Определение № 38661 от 30.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38661 гр. София, 30.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110114025 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по следните две молби от 15.08.2023 г. за изменение в частта за разноските на Решение от 22.07.2023 г. по гр.д. № 14025/2023 г. на СРС: на ищеца Б. Х. - за присъждане на сумата от 50 лв. за държавна такса; на адв. С. Д. – за присъждане на сумата от 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

Твърдят, че ответникът не направил признание на иска, а само признание на факт, като страните по делото не са поискали постановяване на решение при признание на иска. Молителката и ищец навежда, че „съдът е СТАНАЛ ПОВОД за производството, претендирайки процесните суми от доверителката ми като дължими“.

***

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не са постъпили отговори на молбата от ответника Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:

Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт, който подлежи на изменение в частта за разноските, и редовна съгласно чл. 102

ГПК.

В чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.) признанието на иска е уредено като признание на факти, затова то се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Новият ГПК разграничава и урежда по различен начин признанието на факти и признанието на иска. В чл. 175 ГПК е уредено признанието на факт като доказателствено средство, то се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Признанието на иска е уредено в чл. 237 ГПК като акт на ответника, с който той се разпорежда със своето право на иск. Признанието на отделни факти, въведени като спорни в процеса, не представлява признание на иска, тъй като е съвместимо с оспорване на иска, а представлява изрично и недвусмислено изявление на ответника, че признава предявения срещу него иск (Решение № 141 от 14.07.2016 г. по гр.д. № 7446/2014 г. на ВКС, IV г. о.).

Неоснователен е доводът в двете молби по чл. 248 ГПК, че ответникът направил признание на факти, след като в отговора на исковата молба е обективирано изричното и недвусмислено изявление на ответника: „признавам иска“ (т. 2 от същия отговор, л.

23 по делото). Неотносим е доводът на молителките, че никоя от страните не поискала постановяване на решение при признание на иска. Видно от мотивите към решението съдът не е постановил решение при признание на иска, като е изложил съответни 1 мотиви в насока уважаване на предявения иск. Изцяло несъстоятелен е горепосоченият довод на молителката и ищец, че „съдът е СТАНАЛ ПОВОД за производството, претендирайки процесните суми от доверителката ми като дължими“, който довод дори не се нуждае от обсъждане.

По останалите доводи на двете молителки съдът е изложил подробни съображения в мотивите към постановеното решение, които съображения съдът счита, че не подлежат на ревизия при липса на нови обстоятелства в тази насока.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ две молби от 15.08.2023 г. за изменение в частта за разноските на Решение от 22.07.2023 г. по гр.д. № 14025/2023 г. на СРС: на ищеца Б. Х. - за присъждане на сумата от 50 лв. за държавна такса; на адв. С. Д. – за присъждане на сумата от 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2