Решение № 143 от 19.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Пловдив, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20215300900930 по описа за 2021 година

Предявен е иск от „АСЕНОВА КРЕПОСТ“ АД, ЕИК 115012041, гр.А.,

Пловдивска област, ул.“Иван

Вазов“

№

2 против

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37 с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че за периода 01.08.2015 г.– 31.03.2016 г. ищецът е заплатил на ответника сумата 50 758,36 лв, представляваща стойност на услугата достъп до електроразпределителната мрежа. Ищецът твърди, че не дължи заплащане на тази услуга, тъй като между страните не е налице облигационна връзка, служеща като основание за заплащането на услугата. Сключен е Договор 105/19.03.2013 г. за присъединяване на обект на клиент на електрическа енергия към разпределителната електрическа мрежа между „АСЕНОВА КРЕПОСТ“ АД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, който е нищожен на следните основания:

-договорът за достъп противоречи на Закона – чл.88, ал.1 ЗЕ; нормата на чл.88, ал.1 ЗЕ изисква ответникът да е собственик на електроразпределителната мрежа, до която осигурява достъп.

„Електроразпределение Юг“ ЕАД не притежава съоръжение за разпределение на електроенергия по трасето;

1

-твърди се, че ответникът не разполага с реална възможност да предостави достъп до електроразпределителната мрежа, тъй като не е собственик на съоръжение, което е елемент от електроразпределителната мрежа, което обосновава нищожността на договора поради невъзможен предмет.

-твърди се, че договорът за достъп е каузален договор и липсата на основание обосновава нищожността на договора. Заявява се, че електромерите на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД са монтирани в секция 1 на килия 22 и секция 5 на килия 12 на подстанция „А.“, като тези килии са отделни и различни от килия 16 и килия 21 на подстанция „А.“, в които са присъединени двата електропровода „Химик 1“ и „Химик 2“, собственост на ищеца, с които се захранва обектът му.

Моли да се постанови решение, с което да се осъди

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД да върне на „АСЕНОВА

КРЕПОСТ“ АД сумата 50 758,36 лв, представляваща стойност на услугата достъп до електропреносната мрежа за периода 01.08.2015 г.– 31.03.2016 г. като недължимо платена поради нищожност на Договор 105/19.03.2013 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че сумата от 50 758,36 лв, представляваща стойност на услугата достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.08.2015 г.– 31.03.2016 г., е платена на основание Договор 105/19.03.2013 г., прекратен от ищеца с предизвестие, считано от 01.04.2016 г.

Заявява се също, че с Решение Ж-136/11.05.2017 г. на КЕВР са дадени указания да се преустанови начисляването на мрежови услуги достъп и пренос до разпределителната мрежа, достъп и пренос през преносната мрежа и в 14-дневен срок от получаването на решението „Електроразпределение Юг“ ЕАД да анулира всички фактури, издадени за начислени мрежови услуги за периода след подаденото предизвестие. Следователно, ответникът приема, че КЕВР се е произнесла по законосъобразността на начислените суми за услугата достъп до електроразпределителната мрежа. Дори и да се приеме, че обектите на ищеца не са получили достъп до електроразпределителната мрежа чрез съоръжения на ответника, то се твърди, че обектът на ищеца е присъединен на ниво средно напрежение 20 kV към електропреносната мрежа 2 със собствени присъединителни съоръжения – два броя съществуващи кабелни електропроводни линии с диспечерско наименование „Химик 1“ и „Химик 2“. От доклада на комисия, назначена със Заповед РД 14/350/24.06.2002 г. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, се установява, че се приема потребителите на електроенергия, захранвани пряко от разпределителните уредби средно напрежение на подстанциите, да останат клиенти на разпределителните дружества. Прави се възражение за погасяването на вземането поради изтичането на погасителна давност. Моли да се отхвърли искът. Претендира разноски.

Предвид доказателствата Съдът приема за установено:

По делото е безспорно, че страните са сключили Договор 105/19.03.2013 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, по силата на който

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ЕАД/ се е задължило, в качеството си на собственик и оператор на електрическата мрежа, да предоставя на Мрежовия клиент право на ползване на електроразпределителната мрежа с цел снабдяване на неговите обекти с електрическа енергия, както и че на ищеца за периода 01.08.2015 г.– 31.03.2016 г. е начислена сумата 50 758,36 лв, представляваща стойност на услугата достъп до електроразпределителната мрежа, която е заплатена. С договора – чл.25, ал.1 – страните са уговорили заплащането от мрежовия клиент на такса за ползваните услуги по цени, одобрени от КЕВР.

С предизвестие, считано от 01.04.2016 г., ищецът е прекратил Договор 105/19.03.2013 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа и с Решение Ж-136/11.05.2017 г. на КЕВР са дадени указания да се преустанови начисляването на мрежови услуги достъп и пренос до разпределителната мрежа, достъп и пренос през преносната мрежа и в 14-дневен срок от получаването на решението „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД да анулира всички фактури, издадени за начислени мрежови услуги и за периода след подаденото предизвестие.

3

Основният спорен въпрос е дали се дължи връщане на заплатената от ищеца такса за достъп до разпределителната мрежа предвид наведените от ищеца твърдения, че Договор 105/19.03.2013 г., въз основа на който е начислена такса за достъп до електроразпределителната мрежа, е нищожен на заявените от ищеца основания.

По смисъла на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД н ищожни са договорите, които противоречат на Закона. Твърди се от ищеца, че Договор 105/19.03.2013 г. е нищожен, тъй като противоречи на Закона, а именно на чл.88 ЗЕ, доколкото ответникът, който предоставя достъп на мрежовия клиент до електроразпределителната мрежа, не е собственик на електроразпределителната мрежа. Съобразно разпоредбата на чл.88 ЗЕ разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия.

За да е налице нищожност на договора поради противоречие със Закона, е необходимо договорът да противоречи на императивна норма на закон или подзаконов нормативен акт. С нормата на чл.88, ал.1 ЗЕ не се урежда императивно изискване операторът да е собственик на електроразпределителна мрежа за осъществяване на достъп до нея или да се съдържа забрана, която ограничава операторът, който не е собственик на електроразпределителната мрежа, да сключва договор за достъп и пренос на електроенергия. В тази връзка Съдът намира, че обстоятелството, че операторът не е собственик на електроразпределителната мрежа, не рефлектира върху действителността на договора, поради което счита, че не се установява наведеното основание за нищожност на договора поради противоречие със Закона.

Твърди се от ищеца, че Договор 105/19.03.2013 г. е нищожен поради невъзможен предмет и липса на основание, тъй като ответникът не разполага с реална възможност да предостави достъп до електроразпределителната мрежа, тъй като не е собственик на съоръжение, което е елемент от електроразпределителната мрежа.

По делото не се спори, че обектът на ищеца „Завод за химическа и 4 каучукова промишленост“ А. е присъединен към подстанция на „ЕСО“ ЕАД чрез две диспечерски линии „Химик 1“ и „Химик 2“, както и не се спори, че тези две диспечерски линии са собственост на ищеца /изрично изявление на ответника за ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че обектът на ищеца, представляващ Завод за химическа и каучукова промишленост, находящ се в гр.А., е присъединен на ниво средно напрежение – 20 kV със собствени присъединителни съоръжения – два броя съществуващи кабелни електропроводни линии с диспечерско наименование „Химик 1“ и „Химик 2“ в подстанция „А.“ в Допълнителен отговор на искова молба вх.№ 25279/04.12.2020 г./.

Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 17.10.2019 г. по дело С-31/2018 г. потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа. Този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за средно напрежение, която е част от подстанция, чиято дейност по трансформирането на електрическото напрежение, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на тази мрежа. Килия № 16 и килия № 21 са части от подстанция "А.", която е собственост на "ЕСО" ЕАД и представлява част от електропреносната мрежа. Точките на присъединяване на кабел 20 kV "Химик 1" и кабел 20 kV - "Химик 2" се явяват граници на собственост между енергийните съоръжения, собственост на "ЕСО" ЕАД и енергийните съоръжения, собственост на клиента, потребител на електрическа енергия „Асенова крепост“ АД и не са част от електроразпределителната мрежа.

С ТР № 3/14 на ВКС се приема, че предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в действителността към момента на сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на 5 науката, техниката и технологиите към момента на сключване на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка.

Съгласно § 1, т. 22 ДР ЗЕ "Електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.

Съгласно чл.88 ЗЕ разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи – собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. Следователно, услугите, свързани с електроразпределителната мрежа, се извършват от собствениците на същата мрежа, или правното основание за предоставяне на процесните услуги е собствеността върху електроразпределителната мрежа. Доколкото се установи, че ответното дружество не притежава собствени съоръжения в електроразпределителната мрежа, захранваща с електроенергия обекта на ищеца към момента на сключване на договора, още тогава – към момента на сключването на Договор 105/19.03.2013 г. е била налице правна и фактическа невъзможност за престиране на услугата. Това обосновава нищожността на договора поради невъзможен предмет.

Договор 105/19.03.2013 г. е каузален, а не абстрактен; с договора обаче не е осъществена типичната му непосредствена цел, която се преследва със сключването му и се явява причината страните да се задължат, а именно реално и възможно предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа от мрежовия оператор съобразно законовите изисквания за това. Поради това, че ответникът не може да предостави услугата реално, обосновава липсата на основание, което предпоставя нищожността на договора. Без притежаването на качеството собственик на електроразпределителната мрежа, захранваща с електроенергия обекта на ищеца, ответникът обективно не може да осъществи типичната цел на договора – реално престиране на услугата към момента на възникване на облигационната връзка /сключване на Договор 105/19.03.2013 г./. Това е и 6 причината договорът да не може да породи обичайното си правно действие.