Решение № 13141 от 02.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46014/2025
- Вид
- Решение № 13141
- Подписан
- 02.07.2026
- Състав
- ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 13141 гр. София, 02.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110146014 по описа за 2025 година
Образувано е по предявени от „А. за с. на в.“ ЕАД срещу М. К. М. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество, следните суми: сумата в размер на 350 лв., представляваща главница дължима във връзка с договор за потребителски кредит № 4834233 от 27.06.2023г., сключен с „И. А.М.“ АД и договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „А. за с. на в.“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.02.2024г. и приложение № 1 към него от 02.02.2024г., ведно със законната лихва от 10.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 17,80 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.07.2023 г. до 19.09.2023 г., сумата в размер на 75,69 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № 4834233 от 27.06.2023г., сключен с „И. А. М.“ ЕАД, на ответника е предоставен потребителски кредит, който ответникът се задължил да върне заедно с договорената лихва, разсрочено, на 12 бр. месечни вноски, като първата била на 04.07.2023 г., а последната на 19.09.2023 г., като всяка вноска била уговорена в размер на 30,65 лв. Посочва, че на 27.06.2023 г., бил сключен договор за гаранция между ответницата и „Ф. Б.“ ЕООД. Сочи, че ответницата не изпълнила задължението си да върне заетата сума, като поръчителят по сключеният договор за гаранция – „Ф. Б.“ ЕООД възстановил вместо ответницата претендираната по договора за потребителски кредит сума. Релевира, че е материално легитимиран да иска връщане на заемната сума, заедно с договорна лихва върху нея и обезщетение за забава, тъй като заемодателят като титуляр на вземанията по договора прехвърлил същите на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.02.2024г. и приложение № 1 към него от 02.02.2024г. Обосновава правен интерес от предявяване на исковете с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15575/2025г. по описа на СРС, 38 състав, и постъпилото от длъжника срещу нея възражение по чл. 414 ГПК.
1
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата М. К. М..
Ответницата не се яви в първо заседание, не взе становище по иска и доказателства и по изрично настояване на ищеца съдът произнася настоящото неприсъствено решение. Съдът РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. К. М. ЕГН ********** дължи на „А. за с. на в.“ ЕАД ЕИК .... следните суми: сумата в размер на 350 лв., представляваща главница дължима във връзка с договор за потребителски кредит № ...от 27.06.2023г., сключен с „И. А.
М.“ АД и договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „А. за с. на в.“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.02.2024г. и приложение № 1 към него от 02.02.2024г., ведно със законната лихва от 10.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 17,80 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.07.2023 г. до 19.09.2023 г., сумата в размер на 75,69 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 63.91 евро разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2