Решение № 5343 от 17.07.2024, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5343

Бургас, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - I-ви състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

НАСЯ ЯПАДЖИЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия НАСЯ ЯПАДЖИЕВА административно дело № 20247040700827 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи / ЗМВР/. Образувано е по жалба подадена от И. А. А. чрез адв. Г.К. против Заповед № ЗН-447/17.04.2024г. издадена от началника на Затвора Бургас I-ва категория с която на основание чл. 194, ал.2 т.1 ЗМВР, вр. с чл.197, ал.1 т.3 от ЗМВР, чл.200,ал.1 т.15 от ЗМВР и чл.204, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.15, ал.1 т.3 от Закона за изпълнението на наказанията на задържането под стража на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана и издадена при нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че началника за затвора е бил предубеден, тъй като при проведено изслушване било изразено предубедено отношение към жалбоподателя „че е извършил нарушението “, а протокола за изслушване бил предварително изготвен и е поискан отвод на началника, но същия не се е произнесъл по направеното искане. Твърди, че в заповедта липса конкретна правна норма която да е нарушена от жалбоподателят като разпоредбата чл. 194, ал.2 т.1 от ЗМВР е бланкетна норма и от нея не става ясно какво точно е нарушението на този закон или издадените подзаконови актове. Оспорва констатациите на АО, че не е бил в готовност да се яви незабавно по служба, тъй като е без униформено облекло или част от него“ и излага доводи за нарушено право на защита , тъй като не може да разбере кои разпоредби е нарушил като е използвал помещението за почивка съобразно ежедневната ведомост. Моли съдът да отмени заповедта. Претендира направените разноски.

В писмено становище ответникът по жалбата чрез пълномощника М.С. - старши юрисконсулт оспорва жалбата и сочи, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената от закона форма и при спазване на материалния закон.Твърди, че не са били налице основанията за отвод на издалия заповедта и в заповедта се съдържат всички предвидени реквизити. Представя административната преписка. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателят поддържа жалбата и ангажира доказателства.

Ответникът – Н. на Затвора – Бургас, редовно призован чрез процесуалния представител юрисконсулт С. оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежно легитимирано лице имащо интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че жалбоподателят И. А. А. заема длъжността младши надзирател II - ра степен в затворническо общежитие „Дебелт“ I-ва категория към Затвор – Бургас.

Предмет на оспорване е Заповед № № ЗН-447/17.04.2024г. издадена от началника на Затвора Бургас I-ва категория с която на И. А. А. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца за това, че на 10.03.2023г. в 01.00ч. в помещение на корпус „Д“ младши инспектор И. А. спи, като е бил без униформено облекло и с деянието си мл.инспектор И. А. виновно е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2 т.1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове във връзка с допълнителните разпоредби на ППЗИНС § 1 т.3 „време за отдих“ е времето през което служителят възстановява трудовите си сили в зоните и обектите на отговорност, но е длъжен да изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на наряда или дежурство.

Заповедта е изготвена в писмена форма и на основание чл. 194, ал.2 т.1 ЗМВР, чл.197, ал.1 т.3 от ЗМВР, чл.200, ал.1 т.15 от ЗМВР и чл.204, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.15, ал.1 т.3 от Закона за изпълнението на наказанията на задържането под стража на И.А. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца и служителя е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по тежко дисциплинарно наказание – „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години на основание чл.201 от ЗМВР.

По делото е представена докладна записка № ДЗ-2510/11.03.2024г. изготвена от мл.експ. Д. Д. Н. – командир на отделение в ЗО „Дебелт“ до началника на затвора, в която е посочено, че на 10.02.2024т. в 01.00ч. на територията на ЗО „Дебелт“ е извършена проверка от старши комисар Я. Ж., главен инспектор Ж. И. и главен инспектор Д. М. и е констатирал заедно със старши комисар Я. Ж., че мл.инсп. М. Н., мл.инсп. К. Л., мл. инсп. Д. М., мл.инсп. И. А., мл.инсп. Т. А. се намират в корпус „Д“ и спят без униформено облекло. Н. така представената докладна записка е поставена резолюция на 12.03.2024г. с която на н-к сектор ЗО „Дебелт „ е разпоредено „ да се извърши проверка и снемат обяснения от служителите“. Представена е ежедневна ведомост на служителите от надзорно-охранителния състав за 09.03.2024г. в която е отбелязано, че И. А. е постови надзирател на пост № 4 от 20.00ч. до 00.00ч. и от 01.20.ч. до 08.00, почивка от 00.00ч. до 01.30ч.

След докладната записка е изготвена Справка от гл.инспектор Н. С. – началник на сектор ЗО „Дебелт“ в която е посочено, че за времето от 20.00ч. на 09.03.2024г. до 08.00ч. на 10.03.2024г. постови надзирател на пост № 4 в ЗО „Дебелт“ е мл.инсп. И. А., който в 22.00ч. е преустановил действието на поста, за времето от 00.00ч. до 01.30ч. е бил в почивка и в 06.00ч. е възстановил поста. Посочено е, че от камерите за видеонаблюдение е установено, че около 00.00ч. И. А. и други описани в справката инспектори се отправят към корпус „Д“ за използване на предвиденото време за почивка и в 01.00ч. е извършена проверка и комисар Я. Ж. заедно с дежурния командир на отделение мл.експерт Н. констатират, че служителите „спят без униформено облекло“. Н. тази справка на 22.03.2024г. е поставена резолюция „за изготвяне на покани за изслушване, ДН „порицание“ за срок 1 год.“ В преписката се съдържа писмена покана с рег. № ДЗ – 3022/25.03.2024г. за изслушване отправена от началника на затвора до жалбоподателят с определена дата за изслушване - 29.03.2024г. в 10.00ч. в кабинета на началника на затвора. Поканата е връчена на жалбоподателя на 28.03.2024г. Представен е и Протокол за изслушване с рег. № ДЗ-3102/27.03.2024г. видно от който на 08.04.2024г. в 09.30ч. е „изслушан“ И. А. в присъствието на инспектор А. С. в който протокол е отбелязано, че И. А. оспорва извършеното от него нарушението на служебната дисциплина. Отбелязано е, че на изслушването присъства и адв. Г.К., която е записала в протокола „ настоящия протокол е изготвен преди изслушването на И. А.“.

До жалбоподателят е отправена и Покана за даване на допълнителни обяснения или възражения в срок от 24ч. от връчване на поканата като са посочени и конкретни въпроси на които да отговори жалбоподател в писмените си обяснения. Поканата е връчена на И. А. на 08.04.2024г. т.е. непосредствено след като е бил изслушан. Н. същата дата – 08.04.2024г. жалбоподателя е депозирал допълнителни писмени обяснение и възражения. В същите, като е възразил срещу начина на водене на проверката – тенденциозно, необективно и предубедено е поискал отвод на началника на Затвора Бургас. В писмените обяснения посочва, че е легнал да почива и оспорва да е бил по бельо, а сочи, че само е свалил якето от полар и разкопчал колана на панталона. Твърди че никога не му е представяна заповед, инструкция, правилник или указания от които да е ясно в какво облекло следва да осъществява полагащата се почивка по време на дежурство.

Началникът на затвора е приел, че е извършено нарушение от И. А. А. и е издал Заповед № ЗН-447/17.04.2024г. с която на основание чл. 194, ал.2 т.1 ЗМВР, чл.197, ал.1 т.3 от ЗМВР, чл.200,ал.1 т.15 от ЗМВР и чл.204, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.15, ал.1 т.3 от Закона за изпълнението на наказанията на задържането под стража на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.

Произнасяне по искането за отвод на началника няма.

В хода на съдебното производство е разпитан св.М. който свидетелства, че е присъствал при извършване на проверката от началника на затвора и също му е наложено дисциплинарно наказания. Сочи, че след като командира на отделението е определил кой кога ще почива, той и И. се отправили към корпус „Д“ в една от стаите където изпълнявали времето за почивка, като Ивайло си свалил якето и обувките и легнал. След известно време видели, че лампата светва и че някой се качва по стълбите и станали при което в стаята влезнал началника и започнал да ги обвинява, че спят и са по бельо. Времето им за почивка било прекъснато и се върнали по постовете обратно.

При така установената фактическа обстановка настоящия състав счита , че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушение и жалбата е основателна.

Оспорваната заповед е издадена от компетентни орган. В разпоредбата на чл.15, ал.1 т.3 от ЗИНЗС са определени правомощията на началника на затвора, като в т.3 е регламентирано налагането на дисциплинарни наказания, поради което съдът приема, че Началникът на Затвора Бургас е компетентен да издава заповеди за налагане на наказанието „порицание“ по чл. 197, ал.1 т.3 от ЗМВР.

Дисциплинарното производство е започнало без издаване на изрична заповед, в съответствие с разпоредбата на чл. 308 от ЗМВР, която предвижда, че при наличието на извършено дисциплинарно нарушение по чл.198-202 или по чл. 203, ал.1 т.1 дисциплинарното производство може да започне без издаване на заповед и в този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението и това е докладната записка. Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 194,ал.2 т.1 от ЗМВР и е налице хипотеза при която писмена заповед за образуване на производство не се издава и не се определя дисциплинарно разследващ орган / в този смисъл Решение № 11808/06.10.2017г. на ВАС по адм.дело № 4869/2016г., V отд./ Видно от представения Протокол за изслушване на свидетел, изслушването е проведено на 08.04.2024г. в 9.30ч. в кабинета на началника на затвора, а същия протокол е с регистрационен номер ДЗ-3102/27.03.2024г. и този рег.няма друго обяснение освен че протокола е изготвен преди изслушването, като няма пречка същия да бъде подготвен с възможност за внасяне на промени и записване изявленията на служителя и защитата. В протокола е посочено /подчертано/, че И. А. оспорва извършеното от него нарушение на служебната дисциплина и никакви допълнителни изявления на жалбоподателя не са отразени, макар целта на изслушването е именно да се даде възможност на служителя да изложи своята версия и гледна точка, да оспори или не твърденията за извършено от него нарушение и посочи причина за извършеното, за да може наказващия орган да прецени всички факти и обстоятелства преди да прецени следва ли да наложи дисциплинарно наказание, което налага извода за съвсем формален подход в производството.

Следващото съществено процесуално нарушение според настоящия състав е липсата на произнасяне по направеното искане за отвод на началника на затвора, което съда счита за недопустимо. Без значение дали дисциплинарно наказващия орган е счел, че това искане е неоснователно, същия дължи произнасяне, като изложените мотивите биха дали възможност на съда да извърши проверка и прецени основателно ли е искането за отвод и нарушен ли е принципа за безпристрастност. Принципа за безпристрастност по смисъла на чл. 10, ал.2 от АПК е общ принцип в административното производство, каквото е и производството по налагане на дисциплинарна наказания по ЗМВР. Настоящия състав счита, че този принцип е приложим във всяко дисциплинарно производство, а не само в дисциплинарното производство при допуснати тежки дисциплинарни нарушения, с оглед неговата универсалност в административното производство. Затова и задължително АО дължи произнасяне по направеното искане за отвод, още повече че началника на затвора е след лицата извършили проверката и по късно съответно е действал в качеството си на дисциплинарно наказващ орган и от това са възникнали съмнения относно неговата безпристрастност, тъй като вече е формирано мнение относно извършеното нарушение. В представената преписка не се съдържат сведения събрани от други лица имащи отношение към нарушението, а единствено се съдържа докладна записка, справка и ежедневна ведомост. В същото време напълно формално е извършено изслушването на жалбоподателя в дисциплинарното производство, като неотразяване в него на изявления на „изслушвания“, също води до извод за нарушаване принципа на безпристрастност по смисъла на чл10, ал.2 от АПК.