Определение № 2416 от 14.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2416 гр. София, 14.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Веселка Марева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002103760 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №5142/26.02.2024г. на Л. В. П. и Д. В. С. срещу Решение №1442/12.12.2023г. по в.гр.д. №545/2023г. по описа на Апелативен съд – София.

Касаторите считат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, че е неясно и немотивирано, защото изброяването на обстоятелства, без правна рамка, без обсъждане на данните, събрани по делото от фактическа страна и съпоставяне на същите със заключенията на експертизите, както и без да се обосноват правни изводи в тази връзка не представляват мотиви. Твърдят, че същото е и необосновано и недоказано. В изложението се посочва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване като са формулирани следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на ответника, направени с отговора на исковата молба, в първоинстанционното производство, съответно във въззивното производство, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност при постановяване на въззивното решение, както и да изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните? Този въпрос касаторите поставят във връзка с твърдението им, че въззивният съд не е обсъдил доводите им, съдържащи се в отговора на исковата молба относно недопустимостта на предявеният иск.

Считат, че той е решен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, обективирана в Решение №149/28.12.2017г. по т.дело №1604/2016г. на ВКС, Решение № 30/13.04.2020 г. по гр.дело № 2378/2019г., решение №246 от 20.01.2020г. на ВКС по гр. д. №4881/2018г., Решение №50002 от 03.07.2023г. на ВКС по гр. д. № 53/2022г., Решение №50057 от 12.06.2023г. на ВКС по т. д. №961/2022г., Решение №50077 от 14.07.2023г. на ВКС по гр. д.

№ 3413/2022г., Решение № 50082 от 14.06.2023г. на ВКС по гр. д. № 2950/2022г. и др., в 1 които се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Съдът не може да пропусне да изясни фактическите положения във връзка с предмета на иска и възраженията на страните, щом това има отношение към предмета на спора.

2. Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила? Този въпрос се поставя с оглед твърдението на касаторите, че въззивният съд е бил длъжен, но в обжалавния съдебен акт не е дал отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване. Твърдят, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС както следва: т. 12 на Тълкувателно Решение №1/17.07.2001 по гр. д. №1/2001, ОСГК ВКС; Решение №50234 от 13.12.2022г. по гр. д. № 3571/2021г., Решение №75 от 13.04.2021г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020г., Решение № 131 от 14.08.2023г. на ВКС по гр. д.

№769/2020г., в които се посочва задължението на въззивния съд да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила, както и, че мотивирането на съдебния акт е и гаранция за справедлив съдебен процес - релевантните и надлежно заявени аргументи следва задължително да са разгледани и преценени, на страните трябва да е гарантирана възможността ефективно да упражнят евентуалното си право на обжалване.

3. Длъжен ли е съдът да обсъди заключенията и обясненията на вещите лица по съдебнотехнически експертизи и да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността и доказателствената им стойност? Поставянето на този въпрос е във връзка с твърдението на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил приетите по делото първична и допълнителни технически експертизи, съответно не е ценил доказателствената им сила съобразно тяхната обоснованост. Считат, че по този въпрос, разрешението на въззивния съд е в противоречие с т. 10 на Тълкувателно решение №1 от 4.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, Решение №118 от 15.05.2012г. на ВКС по гр. д. № 588/2011 г., III г. Решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. №1814/2009 г. на IV гр. о. и др. Решение № 132 от 29.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7298/2014 г., в които се посочва, че независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, включително и да игнорира изцяло заключение на вещото лице и сам да се произнесе по въпроси, относно които не притежава нужните специални знания.

Ответникът по касационната жалба –М. К. чрез депозирания писмен отговор, чрез адв. Р. Р. моли касационно обжалване да не бъде допускано, тъй като оплакванията в жалбата са неоснователни. Счита, че въззивният съд е изложил подробни и последователни мотиви, като, след задълбочено обсъждане на всички доказателства, е отговорил на всички, поставени от жалбоподателите въпроси.

Ответникът К. Г., чрез депозирания от адв. А. писмен отговор, излага становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.

Ответникът М. К., чрез депозирания писмен отговор, чрез адв. В. моли касационната жалба 2 да не бъде допускана до касационно обжалване поради липсата на основания за това. Счита, че по нито един от поставените въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.ч ГПК.

Излага и становище за неоснователността на жалбата, тъй като въззивното решение е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по положителен установителен иск, предявен от М. А. К. и М. А. К., срещу наследниците на М. М. З. - лице, зачетено като правоимащо по чл. 18, б.„ж“, вр. чл. 18, б.„з“ ППЗСПЗЗ по силата на решение на ОСЗГ „Овча купел“. Ищците твърдят, че са наследници на М. С. Д. и Апостол М. К.. По силата на нотариален акт №86, н.д. 3555/27.09.61г. М. Д., при спазване на специалните изисквания на действалия към момента Закон за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти, закупила от ТКЗС [населено място] дворно място от 1548 кв.м, парцел [№], кв. 3 по плана за в.з. Американски колеж IIа, който към настоящия момент представлява ПИ [№].

Излагат, че през 2010г. с решение 7733/22.07.10г. въз основа на заповед РД – 030147/07.06.10г. ОСЗГ Овча купел възстановила на наследниците на М. Г. З. нива с площ 1 463 кв.м. /УПИ [№], кв. 3 ЗПР Малинова долина 2а. Считат, че към датата на постановяване на решение №7733/22.07.10г., издадено въз основа на заповед РД – 03- 0147/07.06.10г. ОСЗГОвча купел, са липсвали законовите предпоставки за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. Ищците владеят имота, и никой от ответниците не е предприел никакви действия срещу тях след постановяване на последното решение, но отбелязването, че по отношение на същия има подадено заявление за възстановяване вх. №С-344/14.05.1992 от бивши собственици, ги препятства да си го ползват необезпокоявано. Предвид възникналия спор, ищците молят да бъде прието за установено спрямо ответниците, че именно те са собственици на процесния имот.

Ответниците К. Й. Г., Й. Х. К., Л. В. П. и Д. В. С. - всички наследници на М. З. оспорват исковете като неоснователни, молят за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебните разноски. Твърдят, че с констативен нотариален акт от 14.05.1920г., бащата на тяхната наследодателка М. М. е признат за собственик на нива в м. Банска река от 1.5 ара при съседи Г. М., В. М. и река. Твърдят, че този имот им бил възстановен с решение на ОЗСГ след законно проведена по реда на ЗСПЗЗ процедура. Считат, че ищците не могат да се легитимират като собственици, тъй като тяхната праводателка е придобила имота в нарушение на ЗПВПННИ.

От фактическа страна, въззивният съд е приел, че ищците са наследници на М. С. Д., която по силата на нотариален акт №86 н.д. №3555/27.09.61г., при спазване на специалните изисквания на действалия към момента Закон за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти, е закупила от ТКЗС [населено място] дворно място от 1548 кв.м, парцел [№], кв. 3 по плана за в.з. Американски колеж II а, което към настоящия момент представлява ПИ [№] по КККР. С договор за доброволна делба от 14.04.1980г., същият 3 имот бил поставен в дял и собственост на ищците при равни квоти.

На 14.03.96г. ТОА Витоша уведомила ищците, че има заявено искане за земеделска реституция, като след представяне на документите за собственост от тяхна страна, решение от ОСЗГ Витоша относно собствеността на имота не било постановено.

С решение №7733/22.07.10г. въз основа на заповед РД – 03- 0147/07.06.10г. на ОСЗГ -Овча купел, на наследниците на М. Г. З. била възстановена нива с площ 1 463 кв.м. /УПИ [№], кв.

3 ЗПР Малинова долина 2а/. От приложеното удостоверение от 09.12.16г. за идентичност на имената, се установява, че М. М. З. и М. Г. З. са едно и също лице. От отразеното в т.2 на решението на ОСЗГ - Овча купел, се установява, че за издаването му са представени препис от емлячен регистър и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, като последното е издадено от ОСЗГ Витоша.

С приетия по делото констативен нотариален акт от 14.05.1920г. М. М. -баща на М. З., е признат за собственик на нива в м. Банска река от 1.5 ара при съседи Г. М., В. М. и река.

Според т. 29 на Протокол за извършване на замяна от 08.11.48г., полските имоти на некооператорите братя Н. и М. А., включени в кооперативните блокове, се заменят с нива от 4.3 дка на Г. П. З. /съпруг на М. З./ от [населено място], в местността Банска река, при съседи Х. З., Н. М. и път.

Според първоначалното и допълнително заключение по приетата СТЕ, не може да се направи извод за идентичност на процесния имот с някой от имотите по констативния нотариален акт, удостоверяващ собствеността на М. М., нито на имота, описан в протокол за заменки от 08.11.48. В емлячния регистър на името на М. З. са записани два имота в местността Банска река – ниви от 4.3 дка и 0.5 дка. Няма индивидуализация на имотите чрез описване на съседните имоти, като не може да се определи и от кога датира този запис и въз основа на какви документи е съставен.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че по силата на чл. 17, ал.2 ГПК дължи произнасяне относно валидността и законосъобразността на решение №7733/22.07.10г., издадено въз основа на заповед №РД – 03-0147/07.06.10, издадена от ОСЗГ Овча купел, с което се възстановява нива с площ 1 463 кв.м. /УПИ [№], кв. 3 ЗПР Малинова долина 2а/ на наследниците на М. Г. З.. Посочил е, че Общинските служби по земеделие и гори са административни колективни органи, действащи на териториален принцип, като според чл. 12 ЗСПЗЗ заявлението за възстановяване, се отправя до съответната общинска служба по земеделие и гори, а териториалната компетентност се преценява към момента на постановяване на реституционното решение. Посочил е, че въпросното решение е издадено от ОСЗГ Овча купел, но се отнася за имот, в бившето землище на [населено място], който към момента на реституцията е бил в рамките на София град, район Витоша. Видно от приложеното като доказателство удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, същото е издадено от ОСЗГ Витоша, на чиято територия се намира имотът, заявен за реституиране, но решението, имащо конститутивно действие, е издадено от ОСЗГ „Овча купел“. Предвид което е счел, че индивидуалният административен акт – решение за възстановяване собствеността на земеделски земи, е издаден от некомпетентен административен орган.