Решение № 7196 от 30.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7196 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100514016 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя Й. З. П. срещу постановление от 02.09.2024 г. по изпълнително дело № 20247800400547 по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780, с което е извършено намаление на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер от 200 лв. Жалбоподателят поддържа, че претендираното по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение било занижено неоснователно.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя „топлофикация София“ ЕАД.

В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ Л. излага съображения, че с обжалваното разпореждане основателно е намалил адвокатското възнаграждение до 200 лв.

– при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и размера на дължимата сума.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20247800400547 по описа на ЧСИ Л., рег. № 780 в регистъра на 1

КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба вх. № 3036/19.08.2024 г., подадена от Й. З. П. чрез адв. Г. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 160.23 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно изпълнителен лист от 22.05.2024 г. На съдебния изпълнител е възложено да наложи запор върху сметките на длъжника.

Представен е изпълнителен лист от 22.05.2024 г., издаден от СРС, 176 състав, въз основа на решение № 4982 от 2024 г. по гр. дело № 34747/2023 г., видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателя 160.23 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя Й. З. П. и адв. Г. с предмет процесуално представителство по изпълнително дело, като е договорено възнаграждение в размер на 400 лв., за което е посочено, че е заплатено в брой.

По делото е изготвена, изпратена и получена на 23.08.2024 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, с която на длъжника се дава двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си.

По делото е постъпило възражение от длъжника, с което, позовавайки се на конкретиката по изпълнителното дело, длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.

С обжалваното в настоящото производство постановление от 02.09.2024 г. на ЧСИ Л. възражението на длъжника по изпълнителното дело срещу разноските е уважено, като адвокатското възнаграждение е намалено от 400 лв. на 200 лв.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата срещу постановлението на съдебния изпълнител, с което е намален/редуциран размерът на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение до посочения от длъжника размер, е неоснователна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.

2

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителния процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело първоначално претендираните разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение са в размер на 400 лева, като с обжалваното постановление същото е намалено на 200 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалните представители на взискателя не е извършили други действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане, като в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способ за изпълнение.

С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. необходимостта от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Същевременно именно до този размер съдебният изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение на взискателя.

По изложените съображения и съдът намира, че не са налице предпоставките за изменение, респ. увеличение на определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №3519/14.10.2024 г. на Й. З. П. срещу постановление от 02.09.2024 г. по изпълнително дело № 20247800400547 по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780, с което е извършено намаление на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер от 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4