Решение № 2856 от 05.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2856 гр. Пловдив, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20235330115490 по описа за 2023 година

Производство по реда на Глава двадесет и девета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 3707/13.09.2024 г., постановено по настоящото дело, е допусната делба между съделителите Б. Г. В., ЕГН: **********, А. Г. В., ЕГН: **********, Е. А. К., ЕГН: **********, Т. Б. Х., ЕГН: **********, Я. Б. К., ЕГН: **********, М. Б. К.,

ЕГН: **********, и С. Б. К., ЕГН: **********, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *******, находящ се в гр. ******, община *****, област ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №******/****** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект, от ********г., с адрес на имота: гр. ******, бул. „*****“ № ***, вх.

„***“, ет. ***, ап. ***, който самостоятелен обект се намира на етаж *** в сграда с идентификатор № *******, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор № *******, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво, с площ 55, 10 кв. м., ведно с прилежащи части: изба № ** с площ от 11, 59 кв. м. и 4, 68% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *******, *****; под обекта – *******; над обекта – няма, при квоти, както следва: за Б. Г. В.

– 1/20 идеална част, за А. Г. В. – 1/20 идеална част, за Е. А. К. – 10/20 идеални части, за Т. Б.

Х. – 2/20 идеални части, за Я. Б. К. – 2/20 идеални части, за М. Б. К. – 2/20 идеални части, и 1 за С. Б. К. – 2/20 идеални части.

Приети са за съвместно разглеждане искове по сметки с правно основание чл. 31, ал.

2 от Закона за собствеността (ЗС), предявени от съделителите М. Б. К. и С. Б. К. срещу съделителя Е. А. К. за осъждането й да им заплати поотделно обезщетение в размер на 321, 00 евро (след частично оттегляне) за лишаването им за периода от ****г. до *******г. от ползване на делбения имот съразмерно на дела им в съсобствеността, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на предявяване на исковете по сметки – 06.11.2025 г., до окончателното им изплащане.

В открито съдебно заседание в текущата фаза съделителите С. К., М. К. и Е. К. чрез пълномощниците си молят за изнасяне на процесния имот на публична продан, като първите две поддържат и претенцията си по сметки, а третата настоява за отхвърлянето й.

Останалите страни, редовно призовани, не се явяват и не застъпват становище по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и съобрази наведените от страните доводи по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Действащата нормативна уредба позволява съдебната подялба да се извърши посредством теглене на жребий по порядъка на чл. 347, чл. 350 и чл. 352 от ГПК, разпределяне на имотите по регламента на чл. 353 от ГПК, възлагането им при фактическите състави чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, ако са неподеляеми жилища, и изнасянето им на публична продан на основание чл. 348, ал. 1 от ГПК.

Чл. 34, ал. 2 от ЗС предвижда, че разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за тази на съсобствен имот.

Изборът на адекватен делбен способ е доминиран от принципното начало на чл. 69, ал. 2, изр. 1 от Закона за наследството (ЗН), повеляващо по възможност всеки съделител да получи припадащата му се част в натура, като такова право той има както по отношение на всеки един имот при наличие на възможност за реалното му поделяне, така и на всяка съвкупност от имущества от определен вид, в което се проявява и принципът на равноправие. Казаното предполага съобразяване на броя, вида, предназначението, стойността и поделяемостта на вещите, признатите на съсобствениците вещни права, техните искания и предпочитания, както и други относими обстоятелства.

В съответствие с чл. 348 от ГПК изнасянето на имота на публична продан се постановява, ако е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, или както гласи чл. 69, ал. 2, изр. 3 от ЗН, когато поделянето е неудобно. Неподеляемост е налице и когато имотите са повече от един, но са поотделно неподеляеми и броят им е по-малък от този на съделителите. При положение обаче че за всеки съделител е отредим самостоятелен обект на собственост, при отсъствие на възлагателни претенции принципът на чл. 69, ал. 2, изр. 1 от ЗН се реализира чрез теглене на жребий, а ако последното се окаже невъзможно или много неудобно – чрез разпределяне.

2

Обективните и субективни параметри на делбата, детерминирани с решението по допускането й, предпоставят осъществяването й между седмина съделители с различни квоти по отношение на едно жилище в регулационните граници на гр. *****, обл. ******, като искания, основани на фактическите състави на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, не са постъпили.

Казаното поражда необходимост от изследване на поделяемостта на процесния имот за формиране на седем дяла според броя на съделителите при съблюдаване на чл. 203, ал. 1 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), който поставя изисквания за наличие на доказана с инвестиционен проект, одобрен от главния архитект на общината, възможност от недвижимостта да се обособят седем самостоятелни обекта без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.

Според Заключение вх. № 110643/27.10.2025 г. (л. 111 – л. 115) на изслушаната в настоящата фаза комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, което не се оспорва от страните и като добросъвестно, обективно и компетентно изготвено следва да се кредитира, имотът е неподеляем при съблюдаване на нормативните предписания и стойността му възлиза на*******лева (******* евро).

Гореизложеното мотивира предпоставките на чл. 348 от ГПК за прекратяване на съсобствеността чрез изнасянето на имота на публична продан.

Съдът е сезиран и с претенция на съделителите С. К. и М. К. за осъждане на съделителя Е. К. да обезщети ползите, от които ги е лишила чрез изключително ползване на делбената недвижимост.

Според постановките на Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д.

№ 7/2012 г., ОСГК, съсобствеността се характеризира като правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ поражда помежду им специфични вътрешни отношения по повод нейното използване, които са нормирани в чл. 31 от ЗС. Текстът на ал. 1 на разпоредбата гласи, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а ал. 2 предвижда, че когато същата се използва лично само от някои от тях, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Уредено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите, имущественото право по чл. 31, ал. 2 от ЗС принадлежи на този от тях, който поради поведението на друг е лишен от възможността да си служи фактически с общата вещ, като я употребява за постигане на цели и за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й.

3

Елементите на уредения в чл. 31, ал. 2 от ЗС фактически състав, тежестта за чието доказване по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от ищеца, включват наличие на съсобственост върху конкретен обект, отправено от неползващия до ползващия съсобственик писмено поискване и продължаващи след получаването му възпрепятстващи или ограничаващи първия да ползва общата вещ според дела си действия или бездействия на втория, изразяващи се алтернативно в: 1) лично или чрез член на семейството пряко и непосредствено служене с цялата обща вещ за задоволяване на лични или на семейството потребности при незачитане на конкурентните права на претендиращия, или 2) без пряко и непосредствено служене с цялата вещ, но недопускане на претендиращия да си служи с нея (напр. като се държи ключа), или 3) допускане на трето за съсобствеността лице да ползва общата вещ на безвъзмездно основание (в този смисъл Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК).

Съдебната практика на ВКС, уеднаквена с Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, Тълкувателно решение № 5/24.06.2017 г. по тълк. д. № 5/2016 г., ОСГК, Решение № 491/28.06.2010 г. по гр. д. № 363/2009 г., IV г. о., Решение № 544/23.07.2010 г. по гр. д. № 736/2009 г., IV г. о., Решение № 741/30.12.2009 г. по гр. д. № 3186/2008 г., II г. о., Решение № 783/08.04.2011 г. по гр. д. № 1286/2009 г., IV г. о., Решение № 696/26.09.2009 г. по гр. д. № 1685/2008 г., I г. о., Решение № 466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г., IV г. о., Решение № 240/21.06.2011 г. по гр. д. № 1390/2010 г., III г. о., Решение № 351/13.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г., III г. о., Решение № 352/13.07.2010 г. по гр. д. № 618/2009 г., III г. о., Решение № 294/13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008 г., I г. о., Решение № 51/27.04.2015 г. по гр. д. № 4829/2014 г., II г. о., Решение № 130/15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., I г. о., и др., константно поддържа, че по естеството си писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС представлява едностранно волеизявление на лишения от ползване участник в имуществената общност, адресирано до ползващия и обективиращо претенция за парично възмездяване за ползата, от която е лишен, като веднъж отправено, се разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати ползването, и е равнозначно на покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД – от момента на получаването му адресатът изпада в забава и дължи обезщетение, но само за периода, през който на искащия е била отнета възможността да си служи с общата вещ съответно на своята част. Респективно, ако последният отказва да я приеме, макар да му се предоставя от ползващия, или отхвърля предложението му за споделено използване, не придобива притезание, защото тогава се касае не за лишаване, а за нежелание за ползване.

Нормативни изисквания към съдържанието на поканата не се поставят, поради което не е необходимо да е нарочна, да назовава квотата на правоимащия, да индивидуализира задължението по размер и период на дължимост, както и да изразява воля за реално ползване на съсобствената вещ. Предназначението й се изчерпва с довеждане до знанието на ползващия съсобственик на желанието на неползващия съсобственик да получи компенсация за ползите, от които е лишен (в този смисъл Решение № 741/30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3186/2008 г., II г. о.).

4

Разпитан в качеството на свидетел, *******на съделителя С. К. – С. Д. К., излага показания, които, преценени, съобразно правилото на чл. 172 от ГПК, се кредитират като логични, правдоподобни и почиващи на преки възприятия. От тях се установява, че през ****-*****г. наследодателят на ищците по сметки и ****** Д. Б. В., ЕГН: **********, посетил, но не успял да влезе в процесното жилище, което притежавал в съсобственост с ответницата по сметки Е. К., тъй като последната била подменила ключалката на входната врата, без да му предостави ключ. След смъртта му наследниците му също не получили достъп до имота, а опитите им да осъществят контакт със съделителя Е. К. останали безуспешни. С отправена до нея Покана (л. 110), връчена й на ******г., съгласно приложената Обратна разписка баркод ******от „*******“ ООД (л. 110), ищцата по сметки М. К. я приканила към доброволна подялба на процесния апартамент, както и да заплаща обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която ги е лишава с едноличното си ползване на същия, в размер на средномесечния пазарен наем.