Решение № 1247 от 07.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1247 гр. Бургас, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100501866 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№39240/27.10.2022г., подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ /ГДПБЗН/, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171А, представлявана от Директора – Главен Комисар Николай Николов, чрез пълномощника- гл. юрк Татяна Стойкова, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.,,Александър Велики“№37Б, срещу Решение №2222/13.10.2022г., постановено по гр.д.

№5140/2022г. по описа на Районен съд-Бургас.

С посоченото решение първоинстанционният съд е осъдил ГДПБЗН -МВР, да заплати на И.

Н. Х., ЕГН ********** от ***, сумата от 607.88 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд общо 69.78 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 07.08.2019г. до 10.07.2020г., 488 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 142.27 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2019г. до 08.08.2022г.

Със същото решение, съдът е осъдил ответната ГДПБЗН-МВР да заплати на ищеца сумата от 400 лева съдебно-деловодни разноски.

1

Със същото решение ответната страна е осъдена да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лева и 150 лева разноски за експертиза.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

На първо място изразява несъгласие с изложеното в мотивите на съда за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззивникът.

Жалбоподателят намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.

Направен е подробен анализ- съпоставка на нормативните актове (КТ, ЗДСЛ, ЗМВР), регламентиращи правилата за полагане на труд от лицата по трудово правоотношение и тези, касаещи държавните служители в МВР(чл.142,ал.1 ЗМВР).

Излага становище, че ЗМВР препращал към КТ само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР .

Жалбоподателят заявява, че през процесния период действали Наредба №8121з776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г., издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР, съгласно които при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.

Твърди, че съгласно нормативната уредба, действаща през процесния период, държавните служители в МВР можели да полагат труд от 22,00 часа до 6,00часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период., Подчертава, че положеният нощен труд с осемчасова продължителност, не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по 0.25 лева на час.

Посочва, че съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е с коефициент 1, за разлика от уредбата в КТ. Според въззивника, целта на преизчисляването на нощния труд в дневен по реда на НСОРЗ, била работникът, който работи 7 часа през нощта, да получи трудово възнаграждение за 8 часа, т.е. заплащането на нощния труд да бъде увеличено. Твърди се, че извънреден труд ще е налице само, ако работникът или служителят работи действително извън установеното работно време.

Счита, че необосновано и при липса на правен анализ, първоинстанционният съд приел, че следвало да се приложи НСОРЗ(чл.9,ал.2). Позовава се на съдебна практика (Решение №55/07.04.2015г. по гр.д .№5169/2014г. на ВКС, ІІІ-то г.о. на ВКС. Решение 2

№197/07.10.2019г. по гр.д.№786/2019г. на ВКС, ІV-то г.о).

Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР(регламентираща специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени).

Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, се дължало заплащане като извънреден труд. Подчертава, че въззиваемият претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства, положени по график.

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. ново, с което

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение и дъргжавна такса съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззвиаемия И. Н. Х., чрез адв.Златина Билянова - АК-Бургас, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Жалбоподателят намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен.

Твърди, че поради естеството на работата си, въззвиаемият(ищец) полагал 24 –часови дежурства, които се отчитали на тримесечие. Съобразно нормата на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, последният имал статут на държавен служител .

Посочва се, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се образувало от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР се регламентирала продължителността на работното време на служителите- осем часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Съгласно чл.140,ал.2 от КТ, нощен бил труда, който се полагал от 22.00 часа до 06.00 часа.

Излага се становище, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период, се определяли от действащите тогава Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г.; Наредба №8121з592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадени от Министъра на вътрешните работи.

Навежда доводи, че тъй като в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014г., за преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа- 06.00часа) с коефициент 1.143, тази празнота в закона следвало да се преодолее чрез субсидиарното 3 приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Развива подробни съображения в тази насока, подчертавайки, че определеното със заповед на министъра на вътрешните работи, допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лева на час, било с по- нисък размер от определения в трудовото законодателство.

Излага аргументи, че неприлагането на НСОРЗ би поставило служителите в МВР в понеблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители.

В подкрепа на наведените доводи, цитира текстове от Наредбата за работното време, почивките и отпуските/чл.9б, чл.9г/, като подчертава, че извънредният труд се изчислявал чрез преобразуване на часовете нощен труд в дневни. Посочва, че трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определял като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време /чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж на работниците и служителите/.

Навеждат се доводи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г. Посочва се, че съгласно т.1 от цитирания акт на СЕС, Директива 2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12, б.,,а“), не налага приемането на национална правна уредба, предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд на служителите от публичния сектор да е по- кратка от предвидената за тях през деня.

Развиват се подробни съображения, позовавайки се на Хартата на основните права на ЕС.

Заявява се, че за процесния период нямало законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнотата в специалната уредба следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ.

Иска от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане и на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. Н. Х., чрез адв. З. Б., с искова молба, предявена срещу ГДПБЗН-МВР, с която се претендира осъждане на ответника, да му заплати сумата от 504 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 72 часа за периода от 07.08.2019г.-10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 30 лева лихва за забава за периода от считано от датата на изискуемостта на всяко месечно задължение до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба- 09.08.2022г. до окончателното 4 изплащане.

Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално предявения размер на главния иск от 504 лева за извънреден труд я е увеличил до размера от 607,88 лв. и от първоначалния размер на акцесорната претенция от 30,00 лева е направил увеличение до размера от 142,27 лв.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията.

Твърди се, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай. Аргументира тезата, че процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна уредба в процесния период - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020 г., с които е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове неследва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно това законово разрешение, за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд). На държавните служители от системата на МВР за всеки отработен час се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0,25 лева.