Решение № 226 от 21.02.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Велико Търново, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20214110102923 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Г. против Н. ИВ. Н., с която се иска съдът да приеме за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Леденик, находящ се в местността „Св. д.“, с площ от 1949 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива.

Ищцата твърди, че е индивидуален собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Леденик, находящ се в местността „Св. д.“, с площ от 1949 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива. Заявява, че е придобила имота на основание наследствено правоприемство и договор за дарение, както и че при случай справка е разбрала, че на 15.12.2005 г. между Д. Ив. Б. и ответника Н. ИВ. Н. е сключен договор за покупко-продажба на седем имот, сред които и процесния. Твърди, че към договора покупко-продажба, с който ответникът се легитимира като собственик на имота, са приложени нотариални актове, които, на свой ред, легитимират продавача като собственик на шест от имотите, но не и на процесния такъв.

Ответникът оспорва иска при твърдението, че към момента на сделката, чрез която той се легитимира като собственик на имота, за същия е представена скица и данъчна оценка, с според които имотът е собственост на неговия праводател Ив. П. Ив.. Заявява, че и към 2001 г., и към 2009 г., когато са сключени сделките, легитимиращи ищцата като собственик на имота, същите не са отразени в картите за съответната земеделска земя. Прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 15.12.2005 г. до настоящия момент.

1

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба. Заявява, че праводателката на ответника не е могла да прехвърли на последния собствеността върху процесния имот, тъй като при извършване на сделката не е притежавала тази собственост.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване, като в писмена защита доразвива аргументи в тази насока.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 1059, том VI, дело № 815/2001 г. на нотариус Денчо Денчев, се установява, че на 31.10.2001 г. Г. Б. П. е закупил от Ив. П. Ив. недвижим имот, представляващ нива с площ от 1.949 дка, находящ се в м. „Св. д.“, представляваща имот № 201954 по плана за земеразделяне на с. Леденик. При изповядване на сделката е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 306/12.2.1999 г. на нотариус при Районен съд Велико Търново, с който Ив. П. Ив. е признат за собственик на нива с площ от 1.527 дка, находяща се землището на с. Леденик, в м. „Св. д.“, представляваща имот № 201954.

От представеното удостоверение за наследници изх. № 94ДД-8791-1/22.6.2020 г. се установява, че Г. Б. П. е починал на 9.1.2004 г. и оставил за свои наследници съпругата си Т.

Й. П. и децата си Б. Г. П. и Д. Г. Г..

От представения договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 332, том II, дело № 268/2009 г. на нотариус Росица Минова, се установява, че на 23.12.2009 г. Т. Й. П. и Б. Г. П. са дарили на Д. Г. Г. 5/6 ид. ч. от притежавания от тях недвижим имот, представляващ поземлен имот № 201954 по КВС на с. Леденик, а именно нива с площ от 1.949 дка, находящ се в м. „Св. д.“.

От представения договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 2859, том XV, дело № 2170/2005 г. на нотариус Татяна Братванова, се установява, че на 15.12.2005 г. Н. ИВ. Н. е закупил от Д. Ив. Б. недвижими имоти, сред които и нива с площ от 1.949 дка, находяща се в м. „Св. д.“, представляваща имот № 201954 по картата за землището на с. Леденик. При изповядване на сделката са представени Нотариален акт за собственост на земеделска земя, възстановена по ЗСПЗЗ № 166/22.12.1998 г. на нотариус при Районен съд Велико Търново, както и Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 305/12.2.1999 г. на нотариус при Районен съд Велико Търново, с които Ив. П. Ив. и Д. Ив. Б. са признати за собственици на ниви, находящи се землището на с. Леденик, като във въпросните решения не фигурира в нива с площ от 1.949 дка, находяща се в м. „Св. д.“, представляваща имот № 201954 по картата за землището на с. Леденик.

От представената скица на ПИ № 15-536456/23.6.2020 г. се установява, че понастоящем 2 нива с площ от 1.949 дка, находяща се в м. „Св. д.“ и представляваща имот № 201954 по картата за землището на с. Леденик, е с идентификатор ***.

От представеното решение № 153Л/6.3.1995 г., постановено по преписка № 153Л от 3.1.1992 г. на Общинска служба „Земеделие“, гр. Велико Търново, се установява, че на Ив.

П. Ив. е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 1.527 дка, находяща се в местността „Св. д.“ и представляваща имот № 201954 по картата за землището на с.

Леденик.

От представената справка по партидата на имот с идентификатор ***, представляващ нива с площ от 1.949 дка, находяща се в местността „Св. д.“ в землището на с. Леденик, се установява, че на 20.4.2016 г. върху имота е наложена възбрана за задължения на Н.Н. към „Обединена българска банка“ АД.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване със сила на присъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот.

Съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да установи съществуването на отричаното от ищцата право на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Леденик, находящ се в местността „Св. д.“, като според съда подобно доказване не беше успешно проведено.

От ангажираните писмени доказателства безспорно се установява, че на 31.10.2001 г. първоначалният собственик на имота Ив. П. Ив. е продал същия на наследодателя на ищцата, легитимирайки се като собственик с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, издаден въз основа решение на Поземлена комисия, гр. Велико Търново. В резултат на това, към 15.12.2005 г. процесният имот не е бил в патримониума на Д. Ив. Б. (вероятно дъщеря и наследник на Ив. П. Ив.), респ. последната не е могла да прехвърли правото на собственост на ответника Н.Н.. Обстоятелството дали при изповядване на втората сделка са представени скица и данъчна оценка на имота, от които е видно, че същият е отразен като собственост на Ив. П. Ив., освен, че не беше установено по никакъв начин (въпросните скици и данъчна оценка не бяха представени по делото), се явява и ирелевантно за надлежното прехвърляне правото на собственост, доколкото отразяването на дадено лице като собственик във въпросните документи не може да легитимира същото това лице като действителен собственик. По същата причина ирелевантно за придобиване правото на собственост се явява и обстоятелството дали към 2005г. наследодателят на ищцата е отразен като собственик в Общинска служба „Земеделие“ и в Община Велико Търново, Дирекция „Местни данъци и такси“ – въпросното отразяване по никакъв начин не засяга вече придобитото право на собственост, като неизпълнението на задължението за деклариране на имота пред приходната администрация, респ. неплащането на местен данък, касае съвсем други правоотношения.

Възражението на ответника за изтекла в негова ползва придобивна давност също се явява недоказано. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че е владял имота от 3

15.12.2005 г. насетне, като фактическият състав на владението включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице владение, е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: владението да е постоянно – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица; владението да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период подълъг от шест месеца; владението да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; владението да е спокойно – когато не е установено с насилие; владението да е явно – когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. В случая не беше установен нито основният обективен елемент на упражнявана фактическа власт от ответника, нито допълнителните елементи - че владението е постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. Представената справка от партидата на имота, според която върху същия е наложена възбрана за задължения на ответника очевидно не може да докаже горните обстоятелства. На свой ред, дали след прехвърлителната сделка през 2005 г. ищцата или нейните праводатели са демонстрирали правото си на собственост – било пред ответника, било пред трети лица, също няма никакво значение за придобиване правото на собственост от нейна страна, доколкото ищцата се легитимира като собственик на имота въз основа на наследствено правоприемство и прехвърлитена сделка, а не въз основа на давностно владение.

По аргумент от ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, Нотариален акт № 2859/15.12.2005 г. на нотариус Татяна Братванова, с който Н. ИВ. Н. е закупил от Д. Ив. Б. недвижими имоти, сред които и процесния имот, не подлежи на отмяна, тъй като същият е непротивопоставим на ищцата.

По разноските.

Предвид изхода от делото в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищцата разноски за държавна такса, вписване на исковата молба и адвокатско възнаграждение в общ размер от 360.00 лева.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. Г., ЕГН **********, че Н. ИВ.

Н., ЕГН ********** не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.

Леденик, находящ се в местността „Св. д.“, с площ от 1949 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива.

ОСЪЖДА Н. ИВ. Н., ЕГН ********** да заплати на Д. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 360.00 (триста и шестдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

4

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5