Определение № 286 от 18.10.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Монтана, 18.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Живков като разгледа докладваното от Костадин Живков Частно наказателно дело № 20231600200311 по описа за 2023 година

Производството е по чл.243,ал.4 и сл. от НПК,образувано по жалба против постановление от 30.VІ.2023 г.,с което Окръжна прокуратураМонтана е прекратила частично-досежно обвинението по чл.152,ал.4,т. 1 от НК-досъдебно производство № 292 по описа на РУ МВР-Монтана за 2022 г.

Недоволна от посоченото постановление Е. Т.,със съгласието на баба си Е. Т. го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и искане да бъде отменено в тази част (прекратителната),като се върне на прокуратурата със задължителни указания да се предяви обвинение и по чл.152 НК,т.е. в частта,в която е прекратено,тъй като счита,че е извършено такова престъпление.С упоменатата жалба не са ангажирани доказателства,няма и релевирани чрез нея искания за събиране на нови,различни от представените по досъдебното производство доказателства,като при анализа на споменатите налични такива в цялост и логическо единство,както и във връзка със становищата на страните се установява,че жалбата е депозирана в законния срок и от оправомощено лице с правен интерес от обжалване,поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

На първо място липсват категорични доказателства безспорно осъществения полов акт между Г.А. и жалбоподателката Е. Т.,довел до дефлорация на последната,да е осъществен против нейната воля,чрез някакъв вид принуда от страна на А.-физическа или психическа.Дори напротив-налични са гласни доказателства (свидетелските показания на двете посочени лица,преки участници в действието и затова добре запознати със станалото),че Т. доброволно е приела да осъществят интимен контакт с А.,който изрично я питал имала ли е такъв преди,което сочи,че очевидно не е възнамерявал да извърши дефлорация. Освен това не му е била известна реалната възраст на партньорката му-13 г.,като самата тя посочва,че го е заблудила,че е на 16 години,за да „не я изостави“.От така 1 описаните обстоятелства,установени безспорно от събраните доказателства е видно,че правилно и законосъобразно Окръжна прокуратура приема липса на данни за престъпление по чл.152,ал.4,т. 1 от НК,като единствено доказано се установява осъществено съвкупление между Г. А. и 13 годишната към този момент Е. Т.,при което същата е била дефлорирана,но не против волята й,като дори същата в показанията си твърди,че и преди е осъществявала интимни отношения с мъже,но при тях по някаква неустановена причина не се е стигнало до дефлорация.В жалбата не се сочат основателни аргументи за осъществяване на претендираното престъпление.по чл.152 ал.4,т. 1 от НК,както бе посочено по-горе,отсъстват и доказателства за такова деяние,поради което и правилно и законосъобразно Окръжна прокуратура е прекратила досъдебното производство по посочения законов текст.Изявленията в жалбата,че А. е използвал неопитността и неосведомеността поради крехката й възраст на Е. и я е заблудил,за да осъществят полов акт,са безспорно несъстоятелни.Последната в свидетелските си показания изрично посочва,че му е казала,че е навършила 16 години,като го е заблудила за истинската си възраст 13 навършени години с цел да не се притеснява и „да правят секс“,като в показанията си пояснява,че е запозната с този термин и как практически се осъществяват тези действия,който факт отново елиминира възможността обвиненият А. да се е възползвал от липса на информация от нейна страна,за да се възползва от тази неосведоменост и твърдяната липса на житейски опит,за да осъществи полов акт против желанието на другата страна.Тъй като такъв несъмнено е осъществен-установено от съдебно-медицинската експертиза,а също не е спорно,че Е. Т. е била малолетна към онзи момент,то безспорно наличните данни,установени от приобщените по досъдебното производство доказателства,сочат на деяние,което също е престъпление,но не претендираното с жалбата по чл. 152 ал.4,т. 1 от НК,а такова по чл.151,ал.1 от НК,както правилно е възприето от Окръжна прокуратура-Монтана в обжалваното постановление,като по така изложените по.горе съображения е видно,че жалбата против него е неоснователна,неподкрепена с аргументирани доводи и доказателства,поради което следва да бъде оставена без уважение,също така следва в тази връзка да се укаже на жалбоподателката,че основен принцип,залегнал още в римското право и реципиран в сега приложимото е,че всеки носи отговорност за деянието,което е осъществил съгласно доказването му,съответно при приключване на разследването,което следва да се обърне внимание на жалбоподателката,че ще продължи да се води,като ако се установи от доказателствата извършване от Г.А. на престъпление по чл.151,ал.1 от НК,то ще отговаря по това обвинение,като не следва да се повдигне на всяка цена неоснователно претендираното от жалбоподателката престъпление по чл. 152 ал.4,т. 1 от НК,за каквото не се събират доказателства,като с оглед гореизложеното и на основание чл.243,ал.6,т.1 от Окръжен съд-Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление от 30.VІ.2023 г.,с което Окръжна прокуратура-Монтана е прекратила частично-досежно обвинението по чл.152,ал.4,т. 1 от НК-досъдебно производство № 292 по описа на РУ МВРМонтана.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 3