Решение № 87 от 17.05.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Карнобат, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20212130100562 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Топлофикация – П. АД гр. П. с която това дружество чрез неговия пълномощник е предявило иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД против Р. ЛЮБ. Л.

, с който моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия му дължи следните суми, а именно: 1.сумата от 353, 74 лв. – неплатена главница представляваща равностойността на доставената, ползвана в обекта на същия потребител – апартамент находящ се в гр. П. на адм. адрес М.С. бл. *** незаплатена топлинна енергия по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 вкл. , 2. Мораторна лихва / обезщетение за забава / в размер на сумата от 67, 93 лв. дължима се за периода от 09.07.2017 г. до 16.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 01.03. 2021 г. до окончателното изплащане на вземането .

Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените от него съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр. д. № 410 / 2021 г. по описа на КРС .

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява негов законен или процесуален представител, като същото дружество чрез подадени от него нарочни молби заявява , че поддържа предявените от него искове и моли тяхното уважаване изцяло така както са предявени , ведно с всички законни последици от това .

Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез пълномощника му и процесуален представител адв. Т. ТР. е подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените установителни искове срещу него , като в нея оспорва така предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива по съображения изложени в същия отговор.Претендира осъждането на 1 ищцовото дружество да му заплати всички направени от него съдебни разноски по настоящото дело.

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като чрез пълномощника си и процесуален представител оспорва същите искове като неоснователни и моли съдът да постанови съдебен акт по делото въз основа на събраните по делото доказателства с които да ги отхвърли изцяло . Претендира за разноски по делото.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосоченият предявен от ищеца Топлофикация – П. АД гр. П. иск се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Р. ЛЮБ. Л. съществуването в полза на ищеца Топлофикация – П. АД гр. П. на твърдяните от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдените от страните доставка на топлинна енергия , ищецът като страна по това валидно правоотношение – доставчик – продавач на същата топлинна енергия да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяната от него топлинна енергия по договора сключен между тях за предоставяне на същата на ответника в качеството му на потребител – купувач на енергия , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания за същата получена и доставена му топлинна енергия от ищеца и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

Не се спори между страните по делото , че ищцовото дружество Топлофикация – П. АД гр. П. е краен снабдител съгласно Закона за енергетиката и като такъв продава топлинна енергия на клиентите си при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация – П. ЕАД на потребители в град П. , които са влезли в законна сила поради одобряването им от ДКЕВР с решение по т. VI от протокол № 13 от 18.12.2007 г. на Съвета на директорите на Топлофикация – П. ЕАД на основание чл. 149 ал.1 т.3 от ЗЕ и са одобрени с решение № ОУ- 012 от 14.04.2008 г. на ДКЕВР. В случая ответникът е имал качеството на "битов клиент " по смисъла на § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ и между него и ищцовото дружество е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия при горепосочените публично известни общи условия, които влизат в сила за потребителите, които купуват топлинна енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето защо съдържанието на техните права и задължения действително е уредено в представените Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация – П. ЕАД на потребителите в град П..

Не се спори между страните и факта , че ответника Р. ЛЮБ. Л. е станал собственик по наследство съгласно договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти и приложеното удостоверение за наследници изх. № 1 от 04.01.2016 г. издадено от Община Карнобат , като по този начин е притежавал като собственик такъв недвижим имот като такъв, считано от 23.12.2015 г. който недвижим имот е находящ се в гр. П. , обл. П. на адм. адрес - ул. М.С. бл. *** представляващ апартамент № 40 на 4 етаж с площ от 65, 42 кв.м. , състоящ се от две стаи , кухня , сервизни 2 помещения и избено помещение № 6 с полезна площ от 3, 52 кв.м. . Не се спори между страните и факта , че въз основа на протокол от Общото събрание на етажните собственици от 18.11.2001 г. за сградата на ул. М.С. бл. 2 за входове А, Б и В е взето решение за монтиране на уреди за индивидуално отчитане на топлинната енергия , за начина на отчитане , разпределение и заплащане на подаваната и ползвана от всички собственици топлинна енергия и въз основа на горепосочените Общи условия ищцовото дружество е поело да снабдява с топлинна енергия горепосочения обект на ответника който е получил клиентски абонатен номер № *** като затова същият ответник е имал и открита партида вкл. и през процесния период от 1.05.2017 г. до 30.04.2020 г..

С оглед осъществяването на правата си по процесния договор за предоставяне на топлинна енергия с оглед получаването на съответното заплащане на същата , с подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми респ. сума ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 410 / 2021 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 31 от 25.03. 2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника Р. ЛЮБ. Л. явяваща се длъжник да заплати на кредиторът – ищецът по делото Топлофикация – П. АД гр. П. дължимите се от същият суми посочени в диспозитива на исковата молба , а именно общата сума от 420, 74 лв. включваща следните суми : 1. парична сума в размер на 353, 74 лв. – главница по неизплатени фактури за ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. и 2 . сумата от 67 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата респ. мораторна лихва за периода от 09.07.2017 г. до 16.02.2021 г./ грешно посочена сума вместо заявената такава от 67, 93 лв. , за която няма и отказ за разликата по произнасянето / , както и 3. законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 410 / 2021 г. по описа на КРС – 01.03.2021 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 75 лв. / от която сумата от 25 лв. представляваща държавна такса и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение / представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски. С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице първата от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума респ. суми дължащи се от ответника. Тъй като ответника посочен погоре е подал възражение по чл. 414 от ГПК против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение , то съдът с нарочно разпореждане по същото ч.гр.д. № 410 / 2021 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за горепосочените задължения срещу ответника , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил, тъй като по силата на горепосочения договор същото има горепосочените вземания срещу ответника . Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се оспорват от страните по делото, като се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът с оглед на горното намира предявените искове за допустими , тъй като са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска.

От приетото като неоспорено от страните и обективно изготвено заключение на вещите лица С.Л. и С.А. изготвили съдебно – техническата експертиза, което съдът затова приема като абсолютно доказателство по делото се установява, че през процесния период абонатната станция, обслужваща жилищната сграда, е работила, като е подавала топлинна енергия само за отопление. През процесния период в имота на ответника е имало затапен един водомер за топла вода , съгл. Констативен протокол на фирмата за топлинно счетоводство Н. АД № 57 от 02.03.2016 г. , били са отсъединени радиаторите в жилището, 3 като е останало монтирано отоплително тяло респ. отоплителен уред Щранг – лира № 30150039 за което е била начислявана потребената топлинна енергия , която е в общ размер за същата от 1, 137 М/Wh за процесния период и съответства на отчетеното количество и начислената сума за заплащане . През периода не е имало начисление на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия за отопление на имота , поради липса на консумация. За имота в тежест на ответника не са били начислявани технологичните разходи в абонатната станция , които са приспаднати с изравнителните сметки и не са посочени в съответните месечни фактури за абонатния номер на ответника № *** за процесния период от 1.5.2017 г. до 30.04.2020 г. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца, което се установява чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Н.“ЕАД и ищцовото дружество за абоната. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.Същите вещи лица посочват, че размерът на задължението на ответника за доставената и ползвана от него топлинна енергия за отопление за процесния период възлиза на сумата от 421, 67лв.

От заключението на вещото лице М.Д. по назначената по делото съдебно – счетоводната експертиза, прието по делото и възприето от съда като обективно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че стойността на потребената от ищеца топлинна енергия за процесния период, възлиза общо на сумата от 353, 74 лв. претендирана главница в която са включени следните суми : 1. Сума от 312, 73 лв. за отопление , 2. Сума в размер на 12, 96 лв. за дялово разпределение и 3. Сума в размер на 28, 05 лв. за изравнителни сметки , като за процесния период няма извършени плащания от страна на ответника , а обезщетението за забава, изчислена върху всяка месечна сума за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. възлиза на 67,93 лв..