Решение № 5403 от 06.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5403 гр. Пловдив, 06.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330104764 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15, вх. „А“, ет. 4, срещу Р.

К. З., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1441,70 лв. – главница по Договор за стоков кредит № ************, сключен между ответницата Р. З. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г.; 211,06 лв. – договорна лихва за периода от 21.06.2023 г. до 21.05.2024 г. и 196,24 лв. – законна лихва за забава за период от 21.06.2023 г. до 26.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 27.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1

****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11236/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив, IV бр. с-в.

В исковата молба се твърди, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитор и ответницата Р. З., като кредитополучател, бил сключен Договор за стоков кредит № ************, по силата на който на ответницата бил предоставен стоков кредит в размер 1441,70 лв. за закупуване на мебели/интериорно обзавеждане. Ответницата се задължила да погаси задължението си на 12 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване на кредита - 21.05.2024 г. След усвояване на кредита ответницата не погасявала месечните си вноски съгласно договора, като останало непогасено задължение по кредита в общ размер на 1849,00 лв., от които: 1441,70 лв. – главница; 211,06 лв. – договорна лихва за периода от 21.06.2023 г. до 21.05.2024 г. и 196,24 лв. – законна лихва за забава за период от 21.06.2023 г. до 26.06.2024 г. Кредитът падежирал на 21.05.2024 г.

Сочи се, че на 1 2.01.2024 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който задължението на ответницата, произтичащо от Договор за стоков кредит № ************ било изкупено от ищцовото дружество. На ответницата било изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията със сключения договор за цесия. Но същото било върнато със статус „непотърсен“. Ищецът сочи, че прилага уведомително писмо, изходящо от цедента, за извършената цесия към исковата молба и моли с връчването на исковата молба и приложенията към нея да се приеме, че цесията е надлежно съобщена на ответницата.

Поради непогасяване на дължимите по процесния договор за стоков кредит суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответницата, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 11236/2024 г. на Районен съд - Пловдив, IV бр. с-в и издадена Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК. Ответницата подала възражение срещу така издадената заповед за изпълнение, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящите искове.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответницата Р. К. З..

В съдебно заседание ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е депозирана 2 писмена молба от процесуалния представител на ищеца – адв. Д. П., в която поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото. Искане за постановяване на неприсъствено решение е обективирано и в исковата молба.

Ответницата Р. К. З., редовно призована за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил бланкетно в срок, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 о т ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответницата Р. К. З. не е депозирала отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в първото по делото заседание и не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие. С Разпореждане № 8617/21.03.2025 г. и Определение № 9681/28.07.2025 г., и двата съдебни акта, постановени по настоящото дело, надлежно връчени на ответницата, на същата са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването й в съдебно заседание. Ответницата не е оспорила твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявените искове следва да се уважат по този ред.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

3

Ищецът своевременно е претендирал присъждане на разноските в заповедното производство в размер на 36,98 лв. - за държавна такса и 240,00 лв. - за адвокатско възнаграждение, както и разноски в исковото производство в размер на 120,69 лв. - за държавна такса, за реалното извършване на които е представил доказателства. Н а основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответницата следва да се възложат сторените по делото разноски в общ размер на размер на 397,67 лв., от които: 276,98 лв. – разноски в заповедното производство и 120,69 лв. – разноски в исковото производство.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, в отношенията между страните, че ответницата Р. К. З., ЕГН **********, с адрес: ******, дължи на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15, вх. „А“, ет. 4, следните суми: 1441,70 лв. – главница по Договор за стоков кредит № ************, сключен между ответницата Р. К. З. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г.;

211,06 лв. – договорна лихва за периода от 21.06.2023 г. до 21.05.2024 г. и 196,24 лв. – законна лихва за забава за период от 21.06.2023 г. до 26.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 27.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11236/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив, IV бр. с-в.

ОСЪЖДА Р. К. З., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15, вх. „А“, ет. 4, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 397,67 лв., от които: 276,98 лв. – разноски в заповедното производство и 120,69 лв. – разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

4

Препис от решението да се връчи на страните.

Изисканото ч.гр.д. № 11236/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив да се върне, поради отпадане на необходимостта от същото, ведно с препис от настоящото решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5