Решение № 46 от 02.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Благоевград, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

ДИ.а Узунова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251200600937 по описа за 2025 година С присъда № 37/08.04.2025 год., постановена по н.ч.х.д. № 350/2023 год. на Районен съд - Петрич, подсъдимите Г. И. Г. от гр. О, обл. Търговище, Ю. С. З. и С. А. З., и двете от с.

К, са признати за виновни в това, че в периода 30.03.2023 год. – 01.04.2023 год., в с.

Капатово, са причинили лека телесна повреда на тъжителя Х. И. Е., гражданин на Великобритания, роден на ********** год., притежаващ разрешение за № ...., адрес: с. К, чрез няколко деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите, както следва: на 30.03.2023 год., около 22.00 часа, и на 01.04.2023 год. около 19.00 часа в с. К, в съучастие, /на 30.03.2023 год. тримата като съизвършители, а на 01.04.2023 год. Г. И. Г. и С. А. З. като съизвършители, а Ю. С. З. като подбудител/, чрез нанасяне на удари с ръце, дърпане и драскане с нокти и гризане със зъби, са му причинили лека телесна повреда с разстройство на здравето, изразяваща се в контузия на главата, три броя наранявания /дълбоки охлузвания или разкъсно-контузни рани/ в окосмената част на главата, охлузване на челото и на дясната скула, контузия на носа, охлузване на носа, охлузвания зад лявото ухо и по лявата буза, кръвонасядане на лявата предмишница, разкъсно-контузни рани на дясната длан, охлузване на лявата подбедрица – престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и ал.3 от НК и във вр. с чл.26, ал.1 НК, като частният тъжител Х. И. Е. е отвърнал веднага на подсъдимия Г. И.

Г. със също такава телесна повреда, поради което на основание чл.130, ал.3 от НК двамата са освободени от наказание.

Със същата присъда подсъдимите Ю. С. З. и С. А. З. на основание чл.78а от НК са освободени от наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление по чл.130, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 и ал.3 от НК и във вр. чл.26, ал.1 от НК и им е наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 1 000 /хиляда/ лева на всяка.

Със същата присъда тримата подсъдими Г. И. Г., Ю. С. З. и С. А. З. са оправдани за 1 това в посочения период и място да са причинили загуба на съзнание на частния обвинител Х. И. Е..

Подсъдимите Г. И. Г., Ю. С. З. и С. А. З. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Х. И. Е. сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деянието 01.04.2023 год. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди, а над уважения размер гражданският иск до сумата от 5 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Г. Г., Ю. З. и С. З. са осъдени да заплатят солидарно по сметка на ПРС сумата от 60 /шестдесет/ лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а на частния тъжител сумата от 12 /дванадесет/ лева, направени от него разноски за образуване на делото, 400 /четиристотин/ лева – възнаграждение на вещо лице и 1500 /хиляда и петстотин/ лева – заплатен адвокатски хонорар.

Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимите, с която се оспорва нейната обоснованост и законосъобразност. Във въззивната жалба се изтъкват несъответствия между възприетата от първата съдебна инстанция фактическа обстановка и събраната доказателствена съвкупност, към която е подходено некритично. Иска се отмяна на присъдата и оневиняването на двете подсъдими, а по отношение на Г. – отмяна на същата в гражданско-осъдителната й част. Пред въззивната инстанция се поддържат всички изложени в жалбата и допълнителните съображения към нея аргументи, без да се правят нови доказателствени искания.

В предоставената им последна дума жалбоподателите Г. и Ю. З. твърдят, че са невинни.

Въззиваемият Х. И. Е. се явява лично пред въззивната инстанция и чрез повереника си пледира за потвърждаване на присъдата на ПРС. Процесуалният представител на частният тъжител Е. във възражението срещу жалбата и в пледоарията си пред БлОС оспорва наведените от противната страна аргументи, като счита, че са налице всички изискуеми основания, установени по надлежния процесуален ред, за да се заангажира наказателната отговорност на тримата подсъдими за причинената на пострадалия лека телесна повреда. Претендират се сторените разноски пред въззивната инстанция.

Окръжният съд след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Възприетата от първата инстанция фактическа обстановка се базира на обективния и логичен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Показанията на разпитаните свидетели са оценявани съобразно това налице ли е някаква заинтересованост, произтичаща от установени взаимоотношения между тях и страните по делото, като освен това е отчетена и връзката им с писмените доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред. Затова и проверяващата инстанция не намира никакви основания за изменение на приетото от фактическа страна.

Въззивната инстанция намира, че събраните по делото доказателства позволяват обективно и пълно да се изгради една достоверна картина на развилата се житейска ситуация – между семейството на подсъдимите З и Г. И. Г. /приятел на Ю. З./, от една страна, и пострадалия Х. И. Е. – британски гражданин, от друга, живущи в непосредствено съседство в с. К, съществували силно влошени отношения, които често прераствали в словесни конфликти и довели и до образуването на няколко наказателни производства от частен характер, сред които и процесното такова. На 30.03.2023 год. вечерта пострадалият Е. забелязал в двора си светлини и излязъл да провери от къде идват. Приближавайки се до оградата, която го дели с имота на съседите му З, видял, че С. З. и приятелят на дъщеря й – Г. Г., били излезли на техния двор. Между страните започнал поредният вербален спор, който прераснал във физическа саморазправа. Подсъдимият Г. ударил с юмрук в областта на лицето частния тъжител, при което последният паднал на земята. След като се изправил 2 нападението срещу него продължило от страна на подсъдимата С. З., която го одрала с нокти в областта на лицето. Към разпрата се присъединила и третата подсъдима – Ю. З., която хванала Е. за ръката, опитвайки да я усука, докато подс. Г. го държал за врата.

Същевременно Е. се измъкнал от суитшърта, с който бил облечен и дрехата останала в ръцете на подсъдимите. Пострадалият се прибрал гол до кръста в дома си и позвънил на приятелката си – свидетелката И А, която по същото време се намирала в София, с молба да позвъни на телефон 112 и подаде сигнал във връзка с инцидента, тъй като пострадалият не владее български език. При пристигането на полицейските служители, подсъдимите вече се били прибрали в дома си.

На следващия ден – 01.04.2023 год. около 19.00 часа Е. и приятелката му А минавали покрай дома на подсъдимите и видели, че същите се намират на двора. Свидетелката А ги попитала защо не връщат дрехите на тъжителя от миналата вечер. Последвал поредният вербален сблъсък между страните, завършил с ескалация на напрежението между тях и последващо нападение на Г. и С. З. над Е., докато Ю. З. ги подстрекавала в действията им с думите: „а така, дайте му за душата един път завинаги.“ Двамата мъже започнали да се бият, като Г. захапал Х. за ръката и главата. Подсъдимата С З. пък отново започнала да драска с нокти частния тъжител, при което му причинила охлузвания по главата. Конфликтът приключил след намесата на съседи на страните – свидетелите ..... След подаден сигнал на тел. 112, отново от свид. А, на място пристигнали полицейски служители и екип на „Бърза помощ“, след което бил извършен преглед пострадалият на площада на селото. На 03.04.2023 год. Е. се снабдил и с медицинско свидетелство относно получените наранявания.

От назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие СМЕ се установява, че на база издадените на Х. И. Е. медицински документи му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, изразяващо се в контузия на главата, три броя наранявания /дълбоки охлузвания и разкъсно-контузни рани/ в окосмената част на главата, охлузване на челото и на дясната скула, контузия на носа, охлузване на носа, охлузвания зад лявото ухо и по лявата буза, кръвонасядане на лявата предмишница, разкъсно-контузни рани на дясната длан и охлузване на лявата подбедрица.

Възстановителният период при този вид травматични увреждания е от порядъка на около две седмици, без последици за здравето. Получените увреждания според съдебния лекар д-р И Л не е изключено да са получени от въздействието на човешки зъби, които също имат характеристики на твърди тъпи предмети, при опит за ухапване, както и е възможно някои от охлузванията да са в резултат на одраскване с нокти и като цяло могат да се получат по начин, описан в тъжбата.

Според заключението на СМЕ вследствие на възникнал инцидент на Г. И. Г. му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, изразяващо се в кръвонасядане на клепачите на лявото око, охлузване на носа, разкъсно-контузна рана по лигавица на долната устна на устата и разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица.

Възстановителният период при този вид травматични увреждания е от порядъка на около 1015 дни, без последици за здравето. Получените увреждания според съдебния лекар д-р И Л се дължат на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и на тангенциалното им въздействие.

Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението по изпълнената съдебномедицинска експертиза. На практика основният спорен момент по делото е в кредитирането на двете групи гласни доказателства, които представят протИ.речащи си твърдения относно случилото се. Безспорно е, че част от разпитаните свидетели в качеството им приятели на една от двете страни, са в някаква степен заинтересовани от изхода на делото. В този смисъл и за определяне на верността на заявеното от тях следва да се изходи от съпоставката на твърденията им с останалите доказателства. Подсъдимите на практика признават, че конфликт е възникнал, но твърдят, че пострадалият ги е нападнал пръв както на 30.03.2023 год., така и на следващия ден – 01.04.2023 год., а те просто са се отбранявали, като са били провокирани от негова страна с обидни и заплашителни думи. Обясненията на подсъдимите 3 правилно не могат да бъдат кредитирани, защото при съпоставка с останалите доказателства красноречИ. потвърждават, че представляват реализация на допустимата от правна гледна точка защита. Тази недостоверна от житейска гледна точка интерпретация от тримата подсъдими не може да бъде приета, най-вече заради възприятията и на друг свидетел, конкретно на датата 01.04.2023 год., както и поради липсата на каквато и да било логика частният тъжител да се конфронтира сам с три лица. В протИ.вес на тяхната теза са показанията на свид. И А, която е била очевидец на случилото се на 01.04.2023 год. и въпреки нейната заинтересованост от изхода на делото, предвид отношенията й с тъжителя, тя излага хронологията на събитията последователно и издържано, а заявеното от нея се потвърждава и от заключението на изпълнената по делото СМЕ, както и от последващите й действия, насочени към извикване на екип на „Бърза помощ“ с цел пострадалият да бъде прегледан, за да се удостоверят и лекуват причинените му травми. Независимо от вероятността подсъдимите да са били провокирани от думи на пострадалия, обяснимо с влошените им междусъседски отношения, именно приятелката на Е. е уведомила полицията и ЦСМП – Петрич, което е сериозна индиция, че той се е чувствал жертвата.