Решение № 343 от 15.04.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Стара Загора, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Генчо А. при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо А. Гражданско дело № 20235530104088 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците Р. Н. И., И. Н. И., И. А. И., Д. И. Д., Г. И. И., А. И. И., О. Р. Х., Р. О. Х., Г. О.

Х., Г. О. П., Н. О. Х., П. О. Х., Т. И. Х., със съгласието на майка си Г. Т. Ш., М. В. И., Д. Г.

И., Н. Г. И., Г. П. И., Р. В. Х., Х. В. Х., И. Г. И., И. П. Н., С. П. И., М. К. Н., Р. К. А., чрез нейния баща и закон представител К. А. Г., твърдят в исковата си молба, че са наследници на И. Н. И., б.ж. на Стара Загора, починал на 29.12.1979 г. Същият приживе, на основание договор за отстъпено право на строеж върху урегулирано държавно място, предоставено от НС - гр. Ст.Загора от 20.10.1961г., сключен с община Стара Загора, построил жилищна сграда в парцел 8 от кв.... по плана на Стара Загора, кв. .... Сградата била идентична с тази, отразена към момента в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със заповед № РД-18-05/10.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр.Стара Загора и представляваща сграда с идентификатор ... /.../ с адрес на сградата: гр.Стара Загора,разположена в имот с идентификатор ... /.../, със застроена площ 89 /осемдесет и девет/ кв.м., брой етажи - 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, с граници /съседи/: имот ..., имот ..., построена в УПИ .../.../ в кв.... /.../ - ...,Стара Загора. Така ищците се явявали наследници по закон на общия си наследодател и станали собственици на идеални части от тази сграда, отредени им от ЗН, съгласно приложената справка. Когато част от ищците поискали това лято да заплатят в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора данък сгради върху припадащите им се части установили, че били заличени като собственици и там била вписана като собственик на цялата сграда първата ответница. Извършили справки, които установили, че един от наследниците на общия наследодател,а именно В. Г. И. от гр. Стара 1

Загора, притежаващ 420/12600 ид.части от сградата се снабдил с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност акт № ..., том.2, рег.№ ..., дело № .../... г. на нотариус К. Б., рег.№ 733 в НК. Впоследствие, на същата дата с нот. акт № № ..., том.2, рег.№ ..., дело № .../... г. на Нотариус К. Б., рег.№ 733 в НК, продал този имот на дъщеря си Г. В. Г. - първата ответница. Тъй като сделката била възмездна и ответницата била в граждански брак с втория ответник, по силата на чл.21 от СК собственик станал и той. Според ищците, праводателят на ответниците - В. Г. И. не живеел и никога не живял в описаната сграда, не претендирал пред тях да бил неин собственик и изобщо не предявявал претенции за собственост върху нея. Голяма част от ищците владеели имота, живеели в тази сграда от десетилетия, имотът бил деклариран в Данъчна служба на тяхно име и те плащали данък сгради за него. Всички те знаели, че били съсобственици на този имот и никой не предявявал претенции за него. Съобразно изложеното, В. Г. И. не бил придобил собствеността на процесния имот по наследство и давност, тъй като не владял имота спокойно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, не бил изразил пред останалите собственици намерение да свои целия имот. След като праводателят на ответниците не бил собственик на целия имот, той не можел да им прехвърли повече от това, което притежава от имота. Съгласно правната доктрина и константната съдебна практика продажбата на чужда вещ не била нищожна сделка, а не пораждала вещно транслативен ефект. Следователно ответниците не придобили собствеността на целия процесен недвижим имот, а само това което притежавал праводателят им - 420/12 600 идеални части от него. Ищците молят съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на Г. В. Г. и Ч. К. Д., че Р. Н. И., И. Н. И., И. А. И., Д. И. Д., Г. И.

И., А. И. И., О. Р. Х., Р. О. Х., Г. О. Х., Г. О. П., Н. О. Х., П. О. Х., Т. И. Х., действащ със съгласие на майка си Г. Т. Ш., М. В. И., Д. Г. И., Н. Г. И., Г. П. И., Р. Васлилев Х., Х. В. Х., И. Г. И., И. П. Н., С. П. И., М. К. Н., Р. К. А., действаща чрез законния си представител баща К. А. Г. са собственици общо на 12 180/12 600 идеални части от следния недвижим имот: сграда с идентификатор ... /..., .../ с адрес на сградата: гр. Стара Загора, разположена в имот с идентификатор ... /.../, със застроена площ 89 /осемдесет и девет/ кв.м., брой етажи – 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, с граници /съседи/: имот ..., имот ..., построена в УПИ ... /осми,отреден за имот с планоснимачен номер триста шестдесет и три /в кв. .../ ... /-..., Стара Загора.

Претендират разноски.

Ответниците Г. В. Г. и Ч. К. Д. заявяват, че предявеният иск е изцяло неоснователен.

Не оспорват, че праводателят им В. Г. И. бил признат за собственик на следния недвижим имот - сграда с идентификатор ... , разположена в поземлен имот № .... В тази връзка бил съставен нотариален акт № ..., том II, рег. № ..., дело I № ... от 2023 г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност на нотариус К. Б., рег. № 733 на НК. Не оспорват, че закупили този имот от В. Г. И., като сделката по продажбата била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № ..., том II, рег. № ..., дело № .../... г. на нотариус К. Б., рег. № 733 на НК. Оспорват всички останали твърдения, изложени в исковата молба. Процесната жилищна сграда била построена от бабата и дядото 2 на праводателя на ответниците, а именно от И. Н. И. и неговата съпруга В. К.а И.. Това жилище било построено на основание Договор от 20.10.1979 г. за отстъпване право на строеж. След сключване на граждански брак между праводателя на ответниците и неговата съпруга Я.П. И. същите като семейство се установили да живеят именно в това жилище, заедно с децата им, което жилище било и тяхно семейно жилище по смисъла на СК.

Въпреки че към датата на продажбата на процесния имот Я.П. И. и В. Г. И. имали и друго жилище, същите преимуществено обитавали и ползвали именно този имот, където живеела и бабата на проводателя на ответниците - В. К.а И. до смъртта си, настъпила на 14.07.2005 г. и за която единствено и само праводателите им осъществявали непрестанни грижи за нея с оглед здравословното й състояние / закупуване на лекарства, водене по доктори, закупуване на храна, дрехи, гответе, пране, почистване, плащане на режийни разноски/. След нейната смърт през 2005 г. единственият наследник, който полагал грижи за процесния имот, бил само праводателят на ответниците, заедно с неговата съпруга Я.П. И.. Това те правели, защото знаели, че този имот бил техен, като завет, оставен от покойната им баба, и предвид липсата на претенции за собственост, ползване и заинтересованост от който и да било друг наследник. След смъртта общият им наследодател В. К.а И., настъпила на 14.07.2005 г., праводателите на ответниците установили фактическата власт върху процесната сграда. От този момент нататък до датата на продажбата на имота, само те владеели същия явно, необезпокоявано и спокойно, без противопоставяне на никой от останалите съсобственици.

Всички останали наследници абсолютно се дезинтересирали от процесния имот. Ищците Р.

Н. И., И. Н. И., И. А. И., Д. И. Д., Г. И. И., А. И. И., О. Р. Х., Р. О. Х., Г. О. Х., , Г. О. П., Н.

О. Х., П. О. Х., Т. И. Х., М. В. И., Д. Г. И., Н. Г. И., Г. П. И., Р. В. Х., и Х. В. Х., повече от 20 години не живели в България. Те се устроили трайно на територията на други държави и почти не се връщали в България. Тези лица никога не проявявали претенции за собственост на процесния имот, не живеели в него и не посещавали имота повече от 20 години. По отношение на другите ищци И. Г. И., И. П. Н., С. П. И., М. К. Н. и К. А. Г., действащ в качеството си на баща и законен представител на малолетната Р. К. А., макар и да живеели в България, а някои от тях да били регистрирани на административния адрес, съвпадащ с този на процесния имот, никога не обитавали тази къща. Тези ищци притежавали собствени имоти, съвпадащи с административния адрес на процесния имот, но повече от 20 години не живели в процесната сграда, не я стопанисвали и никога не а полагали грижи относно поддръжката на този имот. Никога не демонстрирали пред трети лица, че били негови собственици. Едва с подаване на настоящата искова претенция ответниците узнали, че същата била „обитавана“ от някой друг наследник, различен от техния праводател.

Оспорват като неверни твърденията на ищците, че част от тях владеели процесния имот, живеели в процесния имот и от десетилетия плащали данък сгради за него. След смъртта на общия наследодател бабата на праводателя на ответниците предекларирала процесния имот съгласно удостоверение за наследници на И. Н. И., но същата извършила това административно действие с оглед спазване на приложимите в този случай разпоредби.

Въпреки това обаче всички данъци за имота били заплащани единствено и само от праводателя на ответниците. До продажбата на имота, т.е до датата на придобИ.е на 3 процесния имот, партидата за ел. енергията на същия била с титуляр В. К.а И. и отново всички сметки за изразходваната ел. енергия били заплащани от праводателя на ответниците. Многократно праводателят на ответниците правил опити пред „ЕВН“ АД Стара Загора да смени титуляра на партидата на електричеството на процесния имот и същата да бъде прехвърлена на негово име, но от електроразпределителното дружество му отказвали с мотива, че следвало да представи документ за собственост. Тъй като той не разполагал с такъв, тези негови опити да уеднакви правния статут на имота с действителния такъв останали неуспешни. До настоящия момент нито един от ищците /с изключение на праводателя на ответниците/ не извършвал никакви фактически и правни действия, за да демонстрира пред трети лица, че те били съсобственици на процесния имот и че владеят същия. Оспорват твърдението, че част от ищците искали да платят данък - сгради за процесния имот и така били разбрали, че имотът бил продаден на първата ответница, защото практически те никога не плащали такъв. Само праводателят на ответниците, полагал грижи и стопанисвал този имот. Той бил този, който поддържал имота, плащал данъка на имота и всички режийни разноски свързани с ползването на този имот.

Единствено и само той извършвал дейности по поддържането на къщата, включително е извършвал и текущи ремонти. Всички тези действия били извършвани от В. Г. И., явно и недвусмислено, пред всички лица, включително и пред ищците, които практически били негови съседи, защото същият своил като собственик целия процесен имот, а не само приспадащата му се наследствена идеална част. По този начин с поведението си той довел до знанието на останалите сънаследници намерението си да свои имота изцяло и за себе си.

Така практически праводателят на ответниците установил фактическа власт върху имота след смъртта на баба си, настъпила през 2005 г., ползвал имота в продължение на 18 години и изрично демонстрирал пред останалите сънаследници, че го държи за себе си. Оспорват твърдението, че В. Г. И. не придобил собствеността на процесния имот по давност. На основание давностно владение, продължило явно и необезпокоявано повече от 18 години, праводателят на ответниците придобил собствеността върху целия имот, ведно с всички законни последици. Молят да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и претендират сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

Предявен е положителен установителен иск за защита правото на собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Предмет на предявения петиторен иск са 12180/12600 идеални части от следния недвижим имот: сграда с идентификатор ... /..., .../ с адрес на сградата: гр. Стара Загора, разположена в имот с идентификатор ... /.../, със застроена площ 89 /осемдесет и девет/ кв.м., брой етажи – 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата няма данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, с граници /съседи/: имот ..., имот ..., построена в УПИ ... /осми,отреден за имот с планоснимачен номер триста шестдесет и три /в кв. .../ ... /-..., Стара Загора.