Решение № 129 от 18.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Даниела Талева

Кристина Гюрова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100603977 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 10.03.2021 г., постановена по НЧХД № 11338/2020 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 109 състав, подсъдимата ОЛГ. К. Й. е призната за невинна в това, че за периода от 14.03.2019 г. до 21.03.2019 г. в гр. София, ул. **** и чрез изпращане на информация - протокол от проведено на 14.03.2019 г. Общо събрание на собствениците на Етажната собственост с административен адрес гр.

София, ул. **** чрез имейл, с две отделни деяния, които осъществяват по отделно състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, разгласила неистинско позорно обстоятелство за Д. Г. К., както следва:

На 14.03.2019 г. в гр. София, ул. **** по време на проведено общо събрание на съсобствениците в етажната собственост, публично разгласила със свое изказване неистинско позорно обстоятелство за Д. Г. К., а именно че на 13.03.2019 г., около 18:30 ч., била заснета докато разговаряла с М.Й., който бил с бебето им, О.Ш. и Й.Р. с личния й телефон, като на снимката се виждал частичен изглед от апартамента й, и от това действие на Д. Г. К. се чувствала застрашена от бъдещи посегателства върху личността, семейството, движимото и недвижимото имущество, и 1

На 21.03.2019 г. разгласила по друг начин - чрез изпращане като приложение на имейл протокол от проведено на 14.03.2019 г. Общо събрание на собствениците на Етажната собственост с административен адрес гр. София, ул. ****, чрез който разгласила позорно обстоятелство за Д. Г. К., а именно че на 13.03.2019 г., около 18:30 ч., била заснета от Д. Г. К. докато разговаряла с М.Й., който бил с бебето им, О.Ш. и Й.Р. с личния й телефон, като на снимката се виждал частичен изглед от апартамента й, и от това действие се чувствала застрашена от бъдещи посегателства върху личността, семейството, движимото и недвижимото имущество, поради което и на основание чл.

304 НПК, е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.

148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът е осъдил частния тъжител Д. Г. К. да заплати на подсъдимата ОЛГ. К. Й. сумата от 1000 лв., представляваща сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, са постъпили въззивна жалба, с вх. № 21018567 от 19.03.2021 г., и допълнения към нея, с вх. № 21019990/24.03.2021 г., и с вх. № 21022984/06.04.2021, от частния тъжител – Д. Г. К., в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт.

Оспорва се възприетото от първостепенния съд, че на 13.03.2019 г. тъжителката се е намирала в Република България, и позоваването от страна на СРС в тази насока на писмо от Главна дирекция „Гранична полиция“, с per. № 328200-3526/22.02.2021 г.

Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд залегнали в постановения съдебен акт не почиват на събраните по делото доказателства. Счита, че по делото е установено, че подсъдимата е извършила състава на престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Противно на възприетото от районния съд, сочи, че свидетелят О.Ш. е заинтересован от изхода на делото, а показанията му непоследователни и недостоверни. Неправилно според жалбоподателката съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Д.К.. По изложените съображения се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 НК.

Постъпило е възражение от адв. И.К. – защитник на подсъдимата О.К.

Йосифива, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В закрито заседание на 12.11.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивния съд, частният тъжител Д. Г. К. поддържа 2 депозираната въззивна жалба и изложените в нея съображения. Сочи, че при разглеждането на делото от първоинстанционния съд не са били спазени принципите на равнопоставеност и обективност. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, а подсъдимата да бъде призната за виновна по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 НК, а при условията на евентуалност съдебният акт да бъде отменен и делото върнато на СРС за разглеждането му от друг съдебен състав.

В откритото съдебно заседание по решаване на делото подсъдимата ОЛГ. К. Й., редовно уведомена, не се явява пред въззивния съд.

Защитникът на подсъдимата - адв. И.К. поддържа, че атакуваният първоинстанционен акт е мотивиран и обоснован, като са били изследвани всички доказателства по делото. Излага, че не се установява тъжителката да е била извън пределите на Република България на 13.03.2019 г., поради което присъдата на първостепенния съд не страда от сочените в жалбата и допълненията към нея пороци.

Претендира разноски.

Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от първостепенния съд доказателствен материал и след като обсъди доводите в жалбата и допълненията към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

В производството пред първоинстанционния съд правилно е изяснена фактическата обстановка по делото. Същата по категоричен начин се установява от събрания доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени средства. Събраните доказателствени източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, след като преди това са съпоставени и с останалата доказателствена маса. Въззивният съдебен състав приема за установени фактите, изложени в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Подсъдимата ОЛГ. К. Й. е родена на 14.05.1979 г. в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана, омъжена, със средно образование, трудово ангажирана, живуща в гр. София, ул. ****, ЕГН **********.

Към 2019 г. подсъдимата Й. живеела на адрес в гр. София, ул. ****, ет. 3, ап. 12.

В същата сграда ползвала апартамент и тъжителката С., а именно ап. 20 на ет. 4.

На 13.03.2019 г. тъжителката С. се намирала във входа на блока, в който живее на адрес гр. София, ул. **** като преминавала по стълбището към ет. 3. На стълбищната площадка на етажа пред ап. 12, обитаван от подсъдимата Й., се намирали последната, съпругът й М.Й., малкото им дете, свидетелят О.Ш. и Й.Р., които били 3 застанали от вътрешната страна на преградата от алуминиеви профили и стъкло към апартамента на подсъдимата, отделяща площадката от стълбището. Същите разговаряли, а вратата на апартамента на подсъдимата била отворена. По това време тъжителката С. преминала покрай тях от другата страна на преградата, извадила мобилно устройство и го насочила към посочените лица през прозорците, като няколко пъти се задействала светкавицата на мобилния апарат. След това си тръгнала, без да проведе разговор с лицата. Присъстващите изразили негодувание след случилото се.

На следващия ден - 14.03.2019 г. се провело общо събрание на собствениците на Етажна собственост с административен адрес гр. София, ул. ****. На него в присъствие на членове на етажната собственост подсъдимата Й. изразила опасения от бъдещи посегателства върху личността, семейството, движимото и недвижимото й имущество с оглед заснемането й и това на горепосочените лица от тъжителката на предния ден /13.03.2019 г./. Изявлението й било протоколирано, като в т. 6 от протокола от проведеното ОС на ЕС било отбелязано, че О.Й. споделила пред всички присъстващи на събранието за настъпило събитие, а именно, че: на 13.03.2019 г., около 18:30 ч., разговаряйки на прага на дома си със собственика на ап. 31 О.Ш., придружен от Й.Р. е била заснета от Д.К. от ап. 20 с личния й телефон, като на снимката присъстват О.Й., М.Й., тяхното бебе, частичен изглед от апартамента, както и О.Ш. и Й.Р.. О.Й. изразила своето притеснение, че поради умишленото и преднамерено действие на Д.К. се чувствала застрашена от бъдещи посегателства върху личността, семейството, движимото и недвижимото й имущество.

Изготвеният протокол от проведеното ОС на собствениците на ЕС с административен адрес гр. София, ул. **** бил подписан от подсъдимата Й. и бил изпратен на неустановена дата и от неустановено лице по имейл на свидетелката Д.К., майка на тъжителката С.. Последната научила за съдържанието на протокола, прочитайки приложението към изпратения имейл.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимата дадени пред първоинстанционния съд, показанията на свидетелите О. М.Ш., Д.А.К. /частично/, както и от писмените доказателства и доказателствени средства, приети по делото: протокол от проведено Общо събрание на собствениците на Етажна собственост с административен адрес гр. София, ул. ****, от 14.03.2019 г.; протокол - 04/21.08.2017г. от Общо събрание на собствениците на Етажната собственост, с адрес гр. София, ул.

****; протокол - 02/21.12.2016г. от Общо събрание на собствениците на Етажната собственост, с адрес гр. София, ул. ****; разпечатка от електронно съобщение подадено по имейл от D.K. [email protected] д о [email protected] от 16.08.2017г.; писмо от Главна дирекция „Гранична полиция“, с per. № 328200-3526/22.02.2021 г., и справка за съдимост.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната 4 фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

Всички доказателствени източници, събрани и проверени в хода на делото, установяват по безпротиворечив начин фактическата обстановка, така както е възприета от първоинстанционния съд.

Правилно в основата на фактическите изводи съдът е поставил показанията на свидетеля О. М.Ш., който свидетелства незаинтересовано и безпристрастно.

Настоящият съдебен състав, подобно на първия съд, изцяло кредитира показанията на този свидетел като обективни, безпристрастни и логически последователни.

Показанията на свидетеля Ш. съдържат детайлни сведения за времето и мястото, на което се е провел разговорът между подсъдимата и част от живущите в жилищната сграда, конкретните лица, които са присъствали на срещата, появата на тъжителката, заснемането от нейна страна с мобилния й телефон на присъстващите на стълбищната площадка пред апартамента на подсъдимата, реакцията на последната, както и изразенето всеобщо негодувание от постъпката на тъжителката.

Показанията на свидетеля Ш. напълно кореспондират с отразеното в приетия по делото протокол от проведено общо събрание на собствениците на Етажна собственост с административен адрес гр. София, ул. ****, от 14.03.2019 г. , от който се установява изявлението на подсъдимата, че на 13.03.2019 г. при проведен разговор със съпруга й М.Й., който бил с обощото им дете, свидетеля О.Ш. и Й.Р., е била заснета с личния телефон на тъжителката и това провокирало у нея страх от бъдещи посегателства върху върху личността, семейството, движимото и недвижимото й имущество, с обясненията на подсъдимата и писмените доказателства по делото. Поради това и съдът дава вяра на показанията на свидетеля Ш. относно тези факти като достоверни и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.