Решение № 257 от 19.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Пловдив, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000116 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260363/22.ХІІ.2021год. постановено по т.д.

№17/2021год. на Старозагорският окръжен съд е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Х.Т.“ ЕООД с.Г., община Т., област Л., ЕИК ***, представлявано от управителя Г. И.И., като кредитополучател, Г. Д.

Х., ЕГН ********** и Г. Т. Х., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр.С.З., ул.“К.“ №*, ет.*, ап.*, като съдлъжници, че дължат солидарно на „П.И.*“ АД гр.С., ЕИК *** по Договор за кредитна линия №***год. сумата от 22 745.94евро- главница, 6.94евро-възнаградителна лихва по т.10 от договора, за периода от 2.І.2019год. до 3.І.2019год., 2 173.43евро- наказателна лихва за забава по т.14 от договора, за периода от 4.І.2019год. до 23.ІV.2019год., както и 61.36евро- начислени на 31.І.2019год. и на 29.ІІІ.2019год. разноски за уведомление за усвояване на кредитната линия по т.5.5 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.ІV.2019год. до изплащане на олихвяемото вземане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК 1

№1224/25.ІV.2019год. по ч.гр.д.№2264/2019год. на РС- С.З..

ОСЪДИЛ е „Х.Т.“ ЕООД с.Г., ЕИК ***, Г. Д. Х., ЕГН

********** и Г. Т. Х., ЕГН ********** да заплатят на „П.И.*“ АД гр.С., ЕИК *** разноски в заповедното производство в размер на 977.43лв. за внесената ДТ и 150лв. за юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство в размер на 2 612.09лв., от които ДТ в размер на 1 072.09лв., 1000лв. депозит за изготвяне на ССчЕ и 540лв. за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО КАТО

НЕПРИСЪСТВЕНО по отношение на ответника „Х.Т.“ ЕООД с.Г., община Т., област Л., ЕИК *** и не подлежи на обжалване, съгласно чл.239ал.4 ГПК.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№260290/24.І.2022год. е подадена от Г. Д. Х., ЕГН ********** и Г. Т. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. С. А. Н. от АК- Варна, срещу решение №260363/22.ХІІ.2021год. по т.д.№17/2021год. на Старозагорски окръжен съд, с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, неправилност и недопустимост на решението, което е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо молят въззивния съд да отмени решението на ОС- С.З. и постанови ново решение, с което отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Твърдят, че първоинстанционният съд реално не е разгледал и не се е произнесъл по възраженията им в отговора на исковата молба, че процесния Договор за кредитна линия №**од. не отговаря на изискванията на чл.430ал.1 и 2 ТЗ, тъй като не е постигнато валидно съгласие за цената и падежа на паричните задължения по кредита. Считат, че процесният договор за кредитна линия е нищожен на основание чл.26ал.1пр.1 ЗЗД- поради противоречието му с императивни норми на закона- чл.430ал.2 ТЗ, чл.58ал.1т.2 ЗКИ, чл.59 ЗКИ, на основание чл.26ал.1пред.3 ЗЗД- поради противоречието му с добрите нрави, а така също и на основание чл.26ал.2пред.2 ЗЗД /поради липса на съгласие/ и чл.26ал.2пред.4 ЗЗД /поради липса на основание/. Твърдят, че решението на ОС- С.З., с което е прието, че Договорът за кредитна линия отговаря на законовите изисквания и е валиден, е необосновано, поради липса на мотиви по направените от ответниците възражения. Жалбоподателите твърдят, че процесния иск по чл.422ал.1 ГПК е заявен на нищожно договорно основание, поради което следва да бъде оставен без уважение. На следващо място- жалбоподателите считат за 2 неправилно решението на ОС- С.З., с което е прието,че Г. Х. и Г. Х. не са потребители по смисъла на ЗЗП и не могат да се ползват от засилената потребителска защита, като искат прогласяване нищожността на договорните клаузи за възнаградителна и наказателна лихви, поради тяхната неравноправност. Досежно начислените от „П**“ АД гр.С. такси разходи, считат, че следва да се приложи правилото на чл.10ал.4 от ЗПК. Тъй като процесният договор за кредитна линия има по-скоро функцията на „обезпечение“ на друг договор за кредит и по никакъв начин не е отпуснат за задоволяване на професионалните или търговски нужди, то според жалбоподателите следва да се приложат ЗЗП и ЗПК спрямо тях и по отношение на процесния договор. Сочат, че чл.10 от договора за кредитна линия не отговаря на критериите на чл.58ал.1т.2 ЗКИ и чл.59ал.2 ЗКИ, нито съставлява клауза, която е разписана по ясен и разбираем начин, тъй като липсва посочване на размера на БЛПкс на Б., който е бил приложим към датата на сключване на договора. А наказателната лихва е договорена в размер, многократно надвишаващ законната лихва за забава. А такса уведомяване въобще не е договаряна между страните по договора. Клаузата на чл.11 от договора също е неясна и е договорена във вреда на потребителите, защото за кредитополучателя е неясно и той няма никаква възможност да предвиди в кой момент вземането му ще стане изискуемо.

Считат, че в договора за кредитна линия е бил уговорен матуритет на задължението- до 20.ІV.2021год. и в този смисъл следва предявеният иск да се отхвърли като преждевременно заявена претенция, тъй като този срок не е бил настъпил към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на този факт, считат, че претенцията на кредитора много наподобява института на предсрочната изискуемост, защото последният е преценил, че ще отнеме преимуществото на срока, поначало уговорен в полза на длъжниците, откъдето по аналогия е валидно правилото за достигане до знанието на длъжниците за волята на кредитора за пълната изискуемост на цялото вземане. В случая предсрочната изискуемост на вземането на Б. не е доведена до знанието на солидарните длъжници, които не са били надлежно уведомени на посочените в процесния договор адреси. Жалбоподателят Г. Х. има качеството на потребител по смисъла на Директива 93/13/ЕИО и съгласно решение на СЕС от 9.VІІ.20125год. по дело С-348/14, тъй като е поел задължението да отговаря солидарно с търговец, действайки извън своята 3 търговска или професионална дейност, като не е имал връзка от функционално естество с дружеството-кредитополучател /не е нито управител, нито съдружник, нито е в друго финкционално качество свързан с дружеството/. Считат и че проекто-доклада на ОС- С.З. е непълен, тъй като не е указано на страните какви факти и обстоятелства следва да докажат. По гореизложените съображения считат решението на първоинстанционния съд за неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „ П.И.*“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., чрез пълномощника му юрисконсулт П. С. Х. подава отговор на въззивната жалба вх.№261699/21.ІХ.2023год., в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Счита за неоснователни оплакванията за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредитна линия, тъй като жалбоподателите нямат качество „потребители“ по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП. Счита, че клаузата на т.10 от договора относно възнаградителната лихва е ясна и разбираема, а уговарянето и е в съотвествие с изискванията на чл.430ал.2 ТЗ. Обстоятелството, че възнаградителната лихва се формира от два компоненента, не води до неяснота, а изисква просто аритметично действие за изчисляването и. Размерът на годишната възнаградителна лихва е посочен на интернет страницата на Б. и той не е бил променян от страна на Б..

Поддържа, че в разпоредба от договора е уговорена методиката за изчисляване на лихвата. Оспорва като неоснователно и оплакването за нищожността на клаузата на т.14 от договора за кредитна линия, поради противоречието и с чл.33ал.2 ЗПК. Поддържа, че наказателната лихва за забава по т.14 от процесния договор по своята правна същност е неустойка за забава. В случая не са налице критериите за прогласяване нищожността на неустойката за забава, посочени в ТР№1/15.VІ.2010год. по тълк.д.

№1/2009год. на ОСТК на ВКС. Счита, че разпоредбите на ЗПК и ЗКНИП са неприложими към процесния договор. Моли въззивният съд да потвърди решението на ОС- С.З. в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Претендира за разноските пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

4

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като е разгледан предявения от ищеца установителен иск по чл.422ал.1 ГПК.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е предявен от ищеца „П.И.*“ /П**/ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано от пълномощника му юрисконсулт П. С. Х. срещу ответниците „Х.Т.“ ЕООД с.Г., община Т., област Л., ЕИК ***, представлявано от управителя Г. И.И., Г. Д. Х., ЕГН ********** и Г. Т. Х., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр.С.З., ул.“К.“ №*, ет.*, ап.*, иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК във връзка с чл.415ал.1 ГПК във връзка с чл.430ал.1 и 2 ТЗ, чл.101 ЗЗД и чл.86 ЗЗД- да се признае за установено, че „П**“ АД гр.С., ЕИК ***, като кредитодател има вземания срещу „Х.Т.“ ЕООД с.Г., ЕИК***, като кредитополучател, Г. Д. Х., ЕГН ********** и Г. Т. Х., ЕГН **********, като съдлъжници по Договор за кредитна линия №***год. за следните суми, при условията на пасивна солидарна отговорност: 22 745.94евро- главница, 6.94евро-възнаградителна лихва по т.10 от договора, за периода от 2.І.2019год. до 3.І.2019год., 2 173.43евро- наказателна лихва за забава по т.14 от договора, за периода от 4.І.2019год. до 23.ІV.2019год., както и 61.36евро- начислени на 31.І.2019год. и 5 на 29.ІІІ.2019год. разноски за уведомление за усвояване на кредитната линия по т.5.5 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.ІV.2019год. до изплащане на олихвяемото вземане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1224/25.ІV.2019год. по ч.гр.д.№2264/2019год. на РС- С.З., като му се изплатят направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че на 26.ІV.2011год. е сключен договор №** за кредитна линия между кредитодателя „П.И.*“ АД гр.С., ЕИК ***, кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД с.Г., област Л., ЕИК *** и съдлъжниците Г. Д. Х., ЕГН********** и Г.

Т. Х., ЕГН **********, по силата на който Б. се е задължила да предостави на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД с.Г. банков кредит в размер на 38 000 евро за обезпечаване на изпълнението на задълженията на кредитополучателя по други, предоставени му от Б., банкови кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции, общо в размер до 35 000 евро или равностойността им в друга валута по обменния курс на Б. за съответната валута за деня на извършване на усвояването, съгласно т.4 от договора за банков кредит.