Решение № 262625 от 22.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 22.04.2021 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

Ивайло Димитров при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 7760 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 02.03.2020 г. по гр.дело № 38369/2017 г., СРС, І ГО,

44 с-в е осъдил И.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Я. А. да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, по иск е правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата от 1088,37 лв.

- главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.06.2014г. до м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, р-н Слатина, ул. „*****, с аб.№ 033631, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 13.06.2017г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за периода от м.05.2013г. до м.05.2014г. Отхвърлил е предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** срещу И.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Я. А., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 194,82 лв.

- мораторна лихва върху главницата от 1088,37 лв. за периода от 15.09.2014г. до 1.06.2017г. Отхвърлил е предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** срещу А.В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Я. А., искове е правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1088,37 лв. - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2013г. до м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, р-н Слатина, ул. „*****, с аб.№

033631, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 13.06.2017г. до окончателното плащане, и за сумата от 194,82 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2014г. до 1.06.2017г. Осъдил е И.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Я. А. да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 644,63 лв. - деловодни разноски. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК на И.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.

Я. А., сумата от 37,95 лв. деловодни разноски и на А.В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Я. А., сумата от 250 лв., деловодни разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.Ж.в отхвърлителната част, а именно в частта, в която е отхвърлен частично предявеният от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***** срещу И.В.К., ЕГН ********** иск за главница за сумата над 1088, 37 лв. до пълния предявен размер за периода от м.05.2013г. до м.05.2014г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане на вземането, за сумата от 194,82 лв. мораторна лихва върху главницата за период от 15.09.2014 г. до 01.06.2017 г., в частта, в която са отхвърлени в цялост предявените искове срещу А.В.Г., ЕГН ********** за сумата от 1088,37 лв.- главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2013г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 13.06.2017г. до окончателното плащане, и за сумата от 194,82 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2014г. до 1.06.2017г., както и в частта на присъдените разноски.

Сочи се, че съдът неправилно е приложил института на погасителната давност. На основание чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В ОУ за продажба на ТЕ от „Т.С.“ ЕАД в сила от 14.03.2014 г. и по-специално в раздел VІІ от ОУ-„Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката. Не така е уговорено в чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.където след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребено количество ТЕ за отчетния период.Клиентите не заплащат обезщетение за забава съгласно чл.33, ал.4 от ОУ до изравняване на отчетния период. Едва след това се начислява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху общата фактура.

Сочи, че в конкретния казус задълженията за общата фактура от м.07.2014 г. стават изискуеми едва м.08.2014 г., като от този момент следва да тече давностният срок. Предмет на първоинстанционното производство е фактура № ********** с дата на издаване 31.07.2014 г., като задълженията по нея стават изискуеми м. 08.2014 г. Искът е заведен на 13.06.2017 г. , т.е. преди изтичане на давностният срок.

Във въззивната жалба се повтарят едни и същи многословни доводи свързани с прилагане на ОУ, както и приложимостта на ОУ в сила от 14.03.2014 г. Отново се повторя реда и срока за заплащането на ТЕ от купувачите. Сочи се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 /чл ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава т.е след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че във връзка с удостоверяването на публикуването на интернет страницата за дължими суми за ТЕ са били съставени констативни протоколи на основание чл. 593 от ГПК на съответните дати на публикуването, като съдът не е указал на ищеца да представи същите като писмено доказателство по делото, поради което неправилен се явява неговия извод, че не се дължи мораторна лихва върху главницата. Излагат се доводи и за услугата „дялово разпределение“, както и начислената лихва върху нея, макар и в исковата молба такава да не била претендирана.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.

Въззиваемите страни И.В.К., ЕГН ********** и А.В.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат Я. А.,*** оспорват въззивната жалба. Претендират разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу И.В.К., ЕГН ********** и А.В.Г.,

ЕГН ********** за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при разделност на дълга, по 1/2 част всеки, съответно сумата от 2176,75 лв. - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.05.2014г. до 30.04.2016г., както и такава за отоплителен сезон от 1.05.2013г. до 30.04.2014г. по фактура № **********/31.07.2014г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, р-н Слатина, ул. „*****, с аб.№ 033631, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 13.06.2017г. до окончателното плащане, като и сумата от 389,64 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2014г. до 1.06.2017г.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот, явяващи се потребители на ТЕ по смисъла на nap. 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. През процесния период за имота е била доставяна топлинна енергия, цената за която съгласно приложимите Общи условия е платима месечно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ дължимата стойност на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата-етажна собственост по местонахождение на имота.

Ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ през исковия период, поради което моли за осъждането им при условия на разделност с равни квоти да му заплатят дължимата сума ведно с лихва за забава.

Ответниците И.В.К., ЕГН ********** и А.В.Г., ЕГН ********** са оспорили предявените искове по размер, като са направили и възражение за изтекла погасителна давност за част от процесния период.

Третото лице помагач не е взело становище по исковете.

От правна страна:

Настоящата инстанция приема също, ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., като собственици на процесния имот.

Както е посочено от първостепенния съд, процесния имот е съсобствен между двамата ответници, които през 2005г. са придобили по 1/2 идеална част от същия по силата на наследствено правоприемство от родителите си Р.и В.Г., приживе собственици на имота съгласно Нотариален акт № 11, том II, нот.дело № 211/1987г. на I-ви нотариус при СРС. От друга страна, ответницата И.К. е подала до ищеца заявление-декларация от 04.03.2014г. с искане за откриване на партида на процесния имот на нейно име, като е посочила, че единствено тя ползва същия за жилищни нужди. Към заявлението е приложена и декларация, че ответникът А.Г. е дал съгласието си тя да бъде единствен титуляр на партидата за имота. Видно от съставените от ищеца извлечения от сметки и съгласно изводите на вещото лице-топлотехник, изследвал издадените за потребената топлинна енергия фактури, откритата партида е била заведена на името на ответницата И.К..

Изводът е, че за част от исковия период - от м.05.2013г. до м.02.2014г. вкл., потребители на топлинна енергия за битови нужди по силата на закона и съответно страна по договорно правоотношение с ищцовото дружество за продажбата й са били двамата ответници като съсобственици на процесния имот, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, докато за останалата част от исковия период от м.03.2014г. до м.04.2016г., качеството потребител е имала единствено ответницата И.К., встъпила по своя воля в договорно правоотношение с ищеца като единствен ползвател на имота, съобразно даденото тълкуване в ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.