Определение № 585 от 12.08.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. Сливен, 31.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М.а Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500375 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от от ГПК.

Депозирана е частна жалба от юриск. И., пълномощник на „ВИВУС.БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, *********** против определение № 2268/18.06.2024г. по гр.д. № 5070/2023г. на Сливенския районен съд, с което е било отказано изменени на постановеното по делото решение № 337/24.04.2024г. в частта на разноските.

В жалбата се посочва, че обжалваното определение е неправилно. Според с т р а н а т а присъдения в полза на адвоката хонорар е прекомерен, несправедливо и необосновано завишен, както несъразмерен и неразумно висок спрямо фактическата и правна сложност на делото и реално положения от адвоката труд, изразяващ се в депозиране на еднотипна искова молба, използвана за завеждане на голям брой производства срещу дружеството, с нисък материален интерес и в хода на които адвокатът не се е явявал в открити съдебни заседания, а е осъществена единствено писмена защита. Предмет на разглеждане по гражданското дело бил един единствен договор за кредит, поради което разноските следвало да се определят като цената на отделните 1 искове бъде събрана и се определи общо адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят посочва, че целеният от ищцата резултат - връщане на недължимо платената сума по договора би могъл да бъде постигнат и с предявяване единствено на осъдителния иск, който почИ. на основание нищожността на договора за кредит. Предвид обусловеността на осъдителния иск от установителния, следвало да бъде определено едно общо адвокатско възнаграждение и по двата иска. Съдът следвало да отчете служебно известния му факт, че за периода от 30.12.2022 г. до 02.01.2024 г. ищцата С. И.

Ж. има депозирани искови молби, по които са образувани общо 78 броя граждански дела в РС - Сливен с идентичен предмет - обявяване на нищожността на сключени договори за паричен заем/кредит и осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата недължимо платени суми по нищожните договори.

В жалбата се посочва също така, че съдебната практика на СЕС обективирана в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 предвижда, че определянето на минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение в наредба на съсловна организация противоречи на Директивите на ЕС за свобода на конкуренцията, поради което съдът би могъл да присъди адвокатско възнаграждение и в по- нисък от посочения в НМРАВ размер.

В случая осъществената адвокатска дейност била в ограничени обеми.

Тя се изчерпвала с представянето на еднотипна искова молба и документи, както и писмени становище. Пълномощникът на страната не бил взел участие в проведеното о.с.з. Това обосновавало извод за липса на фактическа и правна сложност, а претендираното адвокатско възнаграждение представлявало злоупотреба с право.

Жалбоподателят посочва също така, че върху адвокатското възнаграждение не следва да се начислява ДДС, тъй като се касаело за безвъзмездна сделка.

Моли се определеното адвокатско възнаграждение да бъде намалено в размер, който е справедлив и отговаря на положения адвокатски труд без да се начислява ДДС.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.Д. В. М. от Пловдивска адвокатска колегия, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че основния принцип заложен в правото на ЕС е справедливо и обосновано адвокатско възнаграждение. Определеното по делото възнаграждение в размер на 1014.00лв. с ДДС било справедливо и правилно определено. Съдът, а не жалбоподателят бил този, който по закон преценял дали едно дело не е с фактическа и правна сложност и дали възражението за размера на търсеното адвокатско възнаграждение следва да 2 бъде уважено. Страната изтъква, че присъденото адвокатско възнаграждение не е нетен доход за адвоката, тъй като той заплащал множество и различни данъци и такси във връзка с дейността си. Моли се частната жалба да не бъде уважавана.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен са били предявени два иска – установителен – с цена на иска 1446.08лв. и осъдителен с цена на иска 246.08лв. Исковата молба е била изготвена и подадена от пълномощника на ищеца адв.Д. М.. Тя е била попълнена с необходимия доказателствен материал, с който в сходни случаи разполагат страните. Процесуалното представителство е било осъществявано по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Адв.М. своевременно е изразявал становища за хода на съдебните заседания и представения доказателствен материал.

Същият е представил списък по чл.80 от ГПК. Своевременно е поискал да му бъдат присъдени деловодните разноски по делото, както и възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С постановеното по делото решение № 337/24.04.2024г. били уважени предявените от ищеца установителен и осъдителен иск. За осъщественото процесуално представителство на ищеца ответникът е бил осъден да му заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в размер на 1014.00лв. с ДДС, общо за осъщественото процесуално представителство по двата иска.

На 08.05.2024г. постъпила молба по реда на чл.248 от жалбоподателя с искане за изменение на решението в частта на присъденото адвокатско възнаграждение. Било поискано същото да бъде намалено.

На 18.06.2024г. било постановено обжалваното определение. С него съдът приел, че няма основания за изменение на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца и оставил депозираната молба по чл.248 от ГПК без уважение.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 24.06.2024г. Частната жалба е депозирана в законния едноседмичен срок – 24.06.2024г.

3

Съдът намира частната жалба за допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Пред РС са били предявени два иска - установителен ( за признаване на нищожност на договор за потребителски кредит) и осъдителен (за осъждане на ответника да върне полученото в повече по нищожните договори).

Исковете са били уважени изцяло. Ищецът е бил представляван по реда на чл. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ответникът отговаря изцяло за разноските по делото и за възнаграждението за един адвокат по делото по правилата на чл.78 от ГПК.

В разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че когато страната е била представлявана по реда на ал.1 от същия текст (безплатно) и ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.

В случая цената на исковете е била 1327.09лв. и 227.09лв. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от НМРАВ по иска с цена 1446.08лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 444.60лв. ( плюс 88.92лв. ДДС), а по иска с цена 246.08лв. – 400.00лв. ( плюс 80.00лв. ДДС).

В разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е предвидена възможността ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът да присъди по – нисък размер, но не по – малко от минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата. Това е правна възможност, която следва да се прецени от съда при „претегляне“ на два компонента – действителна правна сложност и фактическа сложност. Водещо при преценката, която следва да извърши съдът е определеното адвокатско възнаграждение да съответства на положения от адвоката труд. Цитираното от жалбоподателя решение на СЕС (Решение № С – 438/22/25.01.2024г. ) е в смисъл, че конкуренцията, включително в областта на предоставянето на адвокатски услуги не следва да се ограничава от наредба изготвена от съсловна организация, в която да са предвидени минимални възнаграждения под които страните ( адвокат и 4 клиент) да не могат да се договорят. Това би противоречало на принципа за свободна конкуренция залегнал в Договора за функциониране на Европейския съюз.

В случая съдът намира, че заложените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения следва да се приемат като ориентир, който съсловната организация е приела, че съответства на положения от адвокатите труд. Все пак трудът положен от адвокатите по реда на чл.38, ал.1 от ЗА следва да получи адекватно възнаграждение и ангажиментът им с предоставяне на безплатна правна помощ на нуждаещи се лица, които нямат финансова възможност да заплатят адвокатско възнаграждение не следва да се превръща в повод те да бъдат незаслужено санкционирани като трудът им не бъде заплатен.

Пред съда са били предявени два иска с определена цена. Всеки от тези искове би могъл да бъде предявен и в отделно производство и тогава би се заплатило съответното адвокатско възнаграждение като се прецени основателността на възражението за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение. Установителният иск не е със символична цена, но осъдителният е (принципно дължимото адвокатско възнаграждение е в пъти по –голямо от размера на предявения иск). Процесуалният представител на ищеца е провел активни процесуални действия, както по подготовка на делото, така и в хода на самото производство. Извършените от него действия са описани по – горе. Служебно известно е на съда, че адв.Д. М. е завел от името на ищеца 78 бр.дела пред СлРС с идентично съдържание и искания.

Това до голяма степен означава, че конкретната подготовка за настоящето дело и положените от процесуалния представител на страната усилия са значително по – малки, от тези които би положил при отделен, инцидентен иск. По отношение на установителния иск, съдът намира, че справедливо възнаграждение би било такова, което е намалено с 1/3 от минимално предвиденото според НМРАВ, което в случая е 296.40лв. Към тази сума следва да се прибави сумата от 59.28лв., тъй като жалбоподателят е лице регистрирано по ДДС. Общо дължимото възнаграждение по установителния иск следва да е 355.68лв.

По отношение на осъдителния иск, чийто размер е 246.08лв., съдът намира, че би било неморално и противоречащо на добрите нрави ако на 5 страната се присъди адвокатско възнаграждение според правилата на НМРАВ от 400.00лв. Справедливо и съответстващо на положените усилия би било възнаграждение в размер на 100.00лв., към което следва да се добавят още 20.00лв. за ДДС.

Така дължимото възнаграждение за оказано адвокатско съдействие е в размер на 475.68лв. Тъй като според първоинстанционното решение ответната страна е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1014.00лв., е необходимо то да бъде изменено, като бъде намалено от 1000.00 лв. на 475.68лв.

По отношение на възражението за неначисляване на ДДС върху присъденото възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно.

Осъществената от процесуалния представител на ищеца адвокатска защита е безвъзмездна само по отношение на ищеца, а не въобще като цяло. По правилата на ГПК страната има право на разноски съобразно уважената част от иска. В случая искът е уважен изцяло. Получената сума следва да бъде обложена с ДДС, поради което ставката за ДДС следва да бъде взета предвид от съда при определяне на размера на адвокатското възнаграждение на страната.

Предвид посоченото по – горе, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2268/18.06.2024г. по гр.д. № 5070/2023г. на Сливенския районен съд, с което е било отказано изменени на постановеното по делото решение № 377/24.04.2024г. в частта на разноските.

ВМЕСТО ТОВА :

6

ИЗМЕНЯ решение № 377/24.04.2024г. по гр.д. № 5070/2023г. на Сливенския районен съд в частта на разноските като намаля присъденото на адв.Д. В. М. от АК – Пловдив адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С. И. Ж. по реда на чл.38, а.1, т.2 от ЗАдвокатурата от 1014.00лева на 475.68лв. с ДДС общо по двата предявени иска.