Решение № 3 от 04.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Велико Търново, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно гражданско дело № 20234000500354 по описа за 2023 година

Производството е по депозирана въззивна жалба от Ш. А. С. и А. Х. К. чрез пълномощника им адвокат В. Д. от РАК против решение № 187/05.06.2022 г. по гр.д. № 503/2022 г. по описа на ОС Русе, в частта, в която съдът е отнел в полза на Държавата по искане на КПКОНПИ гр. София, Булстат 129010997, следното имущество: на основание чл. 151 от ЗПКОНПИ от Ш. А. С. с посочено ЕГН и адрес в гр. Ветово, обл. Русе сумата от 7 291 лв., представляваща паричната равностойност на отчужден недвижим имот – нива с площ 8,700 дка, представляваща имот № 238005 по плана за земеразделяне на гр. Ветово, определена по пазарна стойност към датата на отчуждаването му – 10.02.2015 г.; на основание чл.151 вр. чл. 142 ал. 1 от ЗПКОНПИ от А. Х. К. с посочени ЕГН и адрес в гр. Ветово, обл. Русе сумата от 1 990 лв., представляваща паричната равностойност на отчужден л.а. “Рено Еспейс 2,2“, рег. №Р98****, определена по пазарна стойност към датата на отчуждаването му – 23.07.2013 г.; на основание чл.151 вр. чл. 142 ал. 1 от ЗПКОНПИ от А. Х. К. с 1 посочени ЕГН и адрес в гр. Ветово, обл. Русе сумата от 2 000 лв., представляваща паричната равностойност на липсващ л.а.“Пежо 406 2,0 Д“, рег. №Р91****, определена по пазарна стойност към 15.03.2016 г.; на основание чл.151 вр. чл. 142 ал. 1 от ЗПКОНПИ от А. Х. К. с посочени ЕГН и адрес в гр. Ветово, обл. Русе сумата от 4 500 лв., представляваща паричната равностойност на отчужден товарен автомобил “Фиат Дукато“, рег. №Р05****, определена по пазарна стойност към датата на отчуждаването му 30.10.2012 г.; на основание чл.151 вр. чл. 142 ал. 1 от ЗПКОНПИ от А. Х. К. с посочени ЕГН и адрес в гр. Ветово, обл. Русе сумата от 4 500 лв., представляваща паричната равностойност на отчуждения л.а. „Киа Карнивал“, Рег.№Р63****, определена по пазарна стойност към датата на отчуждаването му - 01.08.2013 г.; на основание чл.151 вр. чл. 142 ал. 1 от ЗПКОНПИ от А. Х. К. с посочени ЕГН и адрес в гр. Ветово, обл. Русе сумата от 9 000 лв. , представляваща паричната равностойност на липсващия л.а. „Шевролет Каптива“, Рег.№Р64****, определена по пазарна стойност към 18.11.2019 г.; на основание чл.151 вр. чл. 142 ал. 1 от ЗПКОНПИ от А. Х. К. с посочени ЕГН и адрес в гр. Ветово, обл. Русе сумата от 4 200 лв. , представляваща паричната равностойност на отчуждения л.а. „Опел Сигнум“, Рег.№Р57****, определена по пазарна стойност към датата на отчуждаването му - 22.05.2018 г., както и в частта, в която въззивниците са осъдени да заплатят в полза на КПКОНПИ разноски по делото, а по сметка на ОС Русе държавна такса съобразно уважената част от исковете.

Въззивниците обжалват решението като недопустимо и алтернативно като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според въззивниците решението е недопустимо, тъй като от съда не е съобразено обстоятелството, че ДП послужило като основание за образуване на производството пред КПКОНПИ е прекратено на основание чл. 199 ал. 1 вр. чл. 243 ал. 1 т. 2 и т. 4 от НПК, тъй като деянието не е престъпление към периода на извършване на деянието от обвиняемата Ш. С. 2010-2012 г.. Според въззивниците разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗПКОНПИ не изключва възможността да се съобрази, че липсва основание за образуване на производство пред 2

КПКОНПИ с оглед прекратяване на ДП. Поддържа се, че недостигът на средства не е основание да се приеме, че е налице незаконно придобито имущество от въззивниците, тъй като същото следва да е установено с влязла в сила присъда и акт на данъчните органи, какъвто липсва в конкретната хипотеза. Поддържа се, че в ревизионното производство е установено, че процесната земя е дарение на въззивницата Ш. С. за да се регистрира като млад фермер и преводите към нея са обосновани, а цената на продадените МПС е довела до трансформация и всяко едно от тях е закупено с продажната цена на предходното. В заключение се иска от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да отхвърли предявените искове, като присъди на ответниците направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззивната страна КПКОНПИ, сега КОНПИ гр. София.

По делото е депозирана и частна въззивна жалба от КПКОНПИ, сега КОНПИ гр. София чрез началника на ТО Русе В. Т., с която се обжалва определение № 318/03.04.2023 г. по гр.д. № 503/2022 г. по описа на ОС Русе, с което Комисията е осъдена да заплати на адвокат В. Д. от РАК сумата от 5 901,39 лв. за оказана безплатна помощ в производството. Поддържа се, че възнаграждението е завишено, тъй като не е съобразено, че пълномощникът на ответниците не се е явявал в открито съдебно заседание и е депозирал единствено писмени становища. Оспорва се и основанието на получаване на възнаграждение, тъй като договорът за правна помощ не оформен надлежно и от съдържанието му не става ясно на кое от основанията, посочени в чл. 38 ал. 1 от ЗАдв. е осъществена безплатна правна помощ. Според Комисията не са налице основания за оказване на безплатна правна помощ на ответниците, тъй като същите не са материално затруднени лица и разполагат с парични средства в значителни размери, за които са събрани доказателства по делото, както и с движимо и недвижимо имущество. Позовава се на съдебна практика на ОС Русе и ВтАС в този смисъл. В заключение се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд.

В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната частна жалба от ответниците по същата Ш. А. С. и А. Х. К. чрез пълномощника им адвокат В. Д. от РАК, с който се оспорва основателността й. Поддържа се, че 3 е доказано сключването на договор за предоставяне на безплатна правна помощ по делото и това обстоятелство е достатъчно за присъждане на възнаграждението по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. без да се доказва конкретното основание за сключване на договора. Позовава се на съдебна практика на ВКС в този смисъл. Посочва се, че в конкретния случай договорът за правна помощ е сключен на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв.

В о.с.з. въззивниците не се явяват и не се представляват. По делото е депозирано писмено становище от адвокат Д., в качеството на пълномощник на въззивниците, с което поддържа подадената въззивна жалба. Поддържа се, че правото на иск на Държавата, респ. на КОНПИ е погасено поради липса на извършено престъпление от въззивниците. Позовава се на ТР № 4/07.12.2018 г. по тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС. Претендира направените по делото разноски за държавна такса в общ размер на 960 лв., пътни и канцеларски разходи в размер на 30 лв. и заплащане на адвокатско възнаграждение за безплатно осъществена правна помощ по делото.

В о.с.з. въззиваемата страна КОНПИ чрез процесуалния си представител гл. инспектор в ТО Русе М. Ц. – Г.а оспорва въззивната жалба и поддържа депозираната частна жалба. Поддържа, че исковете са допустими с оглед разпоредбата на чл. 108 ал. 4 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, както и че цитираното от пълномощника на въззивниците ТР е неотносимо, тъй като не касае този закон. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от другата страна и счита, че такова не следва да бъде присъждано в производството.

По делото е била депозирана и въззивна жалба от въззивната страна КПКОНПИ, сега КОНПИ гр. София, но с влязло в сила определение № 489/07.09.2023 г. по в.гр.д. № 354/2023 г. на ВтАС производството по същата е прекратено поради оттеглянето й от въззивната страна. Следва да се приеме, че в частта, в която исковете на КОНПИ гр. София против ответниците са отхвърлени решението на ОС Русе е влязло в законна сила с влизане в сила на посоченото по-горе определение на 17.10.2023 г..

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

4

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните, намира следното:

Проверката по чл. 107 от ЗПКОНПИ е започнала в ТД на КПКОНПИ гр. Русе с протокол от 24.10.2018 г. против въззивницата Ш. А. С. въз основа на уведомление от ОП Русе. С уведомлението е представено постановление о т 18.07.2018 г. по ДП № 2158/2015 г. по описа на ОСлО при ОП Русе, от което се установява, че въззивницата Ш. А. С. е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 255 ал. 1 пр. 1 и 2, т. 1 вр. чл. 26 от НК, което попада в предметния обхват на чл. 108 ал. 1 т. 18 от ЗПКОНПИ.

Проверка на КПКОНПИ е обхванала периода от 24.10.2008 г. до 24.10.2018 г. и след приключването й Комията е взела решение на основание чл. 13 ал. 1 т.

7 вр. чл. 107 ал. 2 вр. чл. 116 ал. 1 от ЗПКОНПИ за образуване на производство против въззивницата Ш. А. С. и за внасяне на искане в Окръжен съд Русе за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу въззивниците чрез налагане на обезпечителни мерки. След налагане на запор върху имущество на въззивницата и като е съобразила възраженията на същата, депозирани чрез пълномощника й адвокат Д. Комисията е взела решение за внасяне в съда на иск за отнемане от въззивницата и от съжителя й въззивника А. Х. К. на имущество, за което Комисията е приела, че е незаконно придобито предвид липсата на установен законен източник за придобиването му

Не се спори между страните, че с влязло в сила постановление от 23.07.2019 г. на прокурор в ОП Русе наказателното производство по посоченото по –горе ДП е прекратено на основание чл. 199 ал. 1 и 243 ал. 1 т.

2 и ал. 4 от НПК, като е прието, че деянието, извършено от въззивницата Ш.

С. не съставлява престъпление към момента на извършването му.

Установява се от представените по делото в първата инстанция 5 писмени доказателства, че през проверявания период въззивниците са живеели на семейни начала и заедно са се грижели за децата си, получавали са и изпращали парични средства чрез системите за бързи разплащания, пътували са многократно в чужбина.

Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, че въззивникът А. К. е придобил и се е разпоредил с множество МПС с договори за покупко-продажба. Установява се, че по силата на сключен на 05.03.2014 г. договор за замяна въззивникът е прехвърлил собствеността върху л.а. „Киа Соренто“, Рег.№Р41****, срещу която е придобил собствеността върху л.а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“, както и че на 12.03.2014 г. въззивникът се е разпоредил със собствеността и върху този автомобил за сумата от 700 лв.. Установява се, че в края на проверявания период въззивникът е бил собственик само на л.а. „Шевролет Каптива“, Рег.

№Р64****, който е бракувал на 18.11.2019 г..

Установява се от представените по делото в първата инстанция нотариални актове, че на 03.12.2013 г. по време на проверявания период въззивницата Ш. С. е придобила възмездно собствеността върху недвижим имот, представляващ нива с площ 8,700 дка в местността „Биюк Алан“, представляваща имот № 238005 по плана за земеразделяне на гр. Ветово, след което се е разпоредила възмездно със собствеността върху имота на 10.02.2015 г. в полза на бащата на въззивника Х. А. К..