Решение № 42 от 10.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20235300502853 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Терма Експерт Плюс“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез пълномощника по делото адвокат М. Н., против Решение № 2950 от 27.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 6802/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII гр.с., с което се отхвърля предявеният от „Терма Експерт Плюс“ ООД, ЕИК *****, срещу „С. и Син - ДС“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

*****, осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, представляваща незаплатено възнаграждението по договор за изработка за изграждане на отоплителна инсталация, за което е издадена фактура № 6833 от 16.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.05.2022 г. до окончателното плащане, както и се осъжда „Терма Експерт Плюс“ ООД да заплати на „С. и Син - ДС“ ЕООД, сумата в общ размер на 1380 лева – разноски в производството.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното 1 решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че е постановено в противоречие на събраните по делото доказателства. Оспорва се изводът на районния съд за недоказаност наличието на валидно облигационно отношение между страните. Намира се за неправилен и изопачен анализът на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, позовава се на осчетоводяването на процесната фактура, както и се оспорва законосъобразното й сторниране от ответника с позоваване на разпоредбите на ЗДДС. Излагат се съображения, че плащането по фактурата се дължало предвид приключилото изпълнение на дейностите по изграждането/монтирането на процесната отоплителна станция. Обосновават се доводи за облигационната обвързаност на страните с позоваване на чл.293, ал.3 ТЗ и възлагането от ответника за извършване на работата с позоваване на показанията на св.М.. Поддържат се доводи, че издадените от ищеца три фактури са по една оферта за изграждането на една отоплителна инсталация, осчетоводени са и са платени две от тях, поради което се дължи и плащане по процесната фактура. Намира се, че районният съд се е произнесъл по факти, които не са оспорени от ответника. Сочи се, че страната не може да се позове на недействителност на договора, ако от поведението й не може да се заключи, че е оспорила неговата действителност. По подробно изложените съображения в жалбата се поддържа наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за изработка и монтаж на отоплителна инсталация по оферта, изготвена по искане на ответника и изпратена му по имейл, съгласно разпечатка по делото. Оспорват се защитните възражения на ответника против основателността на исковата претенция и се поддържа доказаност на претенцията. Искането към въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск.

Претендират се разноските за двете съдебни инстанции, ведно с направените в обезпечителното производство. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „С. и Син - ДС“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез пълномощника по делото адвокат Г. Б., с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Оспорва доводите в жалбата, че облигационното 2 правоотношение е доказано от осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството на ответника. Позовава се на разпоредбите на ЗДДС и заключава, че със сторнирането на фактурата ответното дружество е оспорило издаването й и обективираното в нея задължение, респективно плащане.

Оспорват се доводите за необходимостта от издаване на кредитно известие и се намират за неотносими цитираните в жалбата разпоредби на ЗДДС. Като преклудирани и недопустими се сочат изложените в жалбата твърдения относно отразяването във фактурата на „аванс ИО“, по същество се оспорват като неоснователни. Излагат се доводи, че разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ е неотносима. Сочи се, че от доказателствата по делото не е установено възлагане от ответното дружество, нито изпълнение на сочената от ищеца отоплителна инсталация. Като неправилни и необосновани се оспорват мотивите на въззивника относно връзката между трите издадени фактури и се сочи, че не е проведено доказване да са издадени във връзка с една оферта и изграждането на една и същата отоплителна инсталация. За недоказани се сочат твърденията за изготвянето на оферта по искане на ответника и нейното изпращане по имейла на същия. Поддържа се, че липсата на облигационно правоотношение и на извършена услуга в полза на въззиваемата страна обуславя законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Искането към въззивния съд е да потвърди първоинстанционното решение. Претендира се присъждането на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата 3 правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по искова молба от “Терма Експерт Плюс” ООД срещу „С. и Син-ДС“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лева, представляваща незаплатено възнаграждението по договор за изработка, за което е издадена фактура № 6833 от 16.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.05.2022 г. до окончателното плащане. Сочи се, че на 15.09.2020 г. ищецът изпратил подробна оферта на ответника, съгласно която общо дължимата сума за исканата изработка е 32 603.38 лева, която оферта последният приел. Твърди се, че ищецът изпълнил задълженията си да достави и монтира материали за отоплителната инсталация, като ответникът приел работата без възражения. С оглед изложеното счита, че неоснователно ответникът незаплаща сумата от 10 000 лева и дължи същата. Доколкото ответникът отказва да изпълни доброволно, се поражда интересът у ищеца да търси вземането си по съдебен път. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Възразява, че между страните не е сключван договор за изработка. Оспорва ответникът да е искал от ищеца да му бъде изпратена твърдяната от ищеца оферта, както и такава да му е изпращана от ищеца по електронната поща. Оспорва се извършените от ответника плащания да са по твърдения от ищеца договор. Оспорва ответникът да има обект, в който да са монтирани твърдените от ищеца съоръжения. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е извършил плащане в полза на ищеца по фактура № 6606 от 12.01.2021 г. на стойност 6 525 лева на дата 18.01.2021 г., както и че е платил на ищеца сума в размер на 15 000 лева по фактура № 6740 от 19.07.2021 г. с дата на плащане 26.07.2021 г.

В хода на първоинстанционното производство е извършена съдебносчетоводна експертиза /л.72/, от която се установява, че процесната фактура № 6833 от 16.11.2021 г. на стойност 10 000 лева, е осчетоводена и при ищеца 4 и при ответника през месец ноември на 2021г. Фактурата е включена в дневниците за продажби по ДДС на ищеца и в дневниците за покупки по ДДС на ответника за месец ноември 2021 г., като последният е ползвал данъчен кредит. Вещото лице установява, че процесната фактура е включена в дневниците за покупки по ДДС на ответника със знак минус, което значело, че е сторнирана в период декември 2021 г. и е възстановен ползваният данъчен кредит. След сторниране на фактурата в счетоводството на ответника е отразено, че същият няма задължение към ищеца. Според вещото лице, за да се сторнира една фактура, е необходимо да има кредитно известие, което по принцип се издава от издателя на фактурата. В случая такова известие не е издадено от ответника. Вещото лице допълва, че „сторниране“ означава анулиране на задължението към „Терма Експерт плюс“ ООД по фактурата.

Разяснява, че при погрешно издадена фактура, се връща фактурата с обратна разписка и се уведомява насрещната страна, че фактурата не е правилна и няма да се осчетоводи в съответното счетоводство. След връщането на неправилната фактура и уведомяването на другата страна за нея, страната има право да анулира фактурата. Ако тя не се анулира, сумата по фактурата е дължима.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза. От заключението по нея се установява, че писмо от 15.09.2020г. с тема/заглавие „Оферта за изграждане на инсталация“ не е изпращано от имейл адрес на ищеца - **** и не е получавано по имейл адрес на ответника - ****. По отношение данни за разменена кореспонденция между тези два ел.адреса се открива едно писмо в пощата **** от 23.12.2020г., 15:59 часа с тема „Калкулация за изпълнени монтажни работи“, а в пощата**** такава комуникация не се открива.

Настоящата инстанция също кредитира така изготвените експертни заключения, като извършени от компетентни лица и даващи отговори на поставените задачи.

По повод разпита на вещото лице в о.с.з. от 25.01.2023 г. /л.80/, в който вещото лице заявява, че фактурата е неправилно сторнирана, доколкото не е уведомен за това ищецът и не е издадено кредитно известие, на ищеца е допуснат свидетел при режим на довеждане – *****ят, сторнирал фактурата.

От разпита на свидетеля В. К. Г. /протокол от о.с.з от 22.03.2023 г. л.90/ 5 ***** при ответника, се установява, че процесната фактура е постъпила направо в счетоводството на ответника, което е с изнесена дейност, извън адреса им на управление и била осчетоводена с ноемврийско ДДС.

Впоследствие свидетелката разбрала, че по повод тази фактура, няма авансово плащане, няма сключен договор между страните и е погрешно осчетоводена и неправилно е ползван данъчен кредит по нея, поради което фактурата е сторнирана и е възстановен ползваният данъчен кредит.

Свидетелката установява, че за сторнирането на фактурата не е уведомявала ищеца.

При преценка на евентуалната заинтересованост на свидетеля, съдът кредитира показанията на същия, доколкото те не непротиворечат с останалите събрани по делото доказателства.

Пред районния съд е извършен разпит на свидетеля А. Н. М. – работещ в „Терма Експерт плюс“ ООД. От показанията му се установява, че е работил по изграждането на отоплителна инсталация в гр.***** в периода от м.септември 2020г., в продължение на година и един-два месеца.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали между страните е сключен договор за изработка, по който е издадена фактура № 6833 от 16.11.2021 г. на стойност 10 000 лева.

Процесната искова претенция се основава на твърдение за неизпълнени от ответника договорни задължения за заплащане стойността на предоставени от ищеца услуги по договор за изработка, по който били издадени представените по делото фактури.