Решение № 6506 от 26.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6506 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ................... при участието на секретаря ...................... като разгледа докладваното от ................... Гражданско дело № 20221110111108 по описа за 2022 година обективно съединени иск за обезщетение, което работникът дължи на работодателя при дисциплинарно уволнение, иск за поправяне на вреда, причинена от работника умишлено, и иск за връщане на получено без основание, с правно основание съответно чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 203, ал. 2 от същия Кодекс във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 55, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите и насрещни искове за плащане на трудово възнаграждение и командировъчни пари, разгледани по реда на ОБЩИЯ ИСКОВ ПРОЦЕС, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 310, ал. 2 от същия кодекс.

Ищецът по първоначалния иск „................................ с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. чрез пълномощницата адвокат С. П. П. твърди, че ответникът В. Г.

С. с ЕГН**********, живеещ в гр. =========== с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. = чрез пълномощницата адвокат А. А. Й. заемал при него длъжността === за времето от ..................... до .................... с месечно възнаграждение от лева. Сочи още, че във връзка с работата възложил на ответника по първоначалния иск управлението на тежкотоварен автомобил. На ответника била възложена и задача за превоз на стоки от ..................... На ответника било възложено да отпътува до гр. където се намирал поверения му автомобил. Били му платени за транспортни разходи и лева трудово възнаграждение за месец година. На ....................... ответникът по първоначалния иск се свързал със служителите на ищеца и заявил, че занапред няма да изпълнява задълженията си по трудовия договор. Изоставил поверения му тежкотоварен автомобил и отказал да върне предварително платената сума от лева. Поради горното на ответника по първоначалния иск било наложено дисциплинарно наказание с посочено основание чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение I от Кодекса на труда. Като основание работодателят посочил, че с описаното поведение ответникът по първоначалния иск злоупотребил с доверието му.

1

Ищецът по първоначалния иск поддържа още, че ответникът му дължи обезщетение за прекратяването на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение, обезщетение за вредите, претърпени от изоставянето на товарния автомобил и връщане на получената авансово сума за трудово възнаграждение. Пълномощницата на ищеца развива съображения, че ответникът причинил вредите умишлено, затова следвало да му се търси отговорност но гражданското, а не по трудовото законодателство.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника по първоначалния иск да плати на ищеца следните суми:

800.00 лева обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение;

3 197.59 лева обезщетение за вредите, претърпени от работодателя заради изоставянето на товарния автомобил от ответника по първоначалния иск;

1 400.00 лева получени от ответника по първоначалния иск на отпаднало основание – авансово плащане на трудово възнаграждение за месец ноември 2021 година; законната лихва върху посочените суми за времето от предявяването на първоначалния иск на година до окончателното изплащане; направените по делото разноски.

Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като едномесечният срок за отговор изтича на 03. V. 2022 година. В този срок ответникът по първоначалния иск представя отговор и оспорва първоначалните искове. Поддържа, че не дължи обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение, защото последното не било законно: работодателят не изпълнил задължението си да поиска обяснения от работника; твърдяното нарушение на трудовата дисциплина не било извършено. На ответника не било възлагано да извършва превоз, а само да открие товарния автомобил. Същият бил в техническо състояние, негодно за употреба по предназначение. Ответникът по първоначалния иск съобщил на работодателя за неизправността на автомобила. Било му наредено да го остави и да чака следващи указания, но такива не били направени. Пълномощницата на ответника развива съображения, че следвало да му се търси отговорност по трудовото, а не по гражданското законодателство, защото работникът не действал с умисъл да навреди на работодателя.

Претърпените от работодателя вреди не били в причинно-следствена връзка с действията на работника. Служителите на работодателя съпричинили вредите, като предприели прибирането на товарния автомобил след необосновано дълъг период от време. На ответника по първоначалния иск се дължало трудово възнаграждение чак до прекратяването на трудовия договор в края на 2021 година.

В насрещните искове се твърди, че работодателят дължи на работника месечно трудово възнаграждение за месец декември 2021 година, както и пътни и дневни пари за командировка.

Искането, направено с насрещните искове, е съдът да постанови решение, с което да осъди ищеца по първоначалния иск да плати на ответника следните суми:

800.00 лева трудово възнаграждение за месец декември 2021 година;

2 053.63 лева дневни пари за времето от ......................;

2 669.71 лева частично от сумата 7 627.74 лева квартирни пари за времето от ......................;

100.00 лева частично от сумата 1 540.22 лева дневни пари за времето от ....................;

100.00 лева частично от сумата 5 720.80 лева квартирни пари за времето от ....................;

2 законната лихва върху посочените суми за времето от предявяването на насрещните искове на ..................... до окончателното изплащане; направените по делото разноски.

Ищецът по насрещния иск прави и искане за прихващане на сумите, дължими по първоначалните и по насрещните искове.

Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена и по отношение на насрещните искове, като едномесечният срок за отговор изтича на ................... В този срок ответникът по насрещните искове представя отговор и ги оспорва. Уточнява, че част от платената сума от 1 400.00 лева в размер на 373.00 лева била за трудово възнаграждение, а остатъкът от 1 027.00 лева била платена като командировъчни пари. Окончателното плащане щяло да се извърши след предоставяне на отчет за свършената работа. На работника били платени и пътни разноски. Било му възложено да извърши превоз, като поверения товарен автомобил бил в техническа изправност. Ответникът по насрещния иск отрича да е бил уведомяван от ищеца за неизправност на автомобила.

1. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на трудовия договор:

На ..................... в гр. страните в настоящото производство сключват представен по делото с исковата молба трудов договор. По силата на договора ищцата заема в ответното дружество длъжността == с месечно брутно трудово възнаграждение от 800.00 лева. Страните уговарят шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя с т. 2.1 от договора.

Горното обстоятелство не се оспорва от ответника по първоначалните искове.

2. По изпълнението на трудовия договор:

В деня на сключването на трудовия договор ищецът по първоначалния иск издава и заповед № с която командирова ответника. Командировката е за срок от 15 дни с определени командировъчни пари на ден. Заповедта е представена по делото с молба на ищеца по първоначалния иск, постъпила в съда на година. В същия ден свидетелят Н. П. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. ..................... му предава ключовете и талона за товарен автомобил марка ......................... Свидетелят му предложил две възможности за пътуване до ., където се намирал товарния автомобил: със самолет за сметка на работодателя или с организиран от работодателя автомобилен транспорт. Ответникът предпочел да пътува с автомобила. Свидетелят предал на ответника в брой, за да плати транспортните си разходи, както и карта за плащане на пътни такси и разходи за автомобила. В последствие ответникът по първоначалния иск се свързал със свидетеля и му съобщил, че няма да се придвижва с организирания транспорт, а сам със собствен автомобил. Сутринта на ....................... ответникът по първоначалния иск отново се свързал със свидетеля и му съобщил, че вече е пристигнал в .. Поискал от свидетеля да му бъде платено предварително трудовото възнаграждение до края на годината. Заплашил, че в противен случай ще отиде да работи другаде. Свидетелят отказал и ответникът заявил, че напуска работа.

Същият ден свидетелят се опитал на два пъти да се свърже с ответника по телефона, но последният не отговарял на обажданията.

Съдът преценява показанията на свидетеля съобразно чл. 172 от Гражданския процесуален 3 кодекс, тъй като същият е служител на дружеството – ищец по първоначалния иск.

На .................... работодателят плаща на ответника по първоначалните искове сумата две суми – с посочени основание За плащането явства вносна бележка, представена по делото с исковата молба.

3. По прекратяването на трудовия договор:

На ......................... работодателят изпраща до ответника по първоначалните искове писмо, с което иска обяснения по реда на чл. 193 от Кодекса на труда. Видно от разписката, писмото не е получено от адресата. Писмото и разписката са представени по делото с исковата молба.

На година Управителят на ответното дружество издава представена по делото с исковата молба заповед №1, с която прекратява трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда – поради налагане на наказание Заповедта е връчена на ответника по първоначалните искове на ..................... За връчването на заповедта явства известие за доставяне, представено по делото с исковата молба.

4. По разходите, извършени от ищеца заради изоставянето на товарния автомобил от ответника по първоначалния иск:

На ..................... ищецът по първоначалния иск плаща 620.00 € за смяна на гуми и административна такса. За плащането явства фактура за самоотчитане, представена по делото с молба на ищеца по първоначалния иск, постъпила в съда на година.

На ................ ищецът по първоначалния иск плаща на ................... за сервизна услуга. За плащането явства фактура № представена по делото с молба на ищеца по първоначалния иск, постъпила в съда на .

Отчет по сметка, представен по делото с исковата молба, явства за извършени от ищеца по първоначалния иск разходи за пътни такси.

На .................... и ................... ищецът по първоначалния иск плаща на свидетеля ......................... с ЕГН**********, живеещ в ....................., общо лева за връщане на влекача, поверен на ответника, в Република България. Свидетелят открил превозното средство на паркинг в . в близост до гр. Копенхаген. Платил за паркинга предоставена от ищеца по първоначалния иск.

Автомобилът бил зареден с нафта, но в акумулатора нямало ток. След като свидетелят подал ток, автомобилът потеглил без да проявява признаци на неизправност. Така свидетелят го докарал на собствен ход до Република България.

Съдът установява обстоятелствата от преводните нареждания, представени по делото с исковата молба, както и от показанията на свидетеля.

5. Данни, установени от експертното заключение:

На ................ вещото лице Е. В. Ж. представя в съда експертно заключение. От заключението се установява, че:

За времето от ..................... до ....................... на ответника по първоначалния иск се дължи трудово възнаграждение от 74.46 лева и командировъчни пари от 68.45 лева.

На .................... работодателят превежда по сметката на ответника по първоначалния иск сумата от

2. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

4

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО: