Решение № 3145 от 19.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3145 гр. Варна, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110104048 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от А. С. А. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от продължителните наказателно преследване и незаконно задържане под стража по повдигнатото му обвинение, за което са образувани ДП № 16/2013 г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура – Варна, НОХД № 520/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна и НОХД № 295/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, като наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението с Постановление от 04.06.2020 г. на Окръжна прокуратура – Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице по ДП № 3244/2010 по описа на 4 РУ на МВР (преписка № 2811/2010 г. по описа на ОП Варна) за престъпление по чл. 196а, вр. чл. 20, ал. 2 НК и с постановление на наблюдаващ прокурор е задържан за срок от 72 часа. На по-късен етап разследването по посоченото ДП било възложено на ОСлС при ОП Варна, където се водело ДП № 16/2013г., което приключило с внасяне на обвинителен акт от ОП Варна в ОС Варна. Излага се, че в ОС Варна било образувано НОХД № 520/2014 г., което на 16.05.2016 г. приключило с оправдателна присъда спрямо ищеца. По протест на ОП Варна в АС Варна било образувано ВНОХД № 295/2016 г., но постановената по него присъда била отменена с решение от 19.12.2016г. на АС Варна и делото е било върнато за ново разглеждане от ОС Варна. В ОС Варна било образувано НОХД № 1572/2017 г., което с разпореждане от 11.01.2017 г. е прекратено и върнато на ОП Варна за допуснати съществени процесуални нарушения. Навежда се довод, че с Постановление за частично прекратяване на ОП Варна по ДП № 16/2013г. по описа на ОСлС при ОП Варна от 04.06.2020 г. наказателното производство срещу ищеца е прекратено поради недоказаност на обвинението. Твърди, че постановлението е влязло в сила на 22.01.2021 г. Навежда се довод, че след влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство обвинението срещу ищеца се явява 1 незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за него възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск. Сочи се, че по време на водене на незаконното наказателното производство ищецът е бил незаконно задържан под стража в продължение на 1 година и 9 дни, незаконно е изтърпял мярка за неотклонение „домашен арест“ за срок от 3 месеца и 3 дни и незаконно задържан 72 часа с постановление на наблюдаващ прокурор. Задържането му за 72 часа е било съгласно постановление на наблюдаващ прокурор от 09.08.2010 г. по ДП № 3244/2010 г. по описа на 4 РПУ – Варна, като след изтичане на срока е бил освободен. По НОХД № 520/2014 г. по описа на ОС – Варна наложената му мярка за неотклонение „домашен арест“ е била отменена на 12.03.2015 г. с протоколно определение на съда и заменена с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Последната била отменена на 16.05.2016 г. с протоколно определение на съда след произнасяне на оправдателната присъда по НОХД № 520/2014 г. по описа на ОС – Варна. Поддържа, че незаконното обвинение срещу него е продължило в изключително дълъг и неразумен срок – 10 години 4 месеца и 15 дни. Пояснява се, че административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт е приключила с отказ от разглеждане на основание чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ поради това, че заявлението е подадено извън регламентирания шестмесечен срок от приключване на наказателното производство. Твърди се, че по време на водене на наказателното производство срещу ищеца, в качеството си на обвиняемо лице и в по-късен етап в качеството на подсъдим, той е претърпял негативни преживявания, стрес и страх от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, унижение и притеснение за бъдещето си, дискомфорт в душевния мир. За времето, през което ищецът е бил незаконно задържан, е бил лишен от редица човешки права и ценности, като правото на свобода и сигурност, правото на личен живот и неприкосновеност, правото на свободно придвижване на територията на страната и извън нея, правото на труд, правото на контакти с близки и др. Счита, че съгласно практиката на съдилищата за подобен вид дела, конюнктурата в страната и аргументите, посочени по-горе, справедливо обезщетение за повдигнатото незаконно обвинение срещу него, за незаконното му продължително задържане под стража по време на продължилото неразумно дълго наказателно производство, би било в размер на сумата от 25 000 лв.

При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Република България, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Подробно се описват осъжданията на ищеца в периода от 2010 г. до 2022 г., като се излага, че същият е бил нееднократно признаван за виновен по отношение на възведените му обвинения, като са извършвани и няколкократни групирания на наказанията му. Навежда се довод, че отчитайки датите на извършване на деянията, изготвянето на обвинителните актове, постановените осъдителни присъди на съответните съдилища, в процесния период от време, в който е посочено, че ищецът е бил задържан под стража за 1 година и 9 месеца, той на практика е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, наложено му по други присъди. Излага, че ищецът не е посочил периодът, в който е бил с наложена мярка за неотклонение „домашен арест“ и по кое от всичките досъдебни производства. Оспорва се исковата претенция като недоказана. Твърди се, че не са конкретизирани с какво ищецът е бил засегнат и е претърпял болки и страдание от незаконно обвинение, незаконно задържане под стража и нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумни срокове, имайки предвид „богатото“ му криминално минало.

Релевира се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на ищеца.

Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа:

2

От материалите, съдържащи се в приобщените към доказателствения материал по делото НОХД № 520/2014 г. на Окръжен съд – Варна, ВНОХД № 295/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, НОХД № 1572/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ДП № 16/2013 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Варна и приложенията към тях , се установява следното:

На 09.08.2010 г. ищецът А. С. А. е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер за това, че на 25.07.2010 г. в гр. Долни чифлик в съучастие с други лица, като съизвършител, отнел чужди движими вещи – 3 кг. златни накити и сумата от 10 000 лв., всичко на обща стойност от 166 000 лв., от владението на Мария Георгиева Тодорова, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 196а, вр. чл. 20, ал. 2 НК, видно от Протокол за привличане на обвиняем от 09.08.2010 г. на разследващ полицай при IV РУП гр. Варна по ДП № 3244/2010 г. по описа на IV РУП на гр. Варна, пр.пр. 2811/2010 г. на Окръжна прокуратура - Варна.

На 25.01.2012 г. е издадено постановление за привличане на ищеца като обвиняем за същото престъпление, в което детайлно са описани отнетите движими вещи и е допълнено, че деянието е извършено повторно. На 25.03.2014 г. ищецът вече е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 16/2013 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Варна за същото престъпление.

Според материалите по досъдебното производство на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „подписка“, която е отменена на 11.12.2013 г. на основание чл. 234, ал. 8 НПК – след изтичане на максималния срок, предвиден в закона.

Според данните от изготвената на 06.03.2014 г. справка от НБД „Насление“ по ДП № 16/2013 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Варна ищецът е неженен и няма деца.

С внесен на 08.05.2014 г. обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Варна е внесен обвинителен акт срещу ищеца и други лица за това, че на 25.07.2010 г. в гр.

Долни чифлик, обл. Варненска, чрез използване на МПС – лек автомобил „БМВ“ с неустановен регистрационен номер, чрез използване на техническо средство – арматура и след предварителен сговор с другите обвиняеми, отнел чужди движими вещи (подробно описани в обвинителния акт, включително златни бижута, сума от 1000 евро, мобилен телефон и др.), всичко на обща стойност 196 392,55 лв. от владението на Мария Георгиева Тодорова без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно и е в особено големи размер и представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 НК, за което е образувано НОХД № 520/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Към 31.05.2014 г., когато на ищеца бил връчен обвинителния акт, същият изтърпявал групирано по реда на чл. 25 НК наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Варна по предходни осъждания, съгласно приложената по делото справка за съдимост. Видно от същата наказанието е изтърпяно от ищеца на 15.10.2014 г. С протоколно определение от 12.03.2015 г. по НОХД № 520/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна по искане на прокурора спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и след като бил обявен за общодържавно издирване в резулатат на предприетите действия подсъдимият е установен и задържан на 16.04.2015 г.

Така определената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е действала до влизането в сила на 03.07.2015 г. (2 месеца и 17 дни) на протоколно определение от 25.06.2015 г. по по НОХД № 520/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което мярката за неотклонение на ищеца е изменена в „Домашен арест“, която е следвало да се изпълнява на адрес гр. Суворово, ул. „Родопи“ № 15. Видно от изпратеното писмо с вх. № 21459/07.07.2015 г. на ГД „ИН“ ищецът е бил освободен от Затвора гр. Варна на 3

03.07.2015 г.

Съгласно докладна записка от 28.08.2015 г. от РУ на МВР – гр. Девня, ищецът е напуснал горепосочения адрес на 27.08.2015 г. Следователно, същият е изтърпявал реално тази мярка за неотклонение в продължение на 1 месец и 23 дни.

С протоколно определение от 28.09.2015 г. по НОХД № 520/2014 г. на Окръжен съд – Варна по искане на прокурора, след като ищецът е напуснал адреса и към този момент местоживеенето му не е могло да бъде установено, е изменена мярката за неотклонение на ищеца от „Домашен арест“ в „Задържане под стража“, обявен е за общодържавно издирване и е определено след задържането му да бъде настанен в Затвора – Варна. Изяснява се от приложеното по наказателното дело писмо от ГД „Национална полиция“ на МВР, че на 30.12.2015 г. ищецът е бил предаден на ГД „Охрана“ – МП за настаняване в Затвора – Варна и от 05.01.2016 г. се е намирал там (л.

1003 от НОХД № 540/2014 г., том 4).

С Присъда от 16.05.2016 г., постановена по по НОХД № 520/2014 г. на Окръжен съд – Варна, ищецът е бил признат за невиновен и е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 НК, като с Определение № 479/16.05.2016 г., постановено по същото дело, е отменена и мярката му за неотклонение „Задържане под стража“. Съгласно приложеното писмо по ВНОХД № 295/2016 г. на Апелативен съд – Варна от ГД „ИН“ ищецът е освободен от Затвора – Варна на 16.05.2016 г. Така ищецът е изтърпявал наложената мярка в продължение на 4 месеца и 16 дни.