Решение № 395 от 23.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Благоевград, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Я. при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200501183 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от А. И. К., ЕГН **********, от ***, срещу Решение № 900160/14.07.2023г., постановено по гр.д. № 915/2020г. по описа на РС С., в частта му в която е уважен предявени ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС; в частта му в която е уважен предявени иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата 2 680.00лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба/05.10.2020г./, до окончателното изплащане на дължимото, както и в частта му в която е отхвърлен като неоснователен отрицателния установителен иск, с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предявен от А. И. К., ЕГН **********, от гр. С., срещу Ю. А. Х., ЕГН **********, А. С. Х., ЕГН ********** и А. С. Х.- М., ЕГН **********, всичките от гр. С., както обективно съединения иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК, между същите страни.

Първоинстационното решение на РС С. се обжалва и в частта му за разноските.

С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяната му изцяло.

Наведено е оплакване за допуснати процесуални нарушения от състава на първоинстанционния съд, тъй като съдът в гр. С. не се е произнесъл по направеното от ответника А. И. К., възражение за неистинността на приетия като писмено доказателство по 1 делото Договор за групов строеж от 01.06.1981г., въпреки че е коментирал заключението на експерта по приетата съдебно-графологична експертиза- че машинописните текстове в договора са изписани с различни пишещи машини, ползвани за всеки един лист от документа.

Оспорват се изводите на първоинстационния съд, който за да уважи предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, предявен срещу ответника А. И. К., ЕГН **********, е приел че ищците са собственици на процесния имот на основание Договор за групов строеж от 01.06.1981г., като съдът без да се произнесе по възражението че този документ е неистински, не се е обосновал защо приема същия за достоверен.

Същевременно с допълнение към въззивната жалба, поддържа се от А. И. К., че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е изключил от доказателствения материал по делото Договор за групов строеж от 09.06.1979г., след като този документ е неистински.

Оспорват се като неправилни и необосновани от събраните доказателства, изводите на състава на РС С.- че процесния имот не е предмет на проведената публична продан и не е възложен на ответника А. И. К., с Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 197/2014г. по описа на ЧСИ М. В., с рег. № 797 в КЧСИ.

Поддържа се с въззивната жалба, че въз основа на доказателствата събрани пред първоинстанционния съд, установява се че сградата в която Ю. А. Х./ и нейния съпруг С.

Х./са придобили правото на собственост върху описаните обекти в Заповед № 30/19.04.1979г., като сградата е била изградена съгласно одобрен архитектурен проект и въведена в експлоатация. Съгласно одобрените архитектурни проекти, ответницата по предявения насрещен отрицателен иск- Ю. А. Х., е придобила правото на собственост върху жилище/апартамент/ на първия етаж, на избено помещение в гаражния етаж на гараж № 6, таванско помещение, намиращо се над мазето в секция „Б“, както и на 12.50 % от общите части на сградата. Поради това поддържа се, че от изложеното е видно, че Ю. А. Х., а след смъртта на съпруга и – нейните деца- А. С. Х. и А. С. Х.- М., не са могли да придобият правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, изграден в сграда № 19, разположена в ПИ с идентификатор

***, към датата на издаване на НА за собственост на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от *г., по описа на Нотариуса на РС С.. Поддържа се, че придобитите от Ю. А. Х. и съпруга и С. Х., респ. наследниците им по закон- А. С. Х. и А. С. Х.- М., въз основа на Заповед № 30/19.04.1979г. на Председателят на ОбНС гр. С., одобрена от ОНС Благоевград недвижими имоти, не включват правото на собственост върху процесния по настоящото дело недвижим имот, а имотите които те са придобили са продадени през 2017г. на ответника А. И. К., ЕГН **********, въз основа на постановление за възлагане на ЧСИ М. В., по изп. дело № 197/2014г. по нейния опис. Ето защо излагат се правни доводи с въззивната жалба, че първоинстанционният съд необосновано е отхвърлил като неоснавателни предявените отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и отменител иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК.

2

Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС С., като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново решение с което да отхвърли предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС като недоказан и неоснователен, както и да отмени решението в частта на предявените искове по чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 537 ал. 2 от ГПК, от А. И. К., ЕГН **********, от гр. С., срещу Ю.

А. Х., ЕГН **********, А. С. Х., ЕГН ********** и А. С. Х.- М., ЕГН **********, всичките от гр. С. и да уважи същите като основателни.

Претендират се направените разноски както пред първата, така и пред въззивната съдебни инстанции. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в частта му за разноските, като се възразява, че първоинстационният съд не се е съобразил и с направеното възражение за прекомерност, направено от А. И. К..

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Д. Х., като пълномощник на Ю. А. Х., ЕГН **********, А. С. Х., ЕГН ********** и А.

С. Х.- М., ЕГН **********, всичките от гр. С., с който се иска от въззивния съд да остави въззивната жалба на А. И. К., без уважение, а обжалваното решение на Районен съд С., да бъде потвърдено, като валиден, допустим и правилен съдебен акт.

Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че съобразно обхвата на въззивната проверка, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, не са налице основания за отмяна на атакуваното Решение № 900160/14.07.2023г., постановено по гр.д. № 915/2020г. по описа на РС С., като неправилно и необосновано.

Излагат се доводи, че въз основа на събраните пред РС С. писмени доказателства, делото е изяснено от фактическа страна: Установено е че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том *, peг. № *, дело № */*г. на Нотариус Р. Б.. вписан в СВ гр. С. с вх. рег. № 118 от 28.01.2011г., акт № *, том *, дело */*г., на основание осъществен групов строеж, преустройство по чл. 137 ЗУТ, наследство от С. А. Х.. б.ж. на гр.С./починал на *г./ и по давност /чл.587 ал. 2 ГПК/, ищците са признати за собственици на недвижими имоти, включително на търговски обект (*), който съгласно КК и КР на гр. С., одобрени със Заповед №РД-18-80 от 11.11.2009г. на ИД на АГКК представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, адрес на имота: град С., ***, обект (*); самостоятелният обект се намира в сграда №19, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност; брой нива на обекта: 1 (едно); посочена в документа площ: 22,50 кв.м.; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***. Така точка втора от цитирания по-горе нотариален акт.

Поддържа се с писмения отговор на в. жалба, че от писмените доказателства по делото е установено, че на основание договор за групов строеж от 01.06.1981г. собствениците на жилища от секция ,.Б“ са се споразумели малкото зимнично помещение в гаражния етаж, непосредствено срещу гараж № 5, да бъде разпределено на Ю. А. Х..

3

От свидетелските показания и писмените доказателства относно преустройството на това помещение се установява, че Ю. Х. и съпругът й С. Х. - наследодател на останалите ищци по делото, са били във владение на това помещение, същото е преустроено по надлежния ред, въз основа на одобрени проекти и издадено разрешение за строеж и през 2005г. е въведено в експлоатация като търговски обект- *, който до отстраняване на въззиваемите е експлоатиран от тях като такъв.

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че правата на въззиваемите в собствеността върху този обект се разпределят по следния начин: за Ю. А. Х. 4/6 (четири шести) идеални части, за А. С. Х. 1/6 (една шеста) идеална част и за А. С. Х. - М. 1/6 (една шеста) идеална част.

Сочи се още от пълномощника на въззиваемите- адв. Х., че установено е от изслушаната по делото СТЕ, че търговският обект * (самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** не е идентичен с обектите, описани в Заповед № 30 от 19.04.1979г., договор за групов строеж от 09.06.1979г. и имотите, възложени на жалбоподателя- А. И. К. с постановление за възлагане на ЧСИ М. В., по изп. дело № 197/2014г., тъй като вещото лице е установило, че търговският обект включва в площта си две избени помещения и избено помещение зад гараж № 6. Категорично е установено по делото, че към момента на образуване на изп. дело № 197/2014г. по описа на ЧСИ М. В., процесният търговски обект е съществувал като такъв, тъй като същият е въведен в експлоатация с удостоверение № 54/10.05.2005г. като търговски обект *. Установено е, че този обект не е бил предмет на публична продан и възлагане с постановление от 30.05.2017г. на ЧСИ в полза на купувача А.

И. К..

От изслушаната по делото СИЕ е установена средната пазарна наемна цена на търговски обект от типа на процесния за периода от 01.01.2018г. до датата на предявяване на исковете, а именно 80 лева месечно.

При така установената фактическа обстановка, поддържа се от пълномощника на въззиваемите че изводите, до които е стигнал първостепенния съд, в мотивите към обжалваното съдебно решение, са правилни и законосъобразни.

Изложени са правни доводи с отговора на въззивната жалба, че договорите за групов строеж, представени по делото на практика нямат вещнопрехвърлително действие. Правните последици от тях са с облигационен характер. В изложения смисъл, поддържа се че сключването на два договора за групов строеж последователно във времето, е напълно допустимо и не противоречи на закона. Още повече, установи се от доказателствата по делото, че между 1979 и 1981 година са настъпили промени в собствеността върху жилищните обекти в сградата- сектор Б, които са съобразени при сключването на втория по време договор за групов строеж- този от 1981 година. Поради това и напълно законосъобразно, първостепенният съд е зачел правното действие на договора за групов строеж от 1981г. Същият, на практика е поставил началото на установено в полза на Ю. А.

Х., А. С. Х. и А. С. Х.- М., владение върху допълнителното помещение в зимничния етаж, за което етажните собственици са се споразумели да е на Ю. Х.. И към 1999г., когато са 4 одобрени проектите за преустройство на това помещение, и към 2005 година, когато то е въведено в експлоатация, изискуемият от закона десетгодишен давностен срок за придобиване право на собственост върху това помещение е бил изтекъл. Що се отнася до фактическите действия по своене на вещта- те са установени по делото, а и не са спорни, доколкото претенциите на жалбоподателя- А. И. К., следва да бъдат датирани едва към 2017г., когато същият е придобил жилищния обект и таванското помещение на основание проведена публична продан по изп. дело № 197/2014г. на ЧСИ М. В., или най-рано към 2014 година, когато е образувано цитираното изпълнително дело. Предвид изложеното, поддържа се от адв. Х., че решаващите изводи на първостепенния съд, за основателност на предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, както и че не са налице основания да се уважи иска по чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на нотариалния акт на ищците, са изцяло правилни и законосъобразни.