Решение № 424 от 27.11.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Стара Загора, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20245530202899 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по жалба от „Бригада" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Павел Баня, ****, обл.Стара Загора, ЕИК 123738419, срещу Наказателно постановление № 43 - 0002122 от 04.09.2024г., издадено от Началник ОО „АА“ гр.Стара Загора, с което за нарушение по чл. 91в, т. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на въззивника е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер 2000 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени нарушения на закона и е необосновано.

Претендира отмяна на НП и присъждане на направените разноски за възнаграждение на адвокат. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв.С., която поддържа жалбата.

Подробни съображения са изложени в писмено становище, депозирано по делото.

Въззиваемата страна, редовно призовавана, не се представлява. В съпроводително писмо към жалбата изразява становище за доказаност и съставомерност на твърдяното нарушение. Алтернативно прави искане, НП да бъде изменено ако е налице законово основание за това. Прави възражение за прекомерност на претедираното по делото адвокатско възнаграждение.

След преценка на доводите на страните и събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с извършвана комплексна проверка за периода 01.07.2023г – 01.06.2024г на дейността на въззивното дружество „Бригада" ЕООД, със 1 седалище и адрес на управление: гр.Павел Баня, ****, обл.Стара Загора, ЕИК 123738419, притежаващо лиценз № 09067 за обществен превоз на товари на територията на Р България, е било изготвено известие рег.№ 14 – 00 – 30 – 653 от 17.06.2024г. до управителя на дружеството – жалбоподател с отразени в същото известие документи, които следвало да бъдат представени в ОО „АА“ гр.Стара Загора, в седемдневен срок от получаването на уведомлението.

При изтичане на предоставения срок било констатирано, че към датата 29.07.2024г. от въззивника не била представена в предоставения срок изисканата с отправеното известие информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в МПС с рег. № **** , за периода на комплексната проверка от 01.07.2023 г. до 01.06.2024 г., за което на 06.08.2024г е съставен констативен протокол.

При тази констатация участващият в проверката свид. Д. И. З. – инспектор, приел, че превозвачът е осъществил нарушение по чл. 91в, т. 2, пр.

1 ЗАвП, поради което на 06.08.2024 г. съставил АУАН срещу въззивното дружество, в който описал като основна констатация, непредставянето в предоставения срок на изисканата с известието информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в МПС с рег. № ****.

В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което и въз основа на материалите по преписката, на 04.09.2024г. наказващият орган издал процесното НП, в което възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства и квалификацията на твърдяното нарушение, посочени в АУАН и наложил предвиденото в чл. 104, ал. 7 ЗАвП наказание "имуществена санкция" във фиксирания размер 2000 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – Заповед № РД-08107/29.02.2024г.; жалба; пълномощно; АКТ № 329497/06.08.2024г.; наказателно постановление № 43-0002122/04.09.2024г.; копие за свидетелство за регистрация част 1; известие за проверка; констативен протокол за извършване на комплексна проверка, както и от кредитираните непротиворечащи помежду си, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените документи, показания на всеки един от свидетелите Д. И.

З./актосъставител/, В. Н. Н. и К. Д. И./свидетели по акта/.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено оспореното НП, в установения 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.

НП е издадено от компетентен орган – Началник ОО „АА“ гр.Стара Загора, упълномощен със заповед № Х РД – 08 – 107/29.02.2024г. на 2

Министъра на транспорта и съобщенията, в качеството на длъжностно лице съобразно чл. 92, ал. 2 ЗАвП и чл. 189, т. 12 ЗДвП.

АУАН № 329497 от 06.08.2024г. и НП № 43 - 0002122 от 04.09.2024г. са формално редовни, съдържат изискуемите реквизити и преписи от тях са надлежно връчени.

Въпреки изложеното по горе съдът споделя възраженията в жалбата, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, като следва да бъде посочена и нарушената правна норма, като в обстоятелствената част на НП следва да фигурират всички съставомерни факти. Санкционната норма на чл. 104, ал. 7 ЗАвП предвижда налагане на административно наказание на превозвач, който не съхранява тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период от 365 дни или отказва да ги предостави за проверка на контролните органи, но в конкретния случай се сочи единствено, че превозвачът не предоставя на служителите за проверка изисканата с процесното известие информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф, монтиран на МПС рег. № ***** за дигитална карта на водача за периода на комплексната проверка, а фактически твърдения, дали се съхранява тази информация и дали има отказ същата да се предостави, в АУАН и в НП липсват.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 г., превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни – за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни – за данните от картата на водача.

В конкретния случай не става ясно, дали изобщо е била извлечена процесната информация от дигиталната карта на водача, респективно - имало ли е обективна възможност тя да бъде предоставена, като непредставянето на информацията от паметта на дигиталния тахограф не води до категоричния извод, че има отказ, а и констатация за такъв извод не се съдържа в АУАН и в НП, а фактическо твърдение, че извлечените данни от дигиталния тахограф не се съхраняват от въззивника, в АУАН и в НП не е формулирано.

В този смисъл е константна практиката на съдилищата, че непредставянето на контролните органи на определени документи или извлечения, не е визирано в хипотезите на чл. 104, ал. 7 от ЗАвП , като в тази санкционна норма са включени две хипотези, които се различават по своя фактически състав, поради което, за да се приложи тази норма следва да се опишат пълно и точно фактите и обстоятелствата, които определят едно 3 деяние като съставомерно по тази разпоредба. Визирането единствено на факта, че изисканата информация не е била представена на контролния орган в определения с поканата срок, не осъществява нито една от хипотезите на чл.

104, ал. 7 ЗАвП, поради липса на съставомерни факти в описанието на деянието и че само при тези факти - непредставяне в срок, не е ясно, съхранени ли са документите или е налице отказ да бъдат предоставени.

Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна /както в АУАН, така и в НП/, непосочването на обстоятелствата, при които същото е извършено, непосочването на конкретни факти, от които да се направи извод, евентуално, на коя дата би могло да бъде извършено нарушението, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като възможността санкционираният да бъде наясно, в какво е обвинен, е била ограничена. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват в с. з., тъй като същите императивно следва да фигурират в НП. Следва да се отбележи и константната съдебна практика в производствата по ЗАНН, че в тежест на АНО е, да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил, още повече, че няма как, съдържанието на АУАН и НП да се допълват с доказателства, събрани в с. з.

Освен горното съдът споделя и становището, че неправилно е приложен материалния закон, поради следното: разпоредбата на чл. 104, ал. 7 ЗАвП ангажира отговорността на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи. Съобразно разпоредбата на чл. 91в ЗАвП превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове.

В конкретния случай, за да съхрани информация, извлечена от паметта на дигиталната карта и да има възможност в последствие при желание да ги предостави, превозвачът би следвало да я извлече.

Дали изобщо за процесния период е била извлечена процесната информация, каква е била причината, ако е била извлечена – да не бъде предоставена за проверка, съхранил ли я е превозвачът или не, отказал ли е по някаква причина да я предостави за проверка - такива доказателства не са събрани в хода на АНП, не са ангажирани и в съдебната фаза, а и никакви факти в тази насока не са посочени както в АУАН, така и в НП. В този смисъл, липсват доказателства за извършване на нарушение, което да се санкционира именно от нормата на чл. 104, ал. 7 ЗАвП .

Налагането на административно наказание за нарушение, което не е 4 било безспорно установено, че е извършено и неправилното квалифициране на нарушението, обуславят извод за неправилно приложение на материалния закон, тъй като административно наказание не следва да се налага единствено, защото се приема, че има някакво нарушение /недоказано какво точно/, а следва да се налага за конкретно нарушение и то тогава, когато същото е било установено по безспорен и несъмнен начин.

При така изложените съображения, съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на спора, съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено плащане, в полза на въззивника следва да се присъди възнаграждение на адвокат в претендирания размер 600 лв. с вкл.ДДС ,който не надвишава установения минимум по чл. 18, ал. 2 , вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43 - 0002122 от

04.09.2024г., издадено от Началник ОО „АА“ гр.Стара Загора, с което за нарушение по чл. 91в, т. 2, пр. 1 ЗАвП на „Бригада" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Павел Баня, ****, обл.Стара Загора, ЕИК 123738419, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер 2000 лв, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОО "Автомобилна администрация" гр.Стара Загора , да заплати на „Бригада" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Павел Баня, ****, обл.Стара Загора, ЕИК 123738419, сумата 600 лв. с вкл.ДДС/шестстотин/лева, представляваща разноски за възнаграждение на адвокат.