Решение № 31 от 09.01.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Русе, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520103217 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Банка ДСК“ АД срещу Г. Т. К., в която се твърди, че в полза на ищцовата банка имало издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу ответника за вземания, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта, револвиращ кредит за физически лица от 17.02.2020г. Тъй като издадената заповед била връчена по реда чл. 47, ал. 5ГПК, ищцовата банка имала правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането си.

Последното към датата на подаване на заявлението било в размер на 1644.96лв., от които 1000лв. дължима главница; 556.32лв. договорна лихва;

13.64лв. законна лихва върху главницата и 75лв. такса за нереволвиране на кредитна карта. Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено вземането на банката по отношение на ответника за посочените суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №*** от 2023г. по описа на Районен съд - Русе. Претендират се направените разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника изразява становище за допустимост, но за неоснователност и недоказаност на исковата 1 претенция. Оспорва подписалия договора от страна на банката като кредитодател М.Т.С. да е бил упълномощен да сключи процесния договор, поради което договорни отношения между страните не са възникнали. Не се установявало и от представените доказателства как е формирано и вземането на ищеца. Прави се възражение за нищожност на уговорката в процесния договор за възнаградителна лихва, като прекомерна. Недължими били и претендираните такси от 75лв., които също произтичали от неравноправна клауза. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземанията на банката за лихви.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2020г. между „Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) и Г. Т. К. е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лице, с кредитен лимит от 1000лв. Уговорен е променлив лихвен процент за използвания кредит в размер на 21.80% към датата на сключване на договора, а ГПР в размер на 24,30%. В чл. 8 от договора е предвидено, че клиентът заплаща такси, съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършваните услуги на клиенти.

Предоставения кредитен лимит е ползван от ответника чрез издадената му по силата на договора кредитна карта DSK Maxi Go. Според чл. 87, ал.1 от ОУ към договора, кредитната карта е с валидност от три години, след изтичането на които договорът за кредит се прекратява. В рамките на този срок кредитополучателят се е задължил да заплаща поне минимални суми за револвиране на кредита (чл. 34 от ОУ.

Според счетоводните записвания на ищцовата банка, непогасените от ответника минимални вноски до датата на преустановяване на ползване на кредитния лимит са 6 с падежи от 20.08.2020г. до 20.01.2021г. Като дата на изискуемост на задължението е посочена 17.02.2023г., а за периода от 17.07.2020г. до 16.02.2023г. дължимата договорна лихва върху кредитния лимит е посочена в размер на 556,32лв., размера на обезщетението за забава за периода от 17.02.2023г. до 04.04.2023г. е 13,64лв., а таксите за нереволвиране на кредитна карта в размер на 75лв.

По депозирано от ищцовата банка заявление е образувано ч.гр.д.

2

№***/2023г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед №***/06.04.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за дължими суми по процесния договор, а именно:

1000лв. главница, ведно със законна лихва за период от 05.04.2023г. до изплащане на вземането, 556,32лв., договорна (възнаградителна) лихва за период от 17.07.2020г. до 16.02.2023г., 13,64лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.02.2023г. до 04.04.2023г., 75лв. такси за нереволвиране на кредитна карта, както и за сумите 32,90лв. заплатена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът по заповедното производство е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Представените по делото писмени доказателства установяват възникването на твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, както и получаването от ответника на отпуснатата в заем сума.

Особеният представител на ответника е оспорил, че процесният договор е подписан от упълномощен представител на банката. По делото са ангажирани доказателства за представителната власт на подписалия го М.Т.С., но независимо от това, ответникът в настоящото производство няма възможност да оспорва представителната власт на това лице, а такава възможност има само представляваната страна.

На следващо място не се установява която и да е от претенциите на ищеца, основа на процесния договор, да произтича от недействителни клаузи.

Уговорения договорен лихвен процент е по – нисък от трикратния размер на законната лихва, което според утвърдената съдебна практика не дава основание да се приеме тази уговорка за нищожна, като противоречаща на добрите нрави. ГПР също е в границите допустими от чл. 19, ал.4 ЗПК.

В конкретния случай, Банката не се е позовала на настъпила 3 предсрочна изискуемост на вземането й по процесния договор и за срока на неговото действие (до 16.02.2023г.), върху усвоения кредитен лимит ответникът дължи договорна лихва, за пресмятането на която не са необходими специални знания. Такива не са необходими и за изчисляване на законната лихва дължима върху главницата по договора след неговото прекратяване до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора. Претендирано е и заплащането на пет такси за невнесена минимална сума (нереволвиран кредит) което изрично е предвидено в чл. 8 от договора и чл. 34 от ОУ.

Неоснователно е и възражението на особения представител на ответника за погасяване по давност на вземането за лихви на ищеца. Такива са претендирани за период по-къс от три години преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК, поради което погасителна давност не е изтекла за никаква част от претендираното вземане.

По изложените съображения исковата претенция следва да бъде изцяло уважена като доказана по основание и размер.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на 167,10лв. държавна такса, 300лв. депозит за особен представител и 200лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо 667,10лв. За заповедното производство по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 132,90лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Т. К. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, *******, дължи на „Банка ДСК“ АД,

ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Московска“ №19, представлявана от изп. директори Юрий Благоев Генов и Арно Рене Жюлиен Льоклер сумите: 1000лв., главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта револвиращ кредит за физически лица от 17.02.2020г., 556,32лв., договорна (възнаградителна) лихва за период от 17.07.2020г. до 16.02.2023г., 13,64лв. обезщетение за забава в размер на 4 законната лихва за периода 17.02.2023г. до 04.04.2023г., 75лв. такси за нереволвиране на кредитна карта, за които суми е издадена Заповед №***/06.04.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС - Русе.

ОСЪЖДА Г. Т. К. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, *******, да заплати на Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявана от изп. директори Юрий Благоев Генов и Арно Рене Жюлиен Льоклер, сумата от 667,10лв. разноски за настоящото производство и сумата от 132,90лв. разноски по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5