Решение № 142 от 07.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Плевен, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600382 по описа за 2025 година

С присъда № 10/28.I.2025 г. постановена по НОХД № 970/2024 г.

Кнеженски районен съд е признал подсъдимият А. Б. М. за невинен, в това че през месец май 2019 година в гр. Плевен, в съучастие с Я. Н. К. – двамата като помагачи и с М. И. С. – К.а, като извършител, умишлено я улеснил, чрез снабдяването й с неистински официален документ – удостоверение образец УП – 3, изходящ № 9/10.I.2008 г., на което е придаден вид, че е издадено от ЕТ „ **********“ гр. Плевен, да се ползва от него пред служител от ТП на НОИ гр. Плевен, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304, съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. I, във връзка с чл. 20, ал. II от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата М. И. С. – К.а за невинна, в това че на неустановен ден през месец септември 2019 г. в гр.

Плевен, в качеството на извършител, в съучастие с Я. Н. К. и А. Б. М., като 1 помагачи, съзнателно се ползвал пред служител от ТП на НОИ гр. Плевен от неистински официален документ - образец УП – 3, изходящ № 9/10.I.2008 г., издадено от ЕТ „ **********“ гр. Плевен, като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 във връзка с чл. 9, ал. II от НК, съдът я оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. I, във връзка с чл.20, ал. II от НК.

Съдът е признал подсъдимият Я. Н. К. за невинен, в това че през месец май 2019 година в гр. Плевен, в съучастие с Я. Н. К. – двамата като помагачи и с М. И. С. – К.а, като извършител, умишлено я улеснил, чрез снабдяването й с неистински официален документ – удостоверение образец УП – 3, изходящ № 9/10.I.2008 г., на което е придаден вид, че е издадено от ЕТ „ **********“ гр.

Плевен, да се ползва от него пред служител от ТП на НОИ гр. Плевен, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304, във връзка с чл. 9, ал. II от НК съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. I, във връзка с чл. 20, ал. IV от НК.

Недоволен от така постановената присъдата е останала представителят на прокуратурата, който в законовоустановения срок я протестира пред настоящата инстанция. В депозираният протест са изложени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Посочени са твърдения, че изводите на съда, касаещи въпроса за липсата на вина на тримата ответници по протеста не отговарят на доказателствата по делото и са следствие от неправилно извършен техен анализ. Според изложеното от страна на държавното обвинение подсъдимите са виновни по повдигнатите им обвинения и са налице данни, установяващи по категоричен начин, че са извършители на деянието, за което са предадени на съд.

Предвид на изложеното прокуратурата моли въззивния съд да отмени обжалваната присъдата и да постанови друга, с която да признае тримата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения.

Процесуалният представител на ответниците по протеста в съдебно заседание изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена, а протеста оставен без уважение.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за 2 установено следното:

Депозираният протест е допустим, но по своята същност неоснователен.

За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.

Тя почива на доказателствените материали по делото и въз основа на нея първоинстанционният съд е достигнал до верни правни изводи.

Неоснователни са оплакванията на държавното обвинение за липса на прецизен анализ на доказателствените източници от страна на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че решаващият съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като е подходил при оценката им с нужната критичност и обективност. Налице е вярна интерпретация на доказателствените източници, които не са тълкувани превратно. Районният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Правилно и в съответствие с принципите за устност, непосредственост и публичност е проведено обстойно съдебно следствие от страна на решаващия съд.

В обстоятелствената част на присъдата първоинстанционният съд е мотивирал подробно своя отговор на тезата на държавното обвинение защо приема, че подсъдимият А. М. не е осъществил деянието, за което е предаден на съд. В хода на провеждане на въззивното производство, настоящата инстанция също стигна до извода, че М. не е оставил процесния плик с удостоверението вътре в него в НОИ. Липсват каквито и да са доказателства установяващи твърдяното от страна на прокуратурата, че именно подсъдимият е оставил плика в сградата на НОИ. Единственото установено от събраните по делото доказателства е обстоятелството, че М. е предложил помощта си на подсъдимия Я. К..

Представителят на обвинението защитава тезата си, описана по-горе, с 3 показанията на свидетеля Г.. Неговите показания в тази насока са сериозно разколебани и твърде не ясни, тъй като свидетелят не се сеща добре кой е оставил плика в сградата на НОИ. На него му се струвало, че това е бил М..

Освен това от доказателствата по делото е установено по категоричен и безспорен начин, че Г. не е получил плика директно от подателя, поради което е възможно преценката на Г., че плика е оставен от М. да не отговаря на обективната реалност, а да представлява заблуда. Този извода на съда се подкрепя от факта, че Г. поддържа прочетените в съдебно заседание показания дадени в хода на досъдебното производство, в значително по-близък до процесните събития момент.

Предвид на изложеното въззивната инстанция намира, че твърдяното от страна на прокуратурата е голословно, неподкрепено със съответните доказателства и не следва да бъде взето под внимание при постановяване на решението по настоящето дело. Обстоятелството, че през месец май 2019 г. подсъдимите М. и К. са водили разговор за снабдяването с удостоверение за трудов стаж на съпругата му не е достатъчно да осъждането на М., тъй като липсват каквито и да са убедителни доказателства по какъв начин въпросното удостоверение се е оказало в сградата на НОИ.

По време на извършване на въззивната проверка от съда бе установено по отношение на двамата подсъдими К., че са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на повдигнатото им обвинение, като извършеното от тях се характеризира с малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. II от НК. Съображенията затова следните, а именно: самите подсъдими с ниска степен на обществена опасност, напреднала възраст към момента на извършване на деянието, чисто съдебно минало, добро процесуално поведение, съдействие при установяване на обективната истина. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че въпреки използването на неистинското удостоверение, дължимите суми за осигуровки са били заплатени, то подсъдимите са вярвали, че след това е могло да се възползват от документа, без да накърнят държавните интереси. Обществената опасност се снижава още повече от факта, че преди снабдяване с процесното удостоверение, К. е ходил по различни инстанции, за да се снабди с различни документи и е действал с желание да помогне на своята съпруга, която е получила инфаркт и дълго време е прекарала да се възстановява в Италия.

4

На следващо място следва да се отбележи, че въпреки прилагането на процесното удостоверение не са били накърнени по никакъв начин държавни или обществени интереси, не е имало общественоопасни последици.

Следователно деянията извършени от двамата подсъдими К. поради своята малозначителност са с незначително степен на обществена опасност и не представляват престъпления по смисъла на НК.

В рамките на установените факти законът е приложен правилно.

Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е налице. Не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа.

Изложените във въззивната жалба възражения във връзка с анализа и интерпретацията на доказателствата и с кредитирането на доказателствените източници не намират опора в материалите по делото. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи, касаещи авторството на деянието. Даден е точен и ясен отговор от страна на първоинстанционния съд защо не се приема тезата изложена от страна на защитата по време на съдебното следствие, че въззивният жалбоподател не е извършил деянието, за което е предаден на съд.

По отношение на фактологията по делото въз основа на безпротиворечивите доказателства районния съд е извел правилни, обосновани, законосъобразни еднозначни констатации, че се касае за липса на признаци на извършване от обективна и субективна страна на деяние от страна на подсъдимия М. по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. I, във връзка с чл.

20, ал. II от НК.

Що се касае до подсъдимите Я. и М. К. са правилни, обосновани и законосъобразни изведените изводи от страна на първоинстанционния съд, че извършените от тях престъпни действия, които формално осъществяват признаците на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, поради своята малозначителност са с явно незначителна степен на обществена 5 опасност и не представляват престъпление по смисъла на чл. 9, ал. II от НК.

При извършване на служебната проверка от страна на настоящата инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/28.I.2025 г. постановена по НОХД № 970/2024 г. Кнеженски районен съд, като правилна и законосъобразна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6