Акт от 15.07.2021, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 400

15.07.2021г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар:

Мария Койнова като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 322 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на К.Ф.С. ***, против Мотивирано решение рег.индекс ОК-01-95#7 от 05.03.2020г. на главния архитект на Община Димитровград, с което е отказано издаване на удостоверение за търпимост на постройка на основание §16 от преходните разпоредби на ЗУТ.

Жалбоподателкaта счита оспорения акт за необоснован и незаконосъобразен, тъй като не били налице материалните и процесуални предпоставки за издаването му. Сочи, че отказът повтарял текстово отменен от съда предходен отказ, като издаването на настоящия не било съобразено със съдебния акт. Преценката за статута на търпимостта на сградата била извършена не въз основа на регулационния план, а въз основа на застроителния. В отказа некоректно били цитирани разпоредби на ЗУТ, които били ирелевантни към случая – чл.183, ал.1 и чл.149, ал.1, който препращал към чл.22, ал.1, регламентиращ застрояването в комплексите, а не индивидуалните имоти, какъвто бил процесният.

Некоректно била преценена и жалбата на една от собственичките на жилище в сградата близнак, която не била собственик на земята, както и приобретател на правото на строеж на жилището, което на практика я изключвало от кръга на лицата по чл.149, ал.1 от ЗУТ.

По изложените съображения се претендира отмяна на оспорения отказ и задължаване на решаващия орган да издаде искания от него административен акт. Претендират се и разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката, който излага твърдения в насока, че задължението за изграждане на калканни стени, в случай на разполагане на обект на регулационна линия, е на лицето, което изпълнява последващия строеж, а не на лицето, което първо било построило даден обект в УПИ.

Допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт се излагат в писмени бележки. Твърди се, че проценият отказ е нищожен, тъй като бил втори по ред с идентични и неприложими мотиви. Същите, в частта „изготвяне на РУП“, поради първоначална липса на ПУП, не можело да бъдат изпълнени. Не можело да се изготвя проект за нещо, което вече съществувало. На следващо място, в оспорения акт на практика липсвали мотиви, от които да било видно, че административният орган извършил някаква проверка и изпълнил задължението си да изследва цялостно въпроса и дали искането да издаване на удостоверение за търпимост било основателно. Счита се, че е налице пълно съответствие на процесния строеж с правилата и нормите за застрояване. Не било взето предвид явно изразеното съгласие на собствениците на имотите в свързано застрояване за издаване на исканото удостоверение за търпимост, което на практика отговаряло на изискванията на чл.24, ал.5 от ЗУТ.

Счита се, че липсата на градоустройствен план в случая представлявала ирелевантно обстоятелство. Сочи се, че по аргумент от противното, изхождайки от разпоредбата на чл.45 от ЗУТ, следвало да се приеме, че липсвала законова забрана за ситуирането на една от стените на стоежа като ограда по границата на имота, с оглед факта, че тази стена не граничила с жилищна сграда, а с второстепенна такава, и единственото изискване към нея било да създава възможност за бъдещо застрояване на подобна сграда на калкан с нейната стена, което изискване в случая било налице.

Ответникът – Главен архитект на Община Димитровград, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Д.Б.В. в писмен вид (л.95) моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита оспорения акт за законосъобразен. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който навежда доводи за неоснователност на оспорването.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Констативен нотариален акт №52, том I, рег.№935, дело №52/2007 от 08.02.2007г. (л.33), вписан в Службата по вписванията при Районен съд – Димитровград под вх.рег.№473 от 08.02.2007г., акт №33, том II, дело №270/07, жалбоподателката К.Ф.С. е била призната за собственик на ½ идеална част от урегулиран поземлен имот (УПИ) с пл.№***, находящ се в гр.Димитровград, целият с площ 662 кв.м., застроен с общо пет обекта, при граници за ПИ, съгласно скица на Агенцията по кадастъра гр.Хасково:

***,

***, ***, ***, ***,

*** и ул.“Пирин“.

Няма спор, а и се установява по делото, че със заявление за издаване на удостоверение за търпимост с рег. № УТКР-16-1082/27.04.2017г. (л.6 от адм.д №519/2018г.) К.Ф.С. поискала издаване на удостоверение за търпимост относно сграда „навес“, находяща се в ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Димитровград.

С ново заявление с рег. № УТКР-16-1082#2/12.10.2017г.

(л.8), К.Ф.С. и С. Г. М.поискали издаване на удостоверение за търпимост на строеж, на основание §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, в което заявление посочили, че в началото на 90-те години покойният им наследодател, съпруг на първата заявителка и баща на втората, построил в тогава съсобствен ПИ в гр.Д на ул.„П “ , представляващ Парцел XV, имот с пл. № 354 от кв.40 по плана на града, одобрен със заповед от 1994г. „навес със стоманена конструкция“, който първоначално бил използван за производствени цели, поради което наследодателят не го бил декларирал в срока по ал.3 на §16 от ПР на ЗУТ.

От края на 90-те години навесът се ползвал за склад към къщата, но той отговарял на всички изисквания на действалия тогава ЗТСУ /отм./ и сега действащия ЗУТ, поради което следвало да се издаде исканото удостоверение. Към второто заявление били приложени: удостоверение за наследници на починалото лице Георги Стоев Стоев; нотариален акт от 25.10.2016г.; декларация на собственика на ПИ с идентификатор *** за издаване на удостоверение на името на заявителките.

Към последващо – трето, заявление с рег.индекс

УТКР-16-1082#3/30.10.2017г. (л.15) К.С. приложила снимка на процесния навес; декларации за съгласие от съседи и декларации за годината на построяване на навеса.

На 24.04.2018г. главният архитект на Община

Димитровград издал Мотивирано решение с рег.индекс УТКР-16-1082#4, с което отказал да издаде удостоверение за търпимост относно обект „стопанска сграда“, находящ се в гр.Димитровград в ПИ с идентификатор *** по КК на града.

Мотивирано решение с рег.индекс УТКР-16-1082#4 е било обект на обжалване пред АдмС – Хасково, който с Решение №903 от 10.12.2018г., постановено по адм. д. №519/2018г., го отменил и върнал преписката на органа за ново произнасяне, считано от етап преценка на допустимостта на заявлението, при съобразяване на задължителните указания, дадени в решението. Последното е влязло в сила на 05.01.2019г.

В последствие, от Д.Б.В. *** е била подадена молба с рег. индекс ОК-01-95#5/22.11.2019г. (л.13) относно жалба с вх.№ОК-01-95/10.07.2017г., в която посочила, че не била уведомена за предприетите от Общината действия по подадената до нея жалба. В молбата е цитирано постановеното от АдмС - Хасково Решение №903/10.12.2018г. по адм. д. №519/2018г., както и това, че от датата на влизането му в сила – януари 2019г., до ноември 2019г. нямала информация като заинтересована страна и в качеството на жалбоподател по преписката за незаконен строеж. Обективирана е молба за намеса по компетентност и приключване на преписката, като се уведоми и молителката за предприетите действия и издадените актове.

Във връзка с постъпилата от Д.Б.В. молба с рег. индекс ОК-01-95#5/22.11.2019г. и на основание чл.44 от ЗМСМА заместник кмет на Община Димитровград издал Заповед №РА-06-1789/27.11.2019г. (л.12), с която назначил Комисия в тричленен състав, която да направи проверка по изнесените факти в молбата на В. и съобразно Решение №903/10.12.2018г. по адм. д. №519/2018г. на АдмС – Хасково.

Разпоредено е за резултатите от проверката да се състави протокол и същата да се извърши в присъствието на Д.В. и К.С., както и Комисията да се събере за оглед на място до 12.12.2019г.

На 18.12.2019г. назначената с цитираната заповед на заместник кмета на Община Димитровград Комисия извършила проверка на място на адрес: гр.Д., ул.“П.“., резултатите от която са описани в Констативен протокол от 18.12.2019г. (л.11) В хода на проверката било констатирано, че изграденият строеж – „Стопанска сграда“ в ПИ *** по КК на гр.Д. бил разположен от източната страна на съществуващата жилищна сграда, като южната и северните страни на постройката били разположени по южната и северната регулационна граница на имота. Поради факта, че нямало получено нотариално заверено съгласие от собственика на жилище с идентификатор ***, находящо се в същата източна половина на сградата, с която граничило, то нямало как да бъде изпълнено условието на чл.183, ал.1, във връзка с чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ.

Строежът не отговарял на предвиждането на ПУП-ПЗ към сегашния момент, нито по време на построяването му.

С оспореното Мотивирано решение с рег.индекс

ОК-01-95#7 от 05.03.2020г., главният архитект на Община Димитровград отказал издаване на удостоверение за търпимост на обект:

„Стопанска сграда“, находяща се в ПИ *** по КК на гр.Димитровград, с административен адрес: гр.Д., ул.“П.“.. Решението е мотивирано с това, че строежът не отговаря на предвиждането на ПУП – ПЗ към сегашния момент, нито по време на построяването му. Предвид факта, че строежът граничил едновременно на две имотни граници се изисквал РУП. Административният орган посочил, че съгласно чл.134, ал.4, т.1 влезлите в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел узаконяване на незаконно построени сгради. Поради факта, че нямало получено нотариално заверено съгласие от собственика на жилище с идентификатор ***, находящо се в същата източна половина на сградата, с която граничил строежът „Стопанска сграда“, то нямало как да бъде изпълнено условието на чл.183, ал.1, във връзка с чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ.

Предвид изложеното, главният архитект приел, че строежът не отговаря на условията на §16 от ПР и на §127 от ПЗР на ЗУТ и не можело да се счита за търпим строеж.

Издаденото мотивирано решение е било съобщено на жалбоподателката К.Ф., както и на заинтересовата страна по делото Д.В., а така също и на лицето К.Г., на

11.03.2020г., видно от известия за доставяне съответно PS 6400 007Q5Z S, PS 6400 007Q61 V, PS 6400 007Q5X Q. Жалбата срещу решението е подадена до АдмС – Хасково, чрез административния орган, на 24.03.2020г.

По делото, по искане на жалбоподателката бяха назначени и приети от съда две съдебно-технически експертизи (СТЕ) – еднолична и тройна.

В отговор на поставените му задачи, вещото лице арх.К.Й.Ц. посочва, че процесният обект представлява едноетажна постройка, която към настоящия момент се използва за складово помещение към жилищната сграда, т.е. има спомагателна функция и отговаря като предназначение на условията за допълващо застрояване в имота, като стопанска постройка.

Същата представлява самостоятелен обект в конструктивно и функционално отношение, несвързана с помещенията в жилищната сграда и със самостоятелна конструкция спрямо нея. Сградата представлявала сграда на допълващото застрояване в имота, съгласно чл.20, ал.3 от 3УТ.

Обектът бил между двете срещуположни граници на УПИ XV

- 354 и до жилищната сграда в имота (видно от Схема 1 – ситуация, л.112). Видно от Схема 2 – разпределение, обектът бил изпълнен с метална покривна конструкция - метални покривни греди двойно Т профил 12/20см, монтирани от източната страна върху редица метални колони на около 7см от стената на жилищната сграда, в разстоянието от жилищната сграда до северната граница била изпълнена тухлена ограждаща стена с метална врата, а в разстоянието от жилищната сграда до южната граница била изпълнена двукрила метална врата с остъкляване над нея, монтирана на метални колони. От юг покривната конструкция била върху стена, представляваща ограда със съседния УПИ и частично остъкляване, от север било изпълнено остъкляване, започващо на около l.10 м. от пода и стъпващо върху тухлена стена (ограда). Върху гредите на покривната конструкция били монтирани метални профили с размер около 6/6 см., върху които било монтирано покритието от листове профилирана LT ламарина. Под ламарината частично били монтирани видими плоскости стиропор. Покривът бил едноскатен с наклон към вътрешния двор на УПИ XV-354. Покривната конструкция била долепена до жилищната сграда като фугата била частично запълнена с монтажна пяна. Височината на постройката била 3.30 м. от източната страна, 2.40м. от западната страна, средна с. височина в помещението била 2.80м.