Решение № 1616 от 28.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1616 гр. Русе, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20244520101524 по описа за 2024 година

Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД твърди, че на 21.10.2019 г.

Т.З.Д. и ответника С. С. М. сключили с ищцовото дружество Договор за потребителски кредит № 30040107755, по силата на Т.З.Д. била предоставена сума в размер на 1600 лв., със срок на плащане 24 месеца, с размер на месечната вноска от 97,14 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ 48,93 %, годишен лихвен процент 41 %, лихвен процент на ден 0,11 %, като общо дължимата сума по кредита била 2331,16 лв. Тя закупила и допълнителна услуга „Фаст“, по която следвало да заплатят сумата от 480 лева, допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 720 лева, като размера на вноската за закупените услуги била 50 лева. Така общото задължение по кредита станало 3531,16 лева, а общия размер на месечната вноска станала 147,14 лева. С част от сумата по договора било извършено рефинансиране на друг договор, който Т.З.Д. била сключила с Профи Кредит България“ ЕООД.

Вътрешно рефинасиране към Профи Кредит България“ ЕООД било със сумата 308,80 лева. Солидарен длъжник по договора бил ответника С. С. М..

Длъжниците заплатили само сумата в размер на 308,91 лева, като на 05.12.2019 г. били заплатени 160,11 лева, а на 21.03.2022 г. били заплатени 148,80 лева.

1

На 06.01.2021 г. била обявена предсрочна изискуемост на кредита.

Било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 5663/2023 г. по описа на РРС, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по 410 от ГПК с № 2800/01.11.2023 г., с която било разпоредено на Т.З.Д. и С. С. М. да заплатят солидарно на ищеца сумата от 1530,19 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва считано от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането;

568,71 лева, представляващо неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.12.2019 г. до 06.01.2021 г.; 239,47 лева – лихва за забава за периода от 11.11.2019 г. до 06.01.2021 г.; 910,91 лева – законна лихва за периода от 06.01.2021 г. до 30.10.2023 г., както и държавна такса в размер на 64,99 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С Разпореждане № 8986/01.11.2023 г. било отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК солидарно срещу Т.З.Д. и С. С. М. в частта, в която се искало присъждане на сумите: 460 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и 690 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, претендирани въз основа на Договор за потребителски кредит № 30040107755/21.10.2019 г., както и разноски за заплатена държавна такса над сумата 64,99 лева до претендираните 87,99 лева и за юрисконсултско възнаграждение над сумата 100 лева до претендираните 180 лева.

Ответникът в срока по чл. 414 от ГПК подал възражение, поради което било образувано настоящото дело.

Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът С. С. М. им дължи сума в размер на 1530,19 лева – главница; договорно възнаграждение в размер на 568,71 лева, дължимо за периода от 10.12.2019 г. до 06.01.2021 г.; лихва за забава в размер на 239,47 лева периода от 11.11.2019 г. до 06.01.2021 г.; законна лихва в размер на 910,91 лева, дължима за периода от 06.01.2021 г. до 30.10.2023 г.

Искат да бъде осъден ответникът С. С. М. да им заплати сумата от 460 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и сумата от 690 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, както и ведно със законната лихва, считано от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и да бъде осъден ответника да заплати на 2 ищеца сумата от 1150 лева, от които: сума в размер на 460 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и сума в размер 690 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва.

Ответникът С. С. М. не е представил отговор на исковата молба и няма доказателствени искания.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по 410 от ГПК с № 2800/01.11.2023 г. по гр. д. № 5663/2023 г. по описа на РРС, с която било разпоредено на Т.З.Д. и С. С. М. да заплатят солидарно на ищеца сумата от 1530,19 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва считано от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането;

568,71 лева, представляващо неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.12.2019 г. до 06.01.2021 г.; 239,47 лева – лихва за забава за периода от 11.11.2019 г. до 06.01.2021 г.; 910,91 лева – законна лихва за периода от 06.01.2021 г. до 30.10.2023 г., както и държавна такса в размер на 64,99 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

С Разпореждане № 8986/01.11.2023 г. по гр. д. № 5663/2023 г. по описа на РРС, било отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК солидарно срещу Т.З.Д. и С. С. М. в частта, в която се искало присъждане на сумите: 460 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и 690 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, претендирани въз основа на Договор за потребителски кредит № 30040107755/21.10.2019 г., както и разноски за заплатена държавна такса над сумата 64,99 лева до претендираните 87,99 лева и за юрисконсултско възнаграждение на сумата 100 леда до претендираните 180 лева.

С Договор за потребителски кредит № 30040107755 от 21.10.2019 г. бил предоставен на Т.З.Д. кредит в размер на 1600 лв., със срок на плащане 24 месеца, с размер на месечната вноска от 97,14 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ 48,93 %, годишен лихвен процент 41 %, лихвен процент на ден 0,11 %, като общо дължимата сума по кредита била 2331,16 лв. Тя закупила и допълнителна услуга „Фаст“, по която следвало да заплати сумата 3 от 480 лева, допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 720 лева, като размера на вноската за закупените услуги била 50 лева. Така общото задължение по кредита станало 3531,16 лева, а общия размер на месечната вноска станала 147,14 лева. С част от сумата по договора било извършено рефинансиране на друг договор, който Т.З.Д. била сключила с Профи Кредит България“ ЕООД.

Вътрешно рефинасиране към Профи Кредит България“ ЕООД било със сумата 308,80 лева. Солидарен длъжник по договора бил ответника С. С. М..

Съгласно чл.6.1 от Общи условията на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, клиентът трябвало да върне на кредитора така предоставените средства , заедно с договорното възнаграждение и дължимото възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги.

Според текста на чл.12.3 от визираните ОУ било договорено, че при неплащане на две ли повече последователни месечни вноски в пълен размер целия усвоен кредит можел да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по договор за потребителски кредит № 30040107755 от 21.10.2019 г. г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като длъжникът в срока по чл.414 от ГПС подал възражение срещу издадената заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Разгледани по същество, същите се явяват частично основателни.

Предявени са и осъдителни искове по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК за заплащане на суми за закупени пакети за допълнителни услуги. Разгледани по същество, същите са неоснователен

Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е предоставен потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално 4 определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца - кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране размера на този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на 5 възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./

Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.

Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит, което гласи: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на 6 потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.