Определение № 643 от 16.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Частно наказателно дело № 20261100201093 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 234, ал.10, вр. ал.8 от НПК.

Образувано е по повод жалба на А. К. Р. с ЕГН ********** – обвиняем по ДП № 1028/2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 9175/2024 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП), подадена чрез упълномощения му защитник адвокат К. М. от САК, против Постановление на СГП от 30.01.2026 г., с което е постановен отказ да бъде отменена наложената на обвиняемия Р., по същото ДП, мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

Жалбоподателят изразява несъгласие с правните изводи и доводи на наблюдаващия прокурор, и в частност с аргумента, изложен в атакуваното постановление, че все още не било отпаднало основанието за налагане на мярката, доколкото все още не бил разколебан изводът за авторството на разследваното престъпление. В жалбата се твърди, че този аргумент е приложим само по отношение мерките за обезпечаване на гражданския иск, на глобата, на конфискацията, на отнемането на имущество в полза на държавата, на имуществената санкция на заинтересованото юридическо лице и на разноските по делото, но не и по отношение мерките за процесуална принуда, които следва да бъдат отменени само с факта на изтичане на императивните срокове, посочени в ал.8 на чл. 234 от НПК. От съда се иска да отмени наложената на обвиняемия Р. мярка „Забрана за напускане територията на Република България.

Софийски градски съд, като се запозна с всички писмени материали, 1 приложени по ДП и обсъди доводите и възраженията, изложени в жалбата, направи следните фактически и правни изводи:

Искането, неправилно озаглавено от неговия подател като „жалба“, се явява процесуално допустимо, доколкото е подадено от обвиняемо лице, имащо защитим от закона правен интерес да иска отмяна на наложена му в рамките на воден срещу него наказателен процес мярка за процесуална принуда. Искането намира своето правно основание в чл. 234, ал.10, вр. ал.8 от НПК, доколкото се претендира изтичане на предвиден в тази разпоредба процесуален срок. Процедурата по чл. 68, ал.6 от НПК е неприложима, тъй като тя, макар също да касае висящ наказателен процес в досъдебната му фаза, е относима само в случаите, когато сроковете по чл. 234, ал.8 от НПК не са изтекли. Разгледано по същество, искането на обвиняемия Р. се явява основателно поради следните съображения:

С Постановление от 17.05.2024 г., предявено му на същата дата, заявителят А. К. Р., ЕГН **********, е привлечен като обвиняем по ДП № 1028/2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 9175/2024 г. по описа на СГП, с оглед извършено престъпление по чл. 354, ал.1, изречение първо, предложение четвърто, алтернатива първа от НК.

С протоколно определение от 19.05.2024 г. по ЧНД № 2956/2024 г. на СГС, потвърдено с протоколно определение от 28.05.2024 г. по ВЧНД № 686/2024 г. на Апелативен съд – София, на обвиняемия Р. е взета мярка за неотклонение (МНО) „Задържане под стража“.

С протоколно определение от 02.08.2024 г. на СГС, постановено по ЧНД № 4680/2024 г. на същия съд, МНО на Р. е изменена от „Задържане под стража“ на „Парична гаранция“ в размер на 6000 лева.

С Постановление от 02.08.2024 г. на наблюдаващия разследването прокурор, на обвиняемия Р. е наложена мярка за процесуална принуда – „Забрана за напускане пределите на Република България“.

С Постановление от 19.01.2026 г. на наблюдаващия разследването прокурор при СГП, наложената на обвиняемия Р. МНО „Парична гаранция“ в размер на 6000 лева е отменена на основание чл. 234, ал.8 от НПК.

С Постановление от 30.01.2026 г. на наблюдаващият разследването прокурор е отказана отмяна на наложената мярка за процесуална принуда – „Забрана за напускане пределите на Република България“, тъй като не били 2 отпаднали основанията за нейното налагане – не бил разколебан изводът относно авторството на разследваното престъпление.

По делото липсват данни наказателното производство, водено срещу Р., да е било спирано по реда на чл. 25 от НПК.

Изложените по-горе факти, обосновават следните правни изводи:

Отказът на прокурора да отмени по искане на обвиняемия А. Р., наложената на последния мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане територията на Република България“, следва да се тълкува като неизпълнение на задължение на прокурора по смисъла на чл. 234, ал.10, вр. ал.

8 от НПК и обосновава правния интерес на Р. да иска от съда нейната отмяна.

Престъплението, за което е привлечен обвиняемия А. Р. е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, поради което на проверка подлежи изтичането на посочения в чл. 234, ал.8 от НПК срок от една година и шест месеца, считано от датата на привличането на Р. като обвиняем. В конкретния случай този срок изтича на 17.11.2025 г., следователно към датата на подаване на настоящото искане за приложение на чл. 234, ал.10 от НПК от страна на обвиняемия Р. този срок е изтекъл.

Не могат да бъдат споделени доводите на наблюдаващия прокурор, изложени в подкрепа на отказа му да отмени наложената на обвиняемия забрана за напускане територията на държавата – разпоредбата на чл. 234, ал.10 от НПК ясно указва, че преценката дали са отпаднали основанията за налагането им, касае единствено мерките за обезпечаване на гражданския иск, на глобата, на конфискацията, на отнемането на имущество в полза на държавата, на имуществената санкция на заинтересованото юридическо лице и на разноските по делото, но не и мерките за процесуална принуда.

Целта на мерките за процесуална принуда е да обезпечат нормалното протичане на наказателното производство и в двете му фази. Предвид същността им, тяхното прилагане несъмнено води до ограничаване на определени права на обвиняемия и затруднения в ежедневието му. Ето защо тяхното прилагане не може да продължава до безкрай – необходимо е да се намери баланс между защита на обществената нужда да се обезпечи провеждането и приключването на водено наказателно производство, и защитата на правата и интересите на обвиняемото лице от прекомерно, във времево отношение, ограничаване на правата и законните му интереси. Този 3 баланс законодателят е постигнал, като императивно е определил краен срок, в рамките на който мерките за процесуална принуда могат да бъдат приложени при висящо досъдебно производство, независимо от причините за неговото забавяне. След изтичането на този срок, за обвиняемото лице възниква правото да поиска от прокурора, респ. от съда, тяхната отмяна само на това основание. При направено подобно искане с правно основание чл. 234, ал.10 от НПК, съдът отменя мярката за процесуална принуда ако прокурорът не е изпълнил задължението си по ал. 8 на чл. 234 от НПК, като в този случай единственото основание за отмяна на мярката е изтичане на предвидения в закона срок от привличане на лицето като обвиняем, и това произнасяне не е обвързано с преценка на опасността обвиняемия да се укрие или някакви други съображения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 234, ал.10 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ наложената на А. К. Р., ЕГН ********** – обвиняем по ДП № 1028/2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 9175/2024 г. по описа на СГП мярка за процесуална принуда "Забрана за напускане пределите на Република България", наложена му с Постановление от 02.08.2024 г. на Софийска градска прокуратура.

Определението е окончателно.

Преписи от определението да се изпратят на обвиняемия А. Р., на адвокат К. М. от САК, и на СГП - за сведение.

Досъдебното производство да се върне незабавно на прокуратурата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4