Решение № 4003 от 22.04.2025, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 790/2025
- Вид
- Решение № 4003
- Подписан
- 22.04.2025
- В сила
- 30.09.2025
- Състав
- Василка Желева
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.48, ал.1, т.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.4, ал.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл.75, ал.1, т.2 и т.4 · Закон за убежището и бежанците
- чл.75, ал.1, т.2 и т.4 · Закон за убежището и бежанците
- чл.75, ал.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.84, ал.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.2 - 5 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.2 - 5 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.4 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.2 - 5 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, т.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.5 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.6 и ал.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.6 и ал.8 · Закон за убежището и бежанците
- §1, т.7 · Закон за убежището и бежанците
РЕШЕНИЕ
№ 4003
Хасково, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора АНТОН ПЕНЕВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20257260700790 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М. Х. М., [държава], с посочен в жалбата съдебен адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], ет.*, ап.* (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: *******, [жк]), срещу Решение №2196/05.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт бил незаконосъобразен, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Административният орган общо разглеждал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която произхождал жалбоподателят, но същевременно не изследвал обстоятелството относно последното му местоживеене в [държава] и региона на страната, в който евентуално щял да бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ, ДАБ не отчитала законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби на решаващия орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Следвало да се извърши и обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област в страната си, но такава не била налице. Следователно решението било издадено в нарушение на изискванията на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата.
Твърди се също, че административният орган превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можело по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който щяло бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район да било заплаха за живота и сигурността му. Органът не бил направил обоснована връзка между твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в [държава], в областта, в която щял да бъде върнат. По този начин неразгледани по същество оставали причините, довели жалбоподателя до напускане на местоживеенето му поради основателен страх от преследване именно там.
Навеждат се доводите, че изложените в решението съображения били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], направил заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините жалбоподателят да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. Жалбоподателят се страхувал за живота и здравето си, и се опасявал, че щял да бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата си на произход. Считал, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл.9 от ЗУБ. В държавата му на произход, и в конкретното му местоживеене там продължавало да е опасно за населението, ситуацията в [държава] била неспокойна, непрекъснато се променяла, и към настоящия момент тя не била такава, каквато органът бил преценил. Налице били основателни опасения за живота и сигурността на търсещия закрила.
По изложените съображения оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл.146, т.3 и 4 от АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на молителя с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга счетена за сигурна област на страната, председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.
Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си гл.юрк.С. С., излага писмено подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба, подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР с вх.№105450-56**/03.09.2024 г. (с имена М. Х.) и молба, подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ при МС под вх.№3379/12.09.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-34568/12.09.2024 г., М. Х. М., [държава], е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-34568/12.09.2024 г. като М. (собствено име) М. (бащино име) Х. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес [държава], [населено място], етническа принадлежност – ******, религия – *****, *****, професия строителен работник, без образование, [семейно положение], без документ за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, тримата братя и пет сестри на чужденеца, за съпругата му и трите му деца.
Под рег.№УП-34568/14.11.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М. Х. М., [ЛНЧ].
В хода на интервюто чужденецът заявява, че живял в [населено място] до около 2009 година, след което за 8 месеца се преместил в Д. А., след което се преместил в [населено място], в област *****, и там живял до напускането на [държава]. Бил строител, общ работник и хамалин. Разказва, че в момента в [държава] били едната му дъщеря, майка му, двамата му братя и пет сестри, част от тях били в [населено място]. Настоящата му съпруга с двете им деца, с които заедно напуснали [държава], сега били в [държава], но имали намерение да се върнат в [държава].
Напуснал [държава] нелегално за [държава] на 15.08.2024 г. и останал там 7 дни. В Република България влязъл нелегално на 28.08.2024 г. през гората, с помощта на каналджия, в група от около 32 души, с част от групата се качил на автомобил за [област], но били задържани от полицията.
На въпроса за причините, поради които е напуснал страната си по произход, отговаря, че напуснал [държава] защото липсвало сигурност и нямало работа. Страхувал се да излезе от дома им в *****, защото всеки ден чували, че умират хора. Искал просто да живее в сигурна държава, в която да живее с жена си и децата си. Сочи, че напуснал [населено място], защото щели да го вземат в казармата в редовната армия. Не бил отбил задължителната военна служба, получил призовка за влизане в редовната армия през 2009 година, след това избягал от ***** и се преместил в [населено място]. Не искал да ходи в казарма, защото тогава войната в [държава] била започнала и всеки ден връщали на роднините им починали войници. В [населено място] положението било лошо, имало палаткови лагери и много банди, които правели грабежи и нападали хора по домовете. Вече нямало работа и не можел да се изхранва.
На въпроса дали би се завърнал в държавата си по произход отговаря, че не искал да се връща, било опасно, можел да умре, нямало работа и хляб не можело да се купи, нямало сигурност.
Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е членувал в политическа партия или организация, не е участвал в религиозна организация, общност или секта, не е влизал във взаимоотношения с представители на групировки, не е имал проблеми с официалните власти в страната си. Декларира, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност – арабин и заради изповядваната от него религия – ******-*****. Отрича към него лично да е имало отправени заплахи или да му е оказвано насилие.
До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-34568/25.02.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.
С Решение №2196/05.03.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Х. М. поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.
На 14.03.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 27.03.2025 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход [държава]. Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
Разпечатката съдържа 37 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0a24c81-9770-4c30-be1e-18bc728da21b