Решение № 1364 от 27.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1364 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000501283 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 955 от 20.02.2024 г. по гр. д. № 20221100111555 по описа на Софийски градски съд, ГО I-17 състав е осъдено ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, да заплати на К. Б. Д., ЕГН: **********, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 18.05.2018 г. , ведно със законната лихва от 30.07.2022 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 400 000 лв.

С посоченото решение, първоинстанционният съд е осъдил ЗАД “ОЗК Застраховане” АД, ЕИК 121265177 да заплати адвокатско възнаграждение в размер 15 487.50 лв. на адвокат Л. Г. Г., на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., както и 12 000 лв. държавна такса и разноски за експертиза.

Първоинстанционният съд осъжда ищеца К. Б. Д., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177 сумата от 4 396.25 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

В срока по чл. 259 ГПК е депозирана въззивна жалба срещу решението на 1

СГС от ответника по делото. Жалбоподателят-ответник ЗАД “ОЗК Застраховане” АД оспорва решението на съда в неговата осъдителна част за разликата над 150 000 лв. и моли съда да го отмени в тази част, както и да коригира в съответствие с присъдения размер, присъдените от първоинстанционния съд разноски и адвокатски хонорар. Оспорва решението като неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон.

Предявените срещу ответника искове са неоснователни и недоказани в обжалвания размер. Посочва, че при определянето на неимуществените вреди трябва да се има предвид принципа на пропорционалност между справедливостта и социалната необходимост, както и принципа, подържан от доктрината на ЕСПЧ, на отнасянето на нивото на моралните вреди спрямо нивото на нетна минимална заплата в стараната на произход на пострадалото лице. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, за вреди, причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като тези вреди трябва да са действителни, реално причинени. Въззивният жалбоподател посочва, че при постановяване на решението си, първоинстанционният съд не мотивира това си решение съобразно посочените от въззивния жалбоподател критерии и принципи. Присъдената сума от 300 000 лв. не кореспондира с претърпените вреди, принципа на справедливостта, социално-икономическата обстановка в страната, както и установената съдебна практика.

Смята, че принос на пострадалия е налице, както и възраженията на ответника за наличие на съпричиняване са доказани и основателни. Сочи, че липсата на колан е обусловила тежките последици за здравето на ищеца. Моли съдът при постановяване на решението си да отчете съпричиняване от страна на ищеца, не по-малко от 20 %.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение пред двете инстанции, изчислени съобразно решението на Апелативния съд.

Ищецът по делото К. Б. Д. оспорва въззивната жалба и депозира насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

С отговора изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна.

Моли да бъде оставена без уважение.

Ищецът по делото К.Д. с насрещната въззиввна жалба оспорва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, за разликата над приетия за дължим размер от 300 000 лв. до пълния предявен размер от 400 000 лв.

Твърди, че доводите, изложени от ответника ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД във въззивната жалба са общи и теоретични, като не сесочат конкретни 2 нарушения или пропуски при обсъждане на събрания в хода на производството доказателствен материал. По делото са събрани гласни доказателства, от които са установени тежкото състояние на ищеца, дългия лечебен период, етапите му, настъпли в хода на делото усложнения, тежките социално-битови ограничения, които е търпял и продължава да търпи ищеца, промяната в емоционалното и психическото му състояние, като тези данни кореспондират изцяло със заключението на медицинската експертиза.

Усложненията в състоянието на ищеца са необратими, затормозяват ежедневието на ищеца и е сигурно и предвидимо, че ще траят пожизнено.

Счита, че установеният размер от 300 000 лв. е недостатъчен да обезщети съвкупността от всички установени вреди и пожизнените усложнения от тях.

При формиране размера на дължимото обезщетение, следва в неговия обхват да бъдат включени не само тежестта на уврежданията, имащи характер на тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 НК, но и усложненията, които са трайни, необратими и пожизнени. Не само тежката черепно-мозъчна травма, но и установения тежък ексцес, са с характер на тежки телесни повреди. При формиране на размера на обезщетението, следва съдът да вземе предвид инфлационните процеси и поскъпването на стандарта на живот, както и задължителното непрекъснато лечение и медицински изследвания, които налага тежестта на травмата.

Възраженията за съпричиняване са изцяло неоснователни и опровергани от събраните по делото доказателства. Счупените ребра на ищеца са по линия на колана, от което се извежда категоричен извод, че същият е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан.

Счита, че първоинстанционният съд не е направил правна квалификация на усложненията, настъпили в хода на съдопроизводството, които усложнения са допълнителна тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 НК, извън тежката черепно-мозъчна травма, която правилно е квалифицирана като самостоятелна такава. Установената допълнителна тежка телесна повреда е тежкия, допълнително настъпил ексцес, който не е съобразен при определяне размера на обезщетението, а би следвало. Предвид на това моли да се определи обезщетение в пълния претендиран размер от 400 000 лв.

Претендира разноски.

ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД е оспорил насрещната въззивна жалба, подадена от ищеца, като я намира изцяло за неоснователна .

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, намира решението постановено от компетентен състав и в нужната форма, съответно същото е действително и допустимо. След като разгледа посоченото в жалбите и обсъди събраните доказателства, приема относно 3 неговата правилност следното:

Ищецът по делото К. Б. Д. е посочил в исковата молба, че на 18.05.2022 г. около 00:20 ч. се е състоял пътен инцидент, в който е пострадал като пътник на предна дясна седалка. Лекият автомобил “БМВ 330 Д”, с рег. № ******** се е движил по АМ Струма с посока от гр. София към гр. Перник и в района на втори километър /бензиностанция ОМВ/, с водач на лекия автомобил Г. Н. Т..

Към датата на инцидента, лек автомобил БМВ модел 330 Д с рег. № ******** притежава валидна застраховка “гражданска отговорност” в ЗАД “ОЗК Застраховане” АД съгласно полица № BG /23/ 122000523606 - с начална дата на покритие от 16.02.2022 г. до 15.02.2023 г.. В резултат на претърпяното ПТП е получил множество и тежки увреждания, с характер на тежка телесна повреда, лекувани продължително, с останали последици, поради което претендира обезщетение в размер на 400 000 лева. Претендира и направените в съдебното производство разноски.

С обжалваното решение СГС е осъдил ответника, застраховател на причинилия

ПТП и респективно уврежданията шофьор, да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди на ищеца в размер на 300 000 лв.. Претенцията за обезщетението за разликата до пълния предявен размер от 400 000 лв. е отхвърлена като неоснователна.

Предвид, че ответника не оспорва като дължим размер на обезщетението сумата от 150 000 лв., то решението се явява влязло в сила относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв.

Между страните няма спор относно наличието на всички предпоставки на чл..432 ГПК : настъпилото ПТП, неговия момент, причинените вреди и това, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя, като застраховател на причинилия ПТП-то и вредите шофьор, водач на “БМВ 330 Д”, с рег. № ********. САС препраща към подробно изложените мотиви в решението на СГС относно обсъждане събраните доказателства относно наличие фактическия състав на чл.432 ГПК.

Спори се между страните относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, същото обхваща ли усложненията на здравето на ищеца настъпили в хода на процеса, както и дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия?

От приетата от първоинстанционния съд като подробна, обоснована, обективно изготвена и неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ), съобразила материалите по делото включително и присъединеното към производството досъдебно производство се установява, че е налице сложен механизъм на ПТП, съставен от удари с различни части на автомобила в здрави и твърди предмети, 4 ротационни движения от изгубеното управление върху превозното средство.

Безспорно се установява, че водачът Г. Т., застрахован при ответника е проявил самонадеяност, не се е съобразил с пътните условия по начин да избере безопасна скорост на движение. Инцидентът се дължи изцяло на противоправното поведение на водача, който е нарушил задълженията си на водач на МПС по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

В резултат от преживяното ПТП ищецът К. Б. Д., който е пътувал на предна дясна седалка е получил множество и различни по тежест увреждания .

Предпазният колан на пътник на това място минава през дясна раменна става, върви косо надолу през дясна ключица, средната част на гръдна кост, 6-то - 9о ребра вляво и се прикрепва отстрани на седалката, заедно с напречната част.

При произшествието, ищецът е получил счупване на 6-7-8-9 ребра вляво по аксиларна линия с травматичен пневмоторакс, която травма вещите лица сочат, че е възможно да бъде резултат от компресия от колана. От друга страна обаче правят извод, че при високата скорост на произшествието и наличната деформация на купето, е без значение дали ищецът е бил с поставен предпазен колан, тъй като същият не би бил в състояние да предпази пътника на предна дясна седалка от травми причинени при навлизането на деформираните части на купето към вътрешността, както и от ударите по главата, в резултата от страничното движение на тялото при този механизъм на ПТП. Тези изводи на вещите лица ясно говорят за факта, че пострадалия е бил с поставен колан. Макар и в епикризата от Пирогов да се сочи, че пострадалия е бил намерен извън колата, експерта по част техническа е категоричен, че пострадалия е бил в колата към момента на удара, а увредите говорят за поставен колан. Същия стъпва на снимковия материал на диск поставен по делото и на свидетелските показания в досъдебното производство, поради което няма основания изводите му да не бъдат възприети. Следва извод, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същия е бил с поставен колан. От изследванията направени в хода на досъдебното производство не е установена и употреба на алкохол от страна на причинилия ПТП водач.

Експертизата въз основа на представените по делото медицински документи и след преглед на пострадалия ищец сочи, че следните претърпени от него увреди : травматичен шок; черепно-мозъчна травма - тежка мозъчна контузия, коматозна промяна в съзнанието след инцидента, епилептичен статус при постъпване, десностранна хемипареза, травматична увреда на левия очедвигателен нерв, остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, травматични контузионно-кръвоизливни огнища в левите челен и слепоочен дял на мозъка и поренцефални кисти с размери 25/12мм и 22/14 мм с дискретни белези на глиоза в подлежащия паренхим, оскъден 5 травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупвания на основата на черепа в областта на предна черепна явмка, лява средна черепна ямка и на клиновидния синус, пневмоцефалия, многофрагментно счупване на левите челна, слепоочна и теменна кости на черепа, разкъсано-контузна рана в лявата теменна област на главата, травматичен подкожен кръвоизлив в двете орбити, по-изразен вляво и декубитална рана в теменно-тилната област на главата; лицево-челюстна травма - счупвания на задната и латерална стени на лява орбита, на лява ябълчена кост без фрагменти, на предната стена на левия горночелюстен синус с травматичен кръвоизлив в него и на носни кости с травматичен кръвоизлив от носа; травма на гръдния кош и белия дроб счупване на шест ребра (4-9) вляво по аксиларна линия без фрагменти, субтотален към тотален пневмоторакс и контузия на белия дроб в долните лобове и трети сегмент вдясно.