Решение № 19777 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19777 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20261110109561 по описа за 2026 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

21.10.2026 г., гр.София

В осми състав:

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на октомври две хиляди двадесет и шеста година, в следния

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №9561 по описа за 2026г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I, II и III от ЗЗД и по чл.55, ал. 1, предл.

I ЗЗД.

Образувано е във връзка с подадена искова молба от Е. Д. С., чрез адв.Л. Б. от САК, срещу „...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от .... – 1

Управител, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №.....г., сключен между страните, на осн. чл.26, ал.1, предл.I ЗЗД, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит №..... от 27.08.2024г., уреждаща заплащането на неустойка в размер на 520,15 лв., поради противоречието й с добрите нрави, както и е предявен иск по чл.55, ал.1, предл. I ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 327,74 евро, представляваща надвнесена над главницата сума по нищожен договор, с която ответникът се е обогатил неоснователно.

Ищецът твърди, че на 27.08.2024г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №....., по силата на който ответникът отпуснал сумата от 900 лв., при ГПР от 65,56 % и ГЛП от 50 %, срещу задължението да бъде върната на 23 бр. погасителни вноски, включващи главница, лихва и неустойка за непредставено обезщетение. Поддържа, че ГЛП е прекомерен, което води до недействителност на договора. Посочва, че размерът на ГПР е увеличен по скрит начин, доколкото в него не е включено задължението за неустойка при непредоставено обезпечение. Липсва и ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно компонентите, включени в съдържанието му. Твърди, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи. Сочи, че клаузата за неустойка противоречи на закона и добрите нрави, като със същата се постига неоснователно обогатяване на ответника, доколкото води до скрито оскъпяване на кредита. С уговарянето на неустойката се заобикаля забраната на чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа се, че към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът е погасил изцяло дължимата сума по кредита, поради което следва да бъде върната от ответника надвнесената част. Моли за уважаване на исковете и се претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.Х. М. от САК, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва да е налице недействителност на процесния договор. Поддържа, че същият е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК. Също така твърди, че и ГПР е изчислен при спазване на нормите на ЗПК. Оспорва ГЛП да е в противоречие с добрите нрави. Сочи, че потребителят е имал 14дневен срок да упражни правото си на отказ от договора. Оспорва да са налице неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗПотр. Признава обстоятелството, че е получил процесното плащане от ищеца, но поддържа, че е на валидно правно основание. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

С доклада по делото са приети за ненуждаещи се от доказване като безспорни между страните обстоятелства, че на 27.08.2024г. между страните е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит №....., по силата на който ответникът е отпуснал сумата от 900 лв., при ГПР от 65,56 % и ГЛП от 50 %, срещу задължението да бъде върната на 23 бр. погасителни вноски, включващи главница, лихва и неустойка за непредставено обезщетение; ищецът е заплатил на ответника сумата от 327,74 евро над размера на главницата по кредита и при изчисляване на ГПР не е взет предвид размера на неустойката при непредоставено обезпечение.

В последното о.с.з. е допуснато увеличение размера на предявения осъдителен иск до размера на претенцията от 338,55 евро/ 662,14 лв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за основателни. Съображенията за това са следните:

Приложени към ИМ са разпечатки на сключения на 27.08.2024г. договор за потребителски кредит, за сумата от 900 лв., платима на 23 седмични вноски, с краен срок за погашение: 04.02.2025г., като в чл.4, ал.1 е декларирано, че сумата е получена в брой при подписване на договора. В чл.11 от договора е включена клауза, че ако в 3-дневен срок от сключване на договора кредитополучателят не предостави уговореното обезпечениебезусловна банкова гаранция или поръчителство от 1 или от 2 ФЛ, ще бъде начислена 2 неустойка от 520,15 лв., платима разсрочено.

Към ОИМ са приложени преписи на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и искане от ищцата за сключване на договор за кредит.

По делото е прието заключение по съдебна- счетоводна експертиза, съгласно което параметрите на сделката са следните: главница от 900 лв., платима за 23 седмици, договорна лихва от 120,85 лв., неустойка по чл.11, ал.2 от 520,15 лв., с общо дължима сума от 1 541 лв., като ГПР възлиза на 161,47 %. Дадено е изчислението на ГПР без да се включва в нвго задължението за неустойка, който възлиза на 30,44 %. Посочено е, че за м.08.2024г. основният лихвен процент на БНБ възлиза на 3,53 %, поради което размерът на законната лихва е 13,53 %. Посочва се, че кредитополучателят е заплатил в периода: 04.09.2024г.12.02.2025г., в полза на кредитодателя сумата от общо 1 562,14 лв., с която са погасени изцяло задълженията за главница по договор за кредит от 900 лв., договорна лихва от 120,85 лв., неустойка от 520,15 лв. и законна лихва от 21,14 лв.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В чл.2, б.

„б“ от Директива №93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, е прието, че „потребител" означава всяко ФЛ, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. С Директивата се извършва само частична и мин. хармонизация на националните законодателства относно неравноправните клаузи, като дава възможност на държавите членки да предоставят на потребителите по- интензивна степен на защита чрез по-строги разпоредби в националното си законодателство. Предвидени са две кумулативни условия, за да може едно лице да попадне в обхвата на това понятие, а именно да е ФЛ и да действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, съгласно Решение от 02.04.2020г., Condominio di Milano, via Meda (C-329/19, EU:C:2020:263).

Преследваната от законодателя цел е финансовите институции да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Националният съд следва да проверява дали потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение и му позволяват да изчисли общата цена на своя заем. В бълг. право неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя.

В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗПотр., е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната 3 практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на искане или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на осн. чл.23 от ЗПК. В случая налице е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като в сключения договор е отразен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, без да се съобрази задължението за неустойка, което е разход по кредита, включен в размер на погасителните вноски. Трайната съд. практика приема задължението за неустойка като разход по кредита, който следва да е включен в изчислението на приложимия ГПР по кредита. Видно от приетото заключение по ССч.Е, размерът на ГПР с включено в изчислението възнаграждение за поръчителстване възлиза на 161,47 %, като надвишава размера на законната лихва към м.08.2024г., при макс. законоводопустим размер от 5 пъти размера на опредЕ.та от МС законната лихва, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза.

Санкцията за отв. кредитодател се изразява в това да получи чистата стойност на главницата по кредита при наличието на трайна практика за включване в сключваните договори на клаузи за заплащане на скрити неустойки за недадено обезпечение/ поръчителстване от ЮЛ срещу възнаграждение/ такси за допълнителни услуги и др. С оглед на това искът за прогласяване нищожността на сключения договор за кредит е основателен.

Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения, целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД включва получаване на нещо въз основа на нищожен акт. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя в случая. Видно от приетото заключение по ССч.Е, по кредитното правоотношение е платено общо 1 562,14 лв., с което е погасен напълно заема. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен при индивидуално уговаряне на договорни клаузи. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя. С оглед на горното осъдителната искова претенция подлежи на уважаване в увеличения й размер, от 662,14 лв., съобразно заключението по ССч.Е. Санкцията за отв. кредитодател се изразява в това да получи чистата стойност на главницата по кредита при наличието на трайна практика за включване в сключваните договори на клаузи за заплащане на скрити неустойки за недадено обезпечение, поради което осъдителната претенция е основателна в увеличения й размер.