Определение № 191 от 24.03.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 191 гр. Перник, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500157 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК.

С разпореждане Рег. № 2810 / 20. 02. 2025г. от 20. 02. 2025г., постановено по ч. гр. д. № 20251720100428 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд, е отхвърлено заявление рег. № 2549 / 31. 01. 2025г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, в частта му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за законна лихва за забава за периода от 04. 07. 2022г. до 30.

01. 2025г. за разликата над 94,11лева до пълния претендиран размер от 200,85лв. срещу М. П. З..

Недоволно от разпореждането в отхвърлителната му част е останало „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което чрез юрисконсулт И.Н., го е обжалвало като неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено в тази му част, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение бъде уважено и за разликата над 94,11лева до пълния претендиран размер от 200,85лева.

С оглед разпоредбата на чл. 418, ал.2 от ГПК на насрещната страна не е изпращан препис от частната жалба.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна /подадена е в срок и дължимата държавна такса е внесена/ и процесуално 1 допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Пернишкият окръжен съд намира следното:

И Директива 93/13/ЕИО/от 5. април 1993г. и Определение на Съда от 17.01.2023 г. по дело C-379/21 по преюдициално запитване, отправено от СРС по тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и Решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит България (служебно прихващане в случай на неравноправна клауза), C-170/21, EU:C:2022:518, т. 37), на които се е позовал Пернишкият районен съд, касаят задължението на заповедния съд да следи служебно за наличието на нищожни /неравноправни/ клаузи в договора за кредит, по който длъжникът в заповедното производство има характер на потребител. Директивата е транспонирана отдавна в българското законодателство в глава тридесет и седма от ГПК – „Заповедно производство“, с въвеждането на нова т.3, ал.2, на чл. 411 от ГПК, с ДВ бр. 100 от 2019г. Следователно по силата на чл. 411, ал.2, т. 3 от ГПК, заповедният съд, във всяко заповедно производство – било то по чл. 410 ГПК, било по чл.

417 ГПК, било по чл. 418 от ГПК, дължи проверка дали вземането се основава на нищожни /неравноправни/ клаузи в договора за кредит, по който длъжникът в заповедното производство има характер на потребител.

Пернишкият районен съд е направил извод, че молбата за издаване на заповед за изпълнение за част от лихвата за забава за визирания от заявителя период е неоснователна, доколкото е в противоречие с императивни правни норми - чл. 33, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Отбелязал е, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва и е направил изчисления, че законната лихва върху процесното вземане за претендирания период е в размер на 121,51лева.

Пернишкият районен съд е отбелязал, че това действие на съда е в унисон с разрешенията в т. 33 на Определение на Съда от 17.01.2023 г. по дело C-379/21, и на решение от 18 ноември 2021 г., A. S.A., C-212/20, EU:C:2021:934, т. 69).

В тази насока Пернишкият окръжен съд следва да отбележи :

Преценката на Пернишкия районен съд дали претендираната сума надвишава лихвите за забава е извън правомощията на заповедния съд и в тази насока настоящият съдебен състав възприема оплакванията, развити в 2 частната жалба.

При произнасянето си по същество заповедният съд може да откаже да издаде заповед в хипотезите на противоречие на искането със закона или с добрите нрави (411, ал. 2, т. 2 ГПК), както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

В настоящия случай ответникът (длъжникът) има качеството на потребител по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като вземането на заявителя произтича от представен към заявлението договор за потребителски кредит.

Следователно по отношение на него е приложима специалната материалноправна защита на ЗЗП и ЗПК.

При запознаване със съдържанието на договора настоящият въззивен съд намира, че претендираното обезщетение за забава се основава на чл. 6, ал.1 от Договора за потребителски кредит. Съгласно тази клауза, при забава кредитополучателят дължи законната лихва върху просрочената главница, която е определена в Постановление № 426 от 18 декември 2014г. на Министерски съвет, в сила от 01. 01. 2015г. и тя е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Със съдържанието е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, по силата на която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно клаузата за обезщетение при забава е изцяло в съответствие със закона и не може да даде повод на заповедния съд да отхвърли искането за присъждане на мораторна лихва.

Засилените служебни правомощия на съда по отношение на потребителите, страни в заповедното производство, се изчерпват именно с преценката дали основанието, на което се претендира едно вземане, е съответно на императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК и не могат да я надхвърлят.

От друга страна, при извършване на проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК дали самото искане е съобразено със закона и добрите нрави, заповедният съд не може да надхвърли една преценка, направена от пръв поглед (prima facie, от външна страна). Обстоятелството, че ответникът (длъжникът) е потребител, не е от естество да дерогира изцяло диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК), съгласно което обемът на дължимата защита се определя от самите страни.

3

Предвиденото изключение по отношение на потребителите в чл. 7, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК касае единствено съдържанието на потребителските договори, но не и исканията, основани на действителни и равноправни клаузи от тези договори. Произнасянето по въпроса, дали претендираният размер на обезщетението за забава е математически съответен на определящата го договорна клауза, е в компетентността на исковия съд при евентуално подаване на възражение по чл. 414 ГПК и след провеждането на пълноценен състезателен процес. В случай че претендираният размер на вземането действително не е съобразен със законната лихва, ще е налице частична недоказаност на иска, а не нарушение на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Предвид това, като е направил служебни изчисления и е основал на тях обжалвания акт, първоинстанционният съд е действал извън целта на заповедното производство, а именно – да се провери налице ли е безспорно между заявител и длъжник вземане.

По тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо това бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение за отхвърлената част от претендираното със заявлението по чл. 410 ГПК обезщетение за забава.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Отменява разпореждане Рег. № 2810 / 20. 02. 2025г. от 20. 02. 2025г., постановено по ч. гр. д. № 20251720100428 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е отхвърлено заявление рег. № 2549 / 31. 01.

2025г.на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за законна лихва за забава за периода от от 04. 07. 2022г. до 30. 01. 2025г. за разликата над 94,11лева до пълния претендиран размер от 200,85лв. срещу М. П. З., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Да се издаде заповед за изпълнение и за сумата над 94,11лв. до пълния претендиран размер от 200,85лв., представляваща отхвърлената с отмененото разпореждане част от претендираните законни лихви за забава.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5