.05.2021 г. само по себе си не води до обратен извод 2

,тъй като в същия са дадени единствено препоръки на изпълнителния директор на ИА „Национален филмов център“,без обаче да са констатирани конкретни нарушения на трудовите задължения.

Въззивният съд е основал отмяната на наложеното дисциплинарно наказание и на нарушение на закрилата в чл. 333,ал. 1, т. 4 КТ. Ищцата е била в разрешен отпуск.

Представеният болничен лист е за периода от 11.06.2021г./петък/ до 18.06.2021г.След като за този период ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност,на 14.06.2021г ищцата е изпратила болничния лист на работодателя по пощата с обратна разписка и видно от представена електронна кореспонденция, същата е уведомила на 15.06.2021г., /т.е.преди да бъде издадена на 17.06.2021г. уволнителната заповед/ служители на агенцията за това обстоятелство, като е посочила по какъв начин да бъде замествана. Няма данни да е поискано предварителното съгласие от страна на инспекцията по труда във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, извършено на основание чл. 330, ал.

2, т. 6 КТ, поради което въззивният съд е приел ,че и на това основание уволнението е незаконосъобразно.

В касационната жалба на работодателя се изтъкват всички отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК. Касаторът оспорва всички решаващи изводи на съда от фактическа и правна страна в обжалваната част,като счита императивните изисквания на чл. 193, ал.1, чл.194 и чл.195 от КТ за спазени,поддържа , че няма пропуск в процедурата, който да опорочава уволнението и дисциплинарното наказание не е наложено извън сроковете по чл.194,ал.1 КТ, предвид обстоятелството кога министърът е узнал за нарушенията. Позовава се на незаконосъобразност на решението,тъй като ищцата не може да се позовава на нарушение по чл. 193,ал.1 КТ предвид даден от работодателя неподходящ срок,след като е депозирала исканите писмени обяснения.Не е нарушена и закрила по чл. 333,ал. 1, т. 4 КТ при уволнение,след като болничният лист е постъпил в предприятието по пощата едва на 18.06.2021г,т. е след уволнението.

В изложение към касационната жалба се изтъква очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 предл. трето ГПК/и се сочи основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК по шест формулирани въпроса. Първата група въпроси са по прилагането на чл. 193, ал.1 КТ: задължително ли е в искането на обяснения да се сочат всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние , да се уведомява работника или служителя за започнато дисциплинарно производство и да му се връчи копие от акта,станал повод за започване на процедурата

(т.1); спазен ли е чл. 193, ал.1 КТ за даване достатъчен срок за писмени обяснения ,когато се касае за множество констатирани отделни нарушения ,при положение че обяснения са дадени в предоставения срок (т.2).Сочи се противоречие с реш.по гр.д №1328/2012г, реш. по гр.д №279/2009г , реш. по гр. д.№ 768/2011г,реш. по гр.д № 1068/2009г на Четвърто г.о на ВКС , реш. по гр.д № 68/2009г , реш. по гр.д № 267/2009г на Трето г.о на ВКС и др. по първия въпрос , както и противоречие с реш.по гр.д № 2943/2017г,реш. по гр.д №779/2009г,реш. по гр.д № 1322/2009г на Трето г.о , реш. по гр.д № 20/2009г , реш. по гр.д № 1220/2013г , реш. по гр.д № 145/2014г на Четвърто г.о на ВКС по втория въпрос .

3

Следващият въпрос (т.3) е по прилагането на чл. 195,ал.1 КТ , изтъква се противоречие с практика на ВКС по въпроса необходимо ли е в уволнителната заповед да се сочат всички обективни и субективни признаци на нарушението и счита ли се изпълнено изискването за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ,ако тя препраща към друг документ ,съобщен на наказания работник или служител .Противоречието е с реш. по гр.д № 6474/2014г , реш. по гр.д №1099/2012г ,реш. по гр.д №278/2011г на Трето г.о ,реш. по гр.д 1835/2017г , реш. по гр.д № 546/2012г,реш. по гр.д № 193/2011г и др. на Четвърто г.о на ВКС

Формулиран е въпрос (т.4) лицата, заемащи ръководни длъжности в държавни институции, назначени със заповед на министър ,попадат ли в обхвата на чл.19, ал.4 т.3 от Закона за администрацията, приложима ли е спрямо тях разпоредбата на чл. 19а, ал.2 ЗА.Сочи се противоречие с практика на ВКС в реш. по гр.д № 3433/2016г , реш. по гр.д № 4016/2022г на Трето г.о и др.

Формулиран е въпрос (т.5) кога нарушението се счита открито и започват да текат сроковете по чл.194,ал.1 КТ – от момента на извършване на нарушението , или от момента на откриването му.Сочи се противоречие с практика на ВКС в реш. по гр.д № 1123/2016г и реш. по гр.д № 1063/2011г на Четвърто г.о .

Поставен е и въпрос (т.6) ползва ли се от закрилата по чл.333, ал.1 т.4 КТ работникът или служителят при положение, че не е уведомил своевременно работодателя за разрешения му отпуск поради временна нетрудоспособност и към момента на връчване на заповедта е бил на работа. Сочи се противоречие с практика на ВКС в реш. по гр.д № 1621/2011г , реш. по гр.д № 1793/2020г , реш. по гр.д № 1594/2010г, реш. по гр.д № 6286/2015г на Четвърто г.о и реш. № 1185/2011г на Трето г.о .

Постъпила е и касационна жалба от Министъра на културата,чрез пълномощник М. К.- И.,в обжалваната от ответника част. Министерство на културата е конституирано като трето лице помагач на ответника по обективно съединените искове , уважени от въззивния съд и като жалбоподател поддържа идентични касационни оплаквания .В изложение се формулират правни въпроси по прилагането на чл.193,ал. КТ , чл. 195, ал.1 КТ , чл. 194,ал.1 КТ и чл. чл.333, ал.1 т.4 КТ,идентични по съдържание с формулираните по т. 1,т.2 ,т.3,т.5 и т6 в изложението на ответника ,като се изтъква противоречие с формирана и цитирана практика на ВКС по тези въпроси , основание по чл. 280, ал.1 т.1 , предл. трето. ГПК .

Постъпил е отговор и по двете касационни жалби от Ж. И. К.- П. ,чрез адв.В. Б. .

Оспорва се наличието на основания за допускане до касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси и се излагат конкретни съображения за несъответствието им с общите или специалните изисквания съгласно ТР №1/2010г по т.д № 1/2009г ОСГТК и критериите за селекция. Водещите въпроси не съвпадат с произнасянето на въззивния съд,който е съобразил това, че процедурата по чл.193,ал.1 КТ не е спазена коректно и практически ищцата е била лишена от възможност узнае за какво я наказват и да се защити.

С въпросите зададени в писмата са били поискани обяснения, като работодателят изобщо не е посочил,че ищцата е извършила дисциплинарно нарушение и кога. Цитираната 4 практика по прилагането на чл.195,ал.1 КТ подкрепя подхода на въззивния съд.Текста на чл.19а ЗА не е прилаган при уволнението,затова и не следва да бъде обсъждан.Няма противоречие и с практиката на ВКСотносно закрилата. Работодателят иницира и провежда цялото дисциплинарно производство докато ищцата ползва надлежно разрешен отпуск, тя нито е укрила документа, оправдаващ отсъствието й, нито е се е явила на работа в НФЦ, което да обоснове извод,че не ползва отпуск по болест. Тя няма неправомерно поведение. Не е било редно служители на администрацията на органа по чл.61,ал.2 КТ да я викат в МК по време на болничен отпуск, за да й връчат уволнителна заповед. Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.2 ГПК и очевидна неправилност .