Решение № 9953 от 27.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9953 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б М при участието на секретаря ИТ като разгледа докладваното от Б М Гражданско дело № 20221110142989 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т С” ЕАД излага в исковата молба, че ответниците имат качеството на собственици при равни квоти на топлоснабден имот, находящ се в гр. ************ и са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени И. С. С. и В. С. М. да заплатят на „Т С” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 698,65 лв., от които 556,14 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., 72,95 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 28.06.2022 г., както и цена за услуга за дялово разпределение в размер на 58,38 лева главница за периода от м.06.2019г. до м. 04.2021г., и 11,18 лева - мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 28.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, при условията на разделна отговорност при следните квоти:

1

-И. С. С. - 1/2 от сумата за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 349,33 лв., от които 278,07 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., 36,48 лв. -мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 28.06.2022 г., както и цена за услуга за дялово разпределение в размер на 29,19 лева - главница за периода от м.06.2019г. до м. 04.2021г., и 5,54 лева - мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 28.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

-В. С. М. - 1/2 от сумата за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 349,33 лв., от които 278,07 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01,05.2019 г. - 30.04,2021 г., 36,48 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 28.06.2022 г., както и цена за услуга за дялово разпределение в размер на 29,19 лева - главница за периода от м.06.2019г. до м. 04.2021г., и 5,54 лева - мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 28.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. С. С. не представя писмен отговор.

Ответникът В. С. М., чрез назначения особен представител, изразява становище за неоснователност на исковете. Счита за недоказано наличие на облигационно правоотношение между страните. Навежда възражение за погасяване на вземанията по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т С “ ЕООД не изразява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

С оглед процесуалното поведение на ответника И. С. С., както и по искане на ищеца, следва да се постанови неприсъствено решение. От представените с исковата молба доказателства се установява вероятната основателност на предявените искове, които следва да бъдат уважени и да се присъдят на ищеца направените разноски в размер на 25,00лева държавна такса и 100,00лева юрисконсултско възнаграждение.

По исковете срещу ответника В. М., съдът приема следното:

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца. По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ.

Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на 2 изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобИ.ето на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

От представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 1988г. се установява, че наследодателите на двамата ответници са станали собственици на топлоснабдения имот, а след смъртта им ответниците като наследници по закон са собственици при равни квоти Поради изложеното се установява пасивната материалноправна легитимация на ответника , който има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т С" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ********* г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.

Не е спорно, че в топлоснабденият имот е доставена топлинна енергия в посочените в исковата молба размери, поради което се установява, че ответникът В. М. има задължение за плащане на доставената топлинна енергия за процесния период в посочените в исковата молба размери.

Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху претендираната сума поради акцесорният й характер.

Направено е възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде разгледано от съда. С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото решение 3 представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 09.08.2022г.

Съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не се е погасило нито едно от процесните вземания, поради което възражението е неоснователно.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25,00лева, държавна такса, 100.00лева юрисконсултско възнаграждение и 400,00лева възнаграждение за особен предствител.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. С. М. с ЕГН********** да заплати на„Т С“ ЕАД с ЕИК ****** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 278,07 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01,05.2019 г. - 30.04,2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба09.08.2022г. до окончателното плащане, 36,48 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 28.06.2022 г., цена за услуга за дялово разпределение в размер на 29,19 лева - главница за периода от м.06.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-09.08.2022г. до окончателното плащане, 5,54 лева - мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 28.06.2022г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 525,00лева.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т С“АД ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

ОСЪЖДА И. С. С. с ЕГН********** да заплати на „Т С“ ЕАД с ЕИК ****** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 278,07 лв.

4 главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01,05.2019 г. - 30.04,2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба09.08.2022г. до окончателното плащане, 36,48 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 28.06.2022 г., цена за услуга за дялово разпределение в размер на 29,19 лева - главница за периода от м.06.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-09.08.2022г. до окончателното плащане, 5,54 лева - мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 28.06.2022г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 125,00лева.

РЕШЕНИЕТО по отношение на И. С. С. не може да се обжалва.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ.

ДА се връчи препис от решението на И. С. С. , който може да го оспори по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5