Определение № 1149 от 24.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1149 гр. Стара Загора, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20265500500608 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С.К.“ ООД, ЕИК ***, подадена чрез адв. Х. М. от САК, против определение № 276/15.06.2026 г. по гр. д. № 237/2026 г. на Районен съд - Раднево, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба, съдържаща искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 43/12.05.2026 г. по гр. д. № 3/2026 г. на Районен съд – Раднево в частта му за разноските.

Жалбоподателят /ответник по делото/ твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че представеният от ищеца договор за правна защита и съдействие не представлява доказателство за извършени разноски в настоящото съдебно производство, тъй като същият е бил представен и по друго дело със същите страни, като въз основа на него вече е било присъдено адвокатско възнаграждение. Навежда довода, че ищецът не е „близък“ на пълномощника си и не е материално затруднено лице, поради което в случая не е налице основанието за оказване на безплатна правна помощ в исковото производство, респ. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца не се дължи. Излага съображения,че ищецът е подал пред Районен съд – Раднево две искови молби срещу дружеството, имащи идентично съдържание, като това е сторено чрез един и същ процесуален представител. В тази връзка жалбоподателят сочи, че ищецът е целял възлагане в тежест на ответника задължения за разноски в прекомерен размер, поради което в случая е налице и злоупотреба с процесуално право. Твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение е завишен и същият не е съобразен и с практиката на СЕС, обективирана в решение по дело С-438/22. Предвид 1 изложеното, моли обжалваното определение да бъде отменено, а молбата за изменение постановеното по делото първоинстанционно решение в частта за разноските – да бъде уважена.

С жалбата си жалбоподателят прави следните доказателствени искания:

1.Във връзка с установяване на твърденията им за злоупотреба с правото на разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАДв. във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от ЗАдв. молят да се извърши служебна справка в ЕИСС или да се изискат договорите за правна помощ от изброените по-горе граждански дела.

2.Под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК да се задължи ищеца Г. В. С. да декларира с нарочна декларация близките си отношения с процесуалния си представител.

Доколкото сключването на договора за безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАДв. се явява изключение от правилото за авансово заплащане на адвокатските възнаграждения съгласно Закона за адвокатурата, както и с оглед на естеството на безплатната правна помощ, която има за цел да гарантира достъпа до правосъдие на лицата с финансови затруднения, както и да освободи от авансово плащане на хонорари близките, роднините и колегите на адвоката, следва да се съблюдава действителното наличие на тези изключения и да не се допуска злоупотреба с правото на разноски на посочените основания. В посочените от закона хипотези са налице морални, емоционални или етични правила и норми, които изключват чисто професионалните отношения между клиент и адвокат, и имат личен елемент. Именно по тези причини законът дава възможност участниците в тези отношения да уредят финансовия аспект на предоставяната услуга по начин, който да изключва възможността доверителят да заплаща услугата при възлагането на работата, а заплащането да бъде извършено при успешен изход от съдебния спор от другата страна по делото. Цитираните разпоредби защитават личния интерес на участниците в тези конкретни хипотези на професионални отношения със силно присъстващ личен елемент. Тяхната цел обаче не е да се заобикалят процесуалните норми за възлагане на съдебноделоводни разноски, които са подчинени на основното привило, че само действително извършените разноски за производствата подлежат на възстановяване.

С постановяването на Решение по гр. д. № 9010/2025 г. по описа на Софийски районен съд е преустановена практиката, превърнала се в последно убежище на нередовната безплатна правна помощ. Решаващият състав по делото не е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение по представения по делото Договор за правна защита, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв., като се е аргументирал с това, че представителството на десетки ищци от различни райони в страната при условията на безплатна правна помощ в качеството им на близки лица, представлява злоупотреба с права и не следва да се толерира. Съдът ясно и недвусмислено обосновава извода си като се позовава на практика на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата.

2

Прилагам за сведение горецитираното съдебно решение на Софийски районен съд, което намирам за относимо към настоящата фактическа обстановка и предявена претенция за разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАДв. във вр. чл. 38, ал. 1 ,т.

3, пр. 2-ро ЗАдв.

Молят да се изискат и приложат по настоящото дело исковите молби, с които са образувани горепосочените дела, както и представените по всяко от тях списъци по чл. 80 ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност.

Намират за релевантна практиката на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД /Определение от 11.02.2025 г. по в.ч.гр.д. №1056/2025 г., Определение от 24.01.2025 г. по в.ч.гр.д. 155/2024 г. и Определение №15334 от 03.10.2024 г. по в.гр.д. 259/2024 г., както и ОКРЪЖЕН СЪД - ГР. СМОЛЯН в редица негови определения от 2024 г. по въззивни частни граждански дела като №282/2024 г., №363/2024 г., №364/2024 г., №383/2024 г., които за пръв път въвеждат ефективния и съответстващ на принципа за добросъвестност по чл. 3 ГПК подход в правораздаването по подобни на настоящия спорове: въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Г. В. С., представляван от адвокат Д. М. от САК, в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Адв. Д. М. моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащия на обжалване съдебен акт, като е заплатена и дължимата за разглеждането й държавна такса. Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение № 43/12.05.2026 г. по гр. д. № 237/2026 г. на Районен съд – Раднево, съдът е уважил предявените от Г. В. С. срещу „С.К.“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1/ ОСЪДИЛ е жалбоподателя „С.К.“ ООД, ЕИК ***, с адрес гр. С., ***, да заплати на Г. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 85,57 евро /осемдесет и пет евро и 57 евроцента/, получена без основание по нищожен договор за потребителски кредит с № 1052817/10.04.2024г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро и 56 евроцента/.

2/ на основание чл. 78, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е осъдил „С.К.“ ООД да заплати сумата от 204.52 евро с дължимия ДДС в полза на адв. Д. М.

/процесуален представител на ищеца/ за указаната безплатна правна помощ по 3 чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

С молба вх. № 3301/05.06.2026 г. ответникът е поискал така постановеното решение да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК в частта му за разноските, а направеното от ищцовата страна искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде оставено без уважение.

В обжалваното определение с № 276/15.06.2026 г., с което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение, първоинстанционният съд е приел, че процесуалният представител на ищеца вече е осъществил действията по защита на страната, поради което същият има право да получи и възнаграждението за труда си. В случая същото не следва да бъде намалявано под пазарните нива, тъй като това би противоречало на правилата, уреждащи свободната и лоялна конкуренция. Сочи, че доводите за злоупотреба с право са неоснователни, тъй като наличието на множество идентични договори между страните, съдържащи една и съща клауза за неустойка, предполага и завеждане на отделни искове по всеки договор. Изложени са съображения, че доводите относно материалното състояние на ищеца са недоказани, а и проверка на предпоставките по чл. 38 ЗАдв. не може да бъде извършена от съда, тъй като се касае за отношения между доверител и адвокат.

Обжалваното определение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросът дали процесният договор за правна помощ може да послужи като доказателство за извършени от страната разноски за адвокат пред Районен съд - Раднево е неотносим към предмета на настоящото частно прозводство, касаещ наличието на предпоставките за присъждане по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноските, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски /по своята правна същност обезщетение/ на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. Разпоредбата на чл. 78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв. урежда и хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е принципът за възмездност на адвокатския труд, установен с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. /в този смисъл - определение № 7/17.01.2022 г. по ч. т. д. № 339/2021 г. на ВКС, І т. о.; определение № 129/06.04.2022 г. по ч. гр. д. № 4237/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./.

4

Съгласно, и друго Определение с № 365/17.07.2017г. постановено по ч. т. дело № 894/ 2017г. на Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение , Определение с № 95/19.02.2015г. постановено по ч. т. дело № 1451/ 2014г. на Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение:

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. В чл. 38 ал. 1 от ЗА са изброени пет категории лица, които могат да се ползват от правото да получат безплатна адвокатска помощ, като няма легална дефиниция на употребения термин „близки” и за разлика от останалите четири групи, принадлежността към категорията ”близки”, не може да се установява с писмени доказателства и на преценката на адвоката принадлежи правото да определи кои лица се включват в тази категория. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката.