Определение № 1053 от 19.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1053 гр. Бургас, 19.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500499 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№1671/25.03.2024г. подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, чрез пълномощника юрк Наталия Лозанова, против Определение №181/14.03.2024г. постановено по гр.д.№776/2023г. по описа на Районен съд – Карнобат.

С посоченото определение първоинстанционният съд е изменил Решение №45 от 23.02.2024г. постановено по гр.д.№776/2023 по описа на Районен съд –Карнобат в частта за разноските като е присъдили на адв Антоний Здравков допълнително сумата от 160 лв., представляваща ДДС върху присъденото възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА в размер на 800 лв. и е оставил без уважение искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и молбата на по чл.248 ГПК на адв. Димитров в останалата й част.

С частната жалба се оспорва съдебния акт като се посочва, че неправилно е начислен ДДС върху определеното по чл.38, ал.2, т.1 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, тъй като няма законово основание за начисляването му при оказване на безплатна правна помощ.

Последната не представлявала облагаема сделка по смисъла на ЗДДС. Сочи съдебна практика.

На следващо място оспорва размера на присъденото възнаграждение като прекоморно и не кореспондиращо с фактическата и правна сложност на делото. Излага подробни съображения защо следва да бъде определен под минимума по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения-т. напр. посочва, че процесуалният представител не се е явил в открито с.з., не е извършил допълнителни процесуални действия, освен изготвянето на една бланкова искова молба, както и че производството е приключило в едно с.з. Счита, че предвид обема на извършените процесуални действия и естеството на производството възнаграждението за оказаната безплатна помощ, възнаграждението следва да се определи на 200 лв. Цитира съдебна практика, вкл. решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С428/16 от 23.11.2017г. и решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановени по преюдициални запитвания.

Моли за отмяна на обжалваното определение като бъдат намалени разноските възложени в тежест на ответното дружество.

В срок е постъпил отговор, подаден от адв. Антоний Димитров, пълномощник на ищцата С.

1

Д. Х.. Излага подробни съображения по всяко от възраженията на частния жалбоподател.

Позовава се на съдебна практика, съгласно която върху адвокатския хонорар, вкл. договор за правна защита и съдействие, сключен на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. ДДС следва да бъде начислен, като данъчната основа се формира от минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

По отношение сложността на делото посочва, че тълкуването на чл.78,ал.5 ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските на адвокатското възнаграждение, изведено с решението по дело С-57/15 на СЕС.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт-чл.248, ал.3 ГПК и и е допустима за разглеждане по същество.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството по гр. д. № 776/2023г. на Районен съд гр.Карнобат е образувано по искова молба, подадена от С. Д. Х., чрез пълномощника адв. Антоний Димитров, с която се иска да бъде обявен за нищожен целия договор за кредит на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11,т.10 ЗПК, а при условие че бъде отхвърлен този иск моли да бъдат разгледани евентуалните искове по чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.5 ЗПК вр. чл.26,ал.1, предл. първо ЗЗД и чл.26, ал.1, предл. второ ЗЗД като бъде прогласена недействителността на договора за потребителски кредит в частта касаещи посочените такси и възнаградителната лихва. С исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Представен е също така списък на разноските писмо от 28.08.2023г. от НОП Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, адресирано до адв.

Антоний Здравков във връзка с питане относно прилагане на разпоредбите на ЗДДС.

С решение №45 от 23.02.2024г. по гр.д. №776/2023 по описа на Районен съд гр.Карнобат, съдът е уважил предявените при условията на евентуалност два иск и е присъдил разноски в общ размер на по 800 лв., възлагайки ги в тежест на ответната страна.

С молба от 28.02.2024г. ищцата е поискала на основание чл.248 ГПК изменение на решението в частта за разноските претендирайки възнаграждение в общ размер на 1540,10 лв. с ДДС.

С молба от 05.03.2024г. ответната страна „ПРОФИ КРЕДИТ България“ също е поискала изменение на решението в частта за разноските, претендирайки същите да бъдат намалени до 200 лв.

Постъпил е отговор от ищцата Х., с който се оспорва молбата по чл.248 ГПК.

Постъпил е отговор от ответното дружество, с който се оспорва молба по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение №181 от 14.03.2024г. съдът е уважил частично ищцовата молба като е присъдил допълнително сумата от 160 лв., представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение, в останалата част, както и молбата по чл.248 ГПК на ответника, са оставени без уважение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат от осъществената от адвоката безплатна адвокатска помощ, а присъденото обезщетение цели да възмезди положения труд от адвоката. Меродавен за определяне на размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при съобразяване с нормативно определения минимален размер е принципа за възмездност на адвокатския труд. Трайно е разбирането, че размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска, т.е. според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая възнаграждението следва да бъде определено въз основа на уважените два иска / за всеки един от тях/ съобразно предмета, правното основание и материалния интерес като се отчете 2 разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата, правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата Висшия адвокатски съвет Наредба №1/2004г. В постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на конкуренцията „с оглед на целта по смисъла на посочената разпоредба ДФЕС. При този извод, сочената Наредба №1/20024г на Висшия адвокатски съвет не преследва легитимна цел и не следва да се прилага от националните съдилища съгласно даденото Съда на ЕС задължително тълкуване /чл. 633 ГПК/. В този смисъл следва да се преосмисли тълкуването и прилагането на минималните адвокатски възнаграждения и начинът на определянето им, основан на Наредба №1/20024г на Висшия адвокатски съвет.

Задължителни за съдилищата остават указанията в Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за преценка на цената на адвокатска защита в съотношение с фактическата и правна сложност на делото, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. От значение е вида и характера на делото, защитаваният материален интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните, респ. извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от адвокат страна.

С оглед на горното съдът съобразява цената на предявените искове, извършените процесуални действия, обстоятелството, че производството се е развило в две съдебни заседания без участие на процесуалния представител, приключило е в една инстанция, и определя възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в общ размер на 432 лв. с ДДС / по 216 лв. с ДДС за всеки от уважените искове/.

Съдът не споделя доводите на ответното дружество относно неначисляване на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв. Вярно е, че към момента се споделят две становище по този въпрос, както и е известно на съда, че има отправено преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-744/23. Настоящият състав споделя съдебната практика съгласно, която ДДС се начислява при определяне на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 181/14.03.2024г. постановено по гр.д.№776/2023г по описа на Районен съд Карнобат, с което е изменено Решение №45/23.02.2024г. в частта за разноските като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл. 248 от ГПК ИЗМЕНЯ Решение №45/23.02.2024г постановено по гр.д.

№776/2023г по описа на Районен съд Карнобат в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ГПК в полза на адв. Антоний Здравков 3

Димитров от САК с личен номер 1000768210 адвокатско възнаграждение на 432 лв. с ДДС / по 216 лв. с ДДС за всеки от уважените искове/.

На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4