Решение № 251 от 05.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Пазарджик, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20235200100719 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от А. З. Б. с ЕГН ********** с адрес село Г. община П. ул.“П.“ №, със съдебен адрес гр.С. ул.“К.“ №, адв.Г. Б. Х., срещу Г. И. Г. с ЕГН ********** с адрес село Г. общ.П. ул.“П.“ №, със съдебен адрес гр.П.ул.“И.В.“ № ет. оф., адв.Б. Т., по реда на чл.45 от ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди.

Изложени са обстоятелства от ищцата, че на 15.08.2023г., около 21:30 часа, в с.Г. на ул. „П.“ №, ответникът Г. И. Г. я причакал пред дома й. Когато я видял, станал от стола, на който седял и й нанесъл удар с юмрук в стомаха, след което я блъснал.

Вследствие на удара и последвалото блъскане, А. Б. паднала на тротоара, ударила се и изпаднала в безсъзнание. Инцидентът се е случил в присъствието на няколко човека.

Непосредствено след случилото се на мястото на инцидента пристигнал медицински екип на Спешна помощ.

Във връзка с нанесения й побой, от страна на ищцата бил подаден сигнал срещу извършителя до РП - Пазарджик, по повод на който била образувана пр. пр.

№6312/2023 г., по описа на РП - Пазарджик.Сочи се, че ищцата била откарана по спешност в „МБАЛ - Пазарджик“ АД с оплаквания от болки в дясната тазобедрена става и невъзможност да движи десния си крак. Лекарите констатирали, че десният крак е скъсен и външно ротиран и след извършените прегледи и изследвания на пострадалата е поставена диагноза „Счупване на бедрената шийка, закрито“. На 18.08.2023 г. на ищцата била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в тотална смяна на тазобедрената става чрез имплантиране на циментно стебло 12, глава 47, шийка +1,5 и последваща репозиция на ставата и гипсова имобилизация. На 22.08.2023 г. била изписана от ортопедо-травматологичнато отделение, като й била назначена терапия с антикоагуланти. Сочи се, с оглед долекуване, постоперативна грижа и провеждане на рехабилитационни процедури, в периода от 22.08.2023г. до 29.08.2023г. ищцата била продължила лечението си в „Отделението по физикална терапия и рехабилитация“ към „МБАЛ - Пазарджик“ АД. Сочи се, че се оплаквала от затруднени и болезнени движения на оперирания крайник и невъзможност да ходи.

Лекарите били констатирали наличие на хипотрофирала бедрена и глутеална мускулатура и ограничен обем на движения в тазобедрената и колянната става на десен долен крайник. На ищцата била проведена терапия чрез лечебна физкултура, 1 поетапна вертикализация и обучение да ходи.

Изложени са твърдения, че на 22.08.2023г. ищцата била освидетелствана и от съдебен лекар, който установил следните увреждания: счупване на бедрената шийка на десния крак, оперативно извършена подмяна на елементите на дясната тазобедрена става, които са й причинили трайно затруднение на движенията на десния долен крайник; разкъсно-контузна рана на левия лакът; охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците. Твърди се, че възстановяването на пострадалата продължавало и към настоящия момент в домашна обстановка и на постелен режим. Тя се оплаквала от силни болки в областта на фрактурата, което налагало честия прием на обезболяващи медикаменти. Предвид тоталната смяна на тазобедрената става, ищцата не можела да става и да се придвижва самостоятелно, изпитвала дискомфорт, болки и трудност при движение на крака, с оглед на което не можела да задоволява и ежедневните си битови нужди. Това наложило да й бъде оказвана постоянна помощ от страна на близките й, които полагали грижи за ежедневните й битови нужди, като тоалет, обличане, хранене и други. Към настоящия момент не било ясно в каква степен състоянието на ищцата щяло да се подобри, като за нея тепърва предстоял дълъг период на възстановяване. Твърди се, още, че преживяното се отразявало негативно и на психическото й здраве, в резултат на изживения силен стрес, тя се оплаквала от тревожност и нарушения на съня. Страхувала се, че може да бъде нападната отново.

Притеснявала се, че вече никога няма да се възстанови напълно. След инцидента тя се затворила в себе си и избягвала комуникация с околните.

Във връзка с така изложените твърдения се моли съда да постанови решение, с което да осъди Г. И. Г. да заплати на ищцата А. Б., обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на 2 000 лв., за които е представила следните счетоводни документи:Фактура № 5000011553/17.08.2023 г., издадена от „МБАЛ - Пазарджик“ АД, на стойност 1 942 лв., касаеща заплащане на имплантираните й елементи, ведно с фискален бон;Фактура № 5000011607/22.08.2023 г., издадена от „МБАЛ - Пазарджик“ АД, на стойност 34.80 лв., касаеща заплащане на потребителска такса;Фактура № 1000049036/29.08.2023 г., издадена от „МБАЛ - Пазарджик“ АД, на стойност 23,20лв. касаеща заплащане на потребителска такса.

Претендира и сторените по делото разноски.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника Г. Г., чрез адв.Б. Т., в който отговор се твърди, че посочените обстоятелства в исковата молба са неистина. Несериозно звучало твърдението на ищцата, да е била причакана от ответника пред нейния дом, седнала спокойно на столче и същият да и е нанесъл юмрук в стомаха, след което да я е блъснал. Сочат, че била образувана за случая прокурорска преписка № 6312/2023г., по описа на РП-Пазарджик и твърдят, че посочените от ищцата телесни повреди, за които е била подложена на лечение, включително и оперативно, не са предизвикани по никакъв начин от страна на ответника в резултат на негово противоправно поведение. Той никога и по никакъв повод не бил нанасял побой на ищцата Б., още по-малко на сочената от нея дата 15.8.2023г. Твърди се, че тогава между двамата имало само словесен спор във връзка с изпълнение на техни трудови задължения, тъй като по това време те работили при един и същ работодател, но не се е стигало до побой. Този спор станал на улицата, където живеят и двамата. Там имало и много други лица, които видели всичко.

Причината за спора според ответника, била самата ищца, която се държала изключително нагло. Изложени са подробни съображения за извършеното вредоносно деяние, че не осъществява състава на престъпление по чл.129 от НК. Направено е искане да бъде изискана прокурорска преписка № 6312/2023 г., по описа на РП – Пазарджик.

В заключение ответникът оспорва исковете като неоснователни, твърди, че не е налице вина от негова страна за сочените телесни повреди. Моли се да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги при условията на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявеният иск е по реда на чл.45 от ЗЗД.

Фактическият състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД включва следните юридически факти: противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, вина, която съгл. чл.45 ал.2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното.

Предявените искове са допустими и частично основателни.

Безспорно е в отношенията между страните, че е била образувана прокурорска преписка №6312/23г. по описа на РП гр.Пазарджик.

Извършени са съответните процесуално-следствени действия и с постановление от 12.02.2024г. е отказано да се образува досъдебно производство, тъй като прокурора е приел, че е осъществен състав на престъпление по чл.132 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 във вр. с чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.Ответникът Г. е реализирал поведение, с което се осъществява незабавна защита, чрез прекъсване на застрашаващо го деяние, но не е съобразил защитната си реакция с характера на нападението.

Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, не се ползва със задължителната сила на акт по чл.300 от ГПК, относно последиците от деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Истинността на писмените материални, които са събрани в прокурорска преписка №6312/23г. по описа на РП гр.Пазарджик не е оспорена по реда на чл.193 от ГПК от никоя от страните в спора. При това положение на общо основание в настоящето съдебно производство съдът може да цени писмените обяснения на лицата, които са разпитани по случая ,включително и тези на страните по спора .

Ето защо следва да се направи анализ на изслушаните свидетели.

Оформени са две групи свидетелски показания.

Разпитаната свидетелка Д. А. – племенница на ищцата установява, че живеела в една къща с нея. Били в едно домакинство. На процесната дата – 15.08.2023 г. тя била на терасата на къщата, а А. се прибирала от сватба. Излязла да говори с Н. – друга тяхна комшийка, а Г. започнал да се кара с А.. Свидетелката установява, че това скарване се случило пред къщата на Г.. А. стигнала до къщата на Г. и там се скарали. Причината била, че работили на птицеферма всички заедно и същия ден собственичката изгонила Г. и жена му да се прибират и да не работят, а ответникът Г. Г. обвинил за това ищцата, че тя е виновна да бъдат изгонени от работа. Свидетелката установява, че после той ударил ищцата, тя не чула ясно точно какво са си говорили, но установява, че от терасата ясно видяла как той я удря, затова тя излязла да го попита защо удари бабата, а той й отвърнал с „Курво, ти защо много знаеш?“ Тогава неговите роднини го прибрали навътре, а след като Г. ударил А., тя паднала на тротоара и се ударила.

Свидетелката твърди, че Г. ударил два пъти А. с юмрук в стомаха. Тя се хванала за 3 него, за да не падне, за дрехите му, а той я бутнал с ръце. При това бутане с двете ръце, тя паднала назад. Свидетелката установява, че след падането й, скандалът се преустановил, пренесли ищцата вкъщи, обадили се за линейка и тогава разбрали, че ставата й е счупена. Установява също така, че в болницата престояла 15 дни и свидетелката била с нея, за да я гледа. Установява също, че 3 последователни дни не й направили операция, защото те нямали пари в момента. Когато дали парите, й направили операция. Не си спомня колко време е трябвало на ищцата да проходи сама, но било минало доста време. Сега ходела едва, едва, пиела лекарства за успокояване на болки и се придвижвала с бастунче като преди това не е имала бастун.

Разпитан е и свидетелят Т. И. П. – осъждан за кражби, зет на ищцата, съжителства с нейна внучка. Установява, че били на сватба, на която и А. била на датата 15.08.2023 г.

Установява, че той тръгнал малко след нея и я заварил пред къщата на Г. на бордюра А. паднала на земята. Сочи, че я взел и я прибрал в стаята. Преди това нито е чул, нито е разбрал какво се е случило. Помогнал й да се прибере, качил я до стаята й и извикал линейка. Установява, че тя не е можела да стои права, боляла я ставата и по-късно от махалата разбрал какво се е случило. Когато вдигнал А. на ръце, тя само плачела и викала „Ставата ми е счупена, не мога да ходя!“ Свидетелят установява, че тя не му е казала какво се е случило. След инцидента бил срещал А. в селото като същата се придвижвала с бастунче.

Свидетелката Г. Я., без родство със страните, установява, че били пред къщата на ответника Г. Г.. Разказва, че там били Н. Г. и бившата му съпруга, разговаряли, в един момент А. се появила сама. Дошла при тях и започнали да спорят с Г. за работата им.

Свидетелката не е разбрала точно за каква работа. А., спорейки с Г., го хванала за гушата – първа тя посегнала и го хванала за гушата, а той за да се отбрани, я оттласнал с цяла длан, при което тя отстъпила назад, била с джапанки, подхлъзнала се, паднала на земята и си ударила крака. Тъй като улицата била с бордюри, същата се ударила точно на бордюра. Свидетелката установява, че тя лично й дала обезболяващо, защото са комшии, след което дошъл св.Т. П. и я вдигнал, и я завел у тях. След около 20-30 минути се появила линейка, която я откарала в болницата.