Решение № 5202 от 27.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5202 гр. Пловдив, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330110476 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.

Ищецът Н. В. Б., ЕГН: **********, от гр. П., бул. „*****“ № ****, чрез пълномощник адв. С. Н., е предявил против „Микро Кредит” АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Т. Ц. и Г. А., иск за прогласяване като нищожна клаузата, обективирана в глава 3 от договор за допълнителни услуги към договор за кредит № *********/ 16.09.2022 г., предвиждаща заплащане на сумата в размер на 429 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № *********/ 16.09.2022 г., за сумата в размер на 1 000 лева, при фиксиран лихвен процент- 40, 47 %, платима на 4 вноски, при обща сума за връщане- 1 085, 68 лева. На същата дата между страните бил сключен и договор за допълнителни услуги към договор за кредит, с който на лицето се предоставил пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ и съгласно глава 3„предмет, срок, цена на договора“ клиентът дължал възнаграждение в размер на 429 лева.

Твърди се, че тази сума не била дължима, защото по този начин се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и се въвеждали изисквания към кандидатстващите за кредит, на които те не можели да отговорят, в следствие на което им се начислявали санкции под формата на 1 неустойки или такси, а това водело до допълнителна печалба за кредиторите. Клаузата била нищожна, договорена в нарушение на изискванията за добросъвестност и представлявала скрито оскъпяване на кредита, водещо до неоснователно обогатяване на финансовата институция. Печалбата на кредитора следвало да се включва в лихвата, но чрез тази такса за допълнителната услуга ответникът получавал сигурен нов доход за сметка на потребителя.

Моли се за признаване на установено, че клаузата е нищожна. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в който на първо място се излагат съображения за неоснователност на иска. Твърди се, че договорът отговарял на всички изисквания на ЗЗД и ЗПК, поради което възраженията в исковата молба в противен смисъл били неоснователни. Моли за отхвърляне на иска. В с.з. също страната не се явява, но пълномощникът й взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за заем Microcredit № ***********/ 16.09.2022 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 000 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 4 месеца, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 47 % и общ размер на всички плащания- 1 085, 68 лева.

С договор за допълнителни услуги към договора за кредит на ищеца е предоставен пакет „Комфорт“ за общата сума от 107, 25 лева, за следните услуги: посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноски по банков път; безплатно предоговаряне и разсрочване; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, договор за допълнителни услуги към него, погасителен план, както и график за плащанията по кредита.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния 2 закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за допълнителната услуга „комфорт“, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.

Според представените договор за допълнителни услуги към договора за кредит на потребителя са предоставени следните услуги: посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноски по банков път; безплатно предоговаряне и разсрочване; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции. Таксата за тях е във фиксиран размер- 107, 25 лева или над 1/10 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за допълнителните услуги. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че такива действително са предоставени на клиента.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира 3 заплащане от страна на кредитополучателя такси за подобни услуги- налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК, поради което и следва да се приеме, че и въпросната клауза се явява нищожна.

Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв.

С. Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук вече трайно установената съдебна практика по потребителските спорове, липсата на фактическа и правна сложност на делото и решение на СЕС по дело С-438/ 22, както и с нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, използвана в случая като ориентир, следва да възлиза на сумата от 400 лева. Тази сума следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановяват на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Микро Кредит” АД, ЕИК:

202073629, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Т. Ц. и Г. А., от една страна и Н. В.

Б., ЕГН: **********, от гр. П., бул. „******“ № ***, от друга, че е нищожна клаузата, обективирана в глава 3 от сключения между тях договор за допълнителни услуги към договор за кредит № ***************/ 16.09.2022 г., предвиждаща заплащане на сумата в размер на 429 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Микро Кредит” АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Т. Ц. и Г. А., да заплати на Н. В. Б., ЕГН: **********, от гр. П., бул. „****“ № ***, направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 50 4 лева (петдесет лева).

ОСЪЖДА „Микро Кредит” АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Т. Ц. и Г. А., да заплати на адвокат С. К. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „********“ № ****, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Н. В. Б., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 лева (четиристотин лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

5