Решение № 6337 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6337 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20261100505774 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ срещу решение № 6751/10.04.2026 г. по гр.д. № 47563/2025 г. по описа на СРС, 141 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. и чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи в полза на ищеца Т. Д. Д. сумите, както следва: 400 евро, представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет W64401 от София до Мадрид на 27.02.2024 г., резервационен номер FN2FNH, ведно със законна лихва за период от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, 13,02 евро, представляваща мораторна лихва за период от 14.03.2024 г. до 11.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35394/2024 г. по описа на СРС, 141 състав.

Въззивникът - „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“, поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че по делото не са доказани предпоставките за възникване на отговорността на превозвача, тъй като 1 закъснението на процесния полет при пристигане, който е релевантният момент за възникване на правото на обезщетение, е под 3 часа. Моли решението на СРС да бъде отменено, съответно – предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - Т. Д. Д., оспорва жалбата, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т. Д. Д. с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г., предявен срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет W64401 от София до Мадрид на 27.02.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.08.2024 г. по ч.гр.д. № 35394/2024 г. по описа на СРС, 141 състав.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ договор за превоз, като е закупил самолетен билет за полет на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ от София до Мадрид на 27.02.2022 г. Сочи, че полетът е изпълнен с повече от три часа закъснение, като вследствие на посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на неустойка в размер на 400 евро съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км. За посочената сума по заявление на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.08.2024 г. по ч.гр.д. № 35394/2024 г. по описа на СРС, 141 състав. „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ е подало възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което заявителят предявява посочения по-горе иск.

С обжалваното решение № 6751/10.04.2026 г. по гр.д. № 47563/2025 г. по описа на СРС, 141 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. и чл. 86 ЗЗД, че „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ дължи в полза на ищеца Т. Д. Д. сумите, както следва: 400 евро, представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от регламент (ЕО) 261/2004 на европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет W64401 от София до Мадрид 2 на 27.02.2024 г., резервационен номер FN2FNH, ведно със законна лихва за период от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, 13,02 евро, представляваща мораторна лихва за период от 14.03.2024 г. до 11.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35394/2024 г. по описа на СРС, 141 състав.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.

Както беше посочено, в исковата молба ищецът Т. Д. Д. е предявил само иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. за признаване дължимостта на сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет W64401 от София до Мадрид на 27.02.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.08.2024 г. по ч.гр.д. № 35394/2024 г. по описа на СРС, 141 състав, въпреки че заповедта за изпълнение е издадена и за сумата в размер на 13,02 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.03.2024 г. до 11.06.2024 г. Доколкото обаче ищецът не е предявил иск за установяване на дължимостта на мораторната лихва, заявена по ч.гр.д. № 35394/2024 г. по описа на СРС, 141 състав., то решението на СРС в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата в размер на 13,02 евро, представляваща мораторна лихва за период от 14.03.2024 г. до 11.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35394/2024 г. по описа на СРС, 141 състав, се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.

В останалата част, с която искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл.

7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. е уважен, обжалваното решение на СРС не явява правилно.

На основание чл. 5, т. 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г. при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. – 400 евро за всички полети над 1500 км. до 3000 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС по дело № С-402/07, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

3

За основателност на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. следва да се установи, че: между Т. Д. Д., от една страна, и ответника, от друга страна, е налице сключен договор за превоз за полет на 27.02.2024 г. от София до Мадрид, че кацането на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение, поради което е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г., предвид факта, че процесният полет с разстояние над 1500 км. до 3000 км. е закъснял с повече от 3 часа. Установяването на посочените факти е в доказателствена тежест на ищеца, както правилно е посочено и в доклада на делото, изготвен в рамките на първоинстанционното производство.

Не се спори делото, че между страните е бил налице сключен договор да превоз за полет W64401 на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ от София до Мадрид на 27.02.2024 г., както и че полетът е бил с разстояние над 1500 км. до 3000 км. Видно от приложения към исковата молба самолетен билет, планираният първоначално час на излитане е 06,40 часа на 27.02.2024 г. С писмо от 01.02.2024 г., изпратено до пътника, последният е уведомен за промяна в разписанието на полета, като е посочено, че часът на излитане е 14,40 часа на 27.02.2024 г., а часът на пристигане – 17,35 часа на 27.02.2024 г. Доколкото промяната в началния час на излитане е извършена за период, който е по-голям от две седмици преди началото на полета по разписание, за което пътникът е уведомен своевременно, то не е налице основание за ангажиране на отговорността на превозвача във връзка с тази промяната, съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“, т. „i“ от РЕО № 261/2004 г., както правилно е посочено в обжалваното решение.

Съгласно справка по делото, представена от „Соф Кънект“ АД във връзка с издадено съдебно удостоверение, процесният полет № W64401 е бил първоначално планиран за излитане по разписание на 27.02.2024 г. в 14,40 часа, като реално е излетял със закъснение от София в 17,46 часа, т.е. с 3 часа и 6 минути закъснение.

Както беше посочено обаче, релевантно за възникване на правото на обезщетение е закъснението не при излитане, а при кацане на самолета. По делото са въведени твърдения от страна на ответника, че кацането на самолета, изпълняващ процесният полет, е извършено със закъснение, което е по-малко от три часа (2 часа и 15 минути). Представена е справка от информационната система на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“, видно от която самолетът, изпълняващ процесния полет, е излетял в 17,46 часа, като полетът е продължил 2 часа и 57 минути. Следователно, дори при кредитиране на посочената справка се установява, че закъснението на процесния полет е повече от три часа, тъй като самолетът е излетял с 3 часа и 6 4 минути закъснение, а полетът е продължил 2 часа и 57 минути, т.е. закъснението на самолета при кацане е било не по-малко от 3 часа и 3 минути.

Във връзка с изложеното въззивният съд счита, че по делото се установява, че Т. Д. Д. е имал потвърдена резервация и е бил пътник на процесния полет на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ от София до Мадрид, че процесният полет е с разстояние над 1500 км. до 3000 км., че същият е изпълнен с повече от три часа закъснение. Следователно и на основание чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. пътникът има право на обезщетение в размер на 400 евро.

Ето защо, решението на СРС в частта, с която искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. е уважен, е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода от обжалването само ответникът по въззивната жалба има право на разноски, но по делото липсват доказателства за извършването на такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 6751/10.04.2026 г. по гр.д. № 47563/2025 г. по описа на СРС, 141 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86 ЗЗД е признато за установено, че „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 200830927, дължи в полза на Т. Д. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 13,02 евро, представляваща мораторна лихва за период от 14.03.2024 г. до 11.06.2024 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35394/2024 г. по описа на СРС, 141 състав.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6751/10.04.2026 г. по гр.д. № 47563/2025 г. по описа на СРС, 141 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. е признато за установено, че „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 200830927, дължи в полза на Т. Д. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 400 евро, представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от регламент (ЕО) 261/2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет W64401 от София до Мадрид на 27.02.2024 г., резервационен номер FN2FNH, ведно със законна лихва за период от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането.

5

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6