Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 124 от 13.02.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 29/2026
Вид
Определение № 124
Подписан
13.02.2026
В сила
03.03.2026
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 120 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404 т. 1 пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 485, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. Ловеч, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500029 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е частна жалба от Д. Г. С. ЕГН ********** с адрес: ****длъжник с процесуален представител адвокат Я. В. С. ЕГН********** наименование и адрес на мястото на упражняване на дейността :**** относно отказът на ЧСИ -Р. Д. с рег.№880 да се произнесе по направено възражение за настъпила давност на претендираните лихви и разноски по изп. дело № 998/25г.

Изтъква ,че на 05.11.2025 г. е била връчена Покана за доброволно изпълнение с изх.№18752/03.10.2025г.по описа на ЧСИ-Р.Д. с рег.№880. Сочи, че след връчването й на 06.11.2025 г. по пощата с код за проследяване № PS168000***** е било изпратено възражение, против присъдените разноски по гр. дело №13240/2012г.,по описа на СРС,ГО,78св. в размер на 716,35 лева и възражение по изп.дело№ № 20258800400998 по описа на ЧСИ -Р. Д. с рег.

№880 срещу начислената законна лихва и разноски, които са погасени по давност. Изтъква ,че то е получено от ЧСИ-Р.Д. на дата 10.11 2025г. видно от получената обратна разписка.

Излага, че до момента няма произнасяне от страна на ЧСИ Д. относно направеното възражение за настъпила погасителна давност, отнасяща се до законната лихва по претендираната главницав размер на 3 363,66 лева, на основание издаден изпълнителен лист на дата 18.02.2013г. от Софийски Районен Съд,ГО,78св, по гр.д.№13240/2012г.,както и за присъдените разноските по гр.д.№13240/2012г.,по описа на СРС,ГО,78св. в размер на 716,35 лева. Излага, че това поставя в невъзможност длъжника да заплати доброволно главница и законна лихва, която не попада в настъпилия давностен срок.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да разпореди на ЧСИ Р. Д., с рег № 880, да се произнесе по направеното възражение. В условията на алтернативност моли да установи, че длъжникът Д. Г. С. ЕГН 1

********** , не дължи законна лихва за забава върху главницата в размер на 3 363,66 лева ,както и на сумата в размер на 716,35 лева присъдени разноски по гр.дело №13240/2012 г. по описа на СРС, ГО, 78 св.

Излага, че основанията за направеното искане са следните: в получената покана за доброволно изпълнение на дата 05.11.2025г. се претендират суми в общ размер на 10 105, 16 лева на основание изпълнителен лист издаден на дата 18.02.2013г. от Софийски Районен Съд, ГО, 78 св, по гр.д.№13240/2012 г., както следва - главница в размер на 3 363,66 лева , която не се спори, законна лихва в размер на 4 902 ,80 лева за периода 15.03.2012г.- 03.10.2025г. ,срещу която възразяват, като погасена по давност , включително и за сумата в размер на 716,35 лева, представляваща присъдени разноски ( по гр.дело водено пред СРС).

Сочи, че на това основание са поискали и намаляване на такса по тарифата на ЗЧСИ в размер на 236,00лева , такса за изпълнение на парично вземане т.26 в размер на 886,35 лева дължима към 03.10.2025г. изпълнителният лист е издаден на 18.02.2012г.,а изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ-Р.Д. на дата 03.10.2025г. С оглед на това сочи, че съгласно чл. 111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват б. в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Изтъква ,че в конкретния казус претендираната давност за лихви не е прекъсвана от действия за принудително изпълнение по предходните изпълнителни дела включително и по изп дело № 20208800400205 ЧСИ -Р. Д. с рег.№880 ,където с влязло в сила решение№ 197 /18.09.2025г. по в.гр.д.

20254300500541 по описа за 2025г. на Окръжен съд – гр. Ловеч съдът е приел, че взискателя не е извършвал годни действия от дата 05.01.2021г. до 22.01.20224г., при заявени от длъжника от дата 09,03.2020г. до 04.01.2024г., следователно и в двата случая е изминал срок повече от три години. Излага, че по предходно дело №52/2020г. по описа на Окръжен съд Ловеч е установено бездействие от страна на взискателя от дата 30.10.2015г. до 20.11.2018г.

Сочи, че претендира разноски по настоящата частна жалба, както и заплатено адвокатско възнаграждение по настоящата частна жалба.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпило становище от "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК **********, чрез пълномощника си адвокат П.

А. от АК-Плевен.Счита, че направеното с жалбата искане е неоснователно.

Сочи, че във възражението си длъжникът прави искане от съдебния изпълнител да приложи служебно давността спрямо присъдените лихви за забава и разноски, дължими по делото. Изтъква ,че съгласно разпоредбата на чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, поради което не е в правомощията на съдебния изпълнител да приложи същата спрямо лихвите за забава и присъдените по гражданското дело разноски, които длъжникът счита, че са погасени по давност. Изтъква, че длъжникът разполага с правната възможност да предяви пред компетентния съд иск по чл. 124 от ГПК, с който въз основа на влязло в законна сила съдебно решение да се установи спрямо тях, че лихвата за забава и присъдените разноски са погасени по давност и не 2 се дължат. Приема за неоснователно искането за спиране на изпълнителното производство, доколкото към настоящия момент не е налице нито една от хипотезите на чл.432, ал.1 от ГПК.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да остави като неоснователни, възражение, молба до ОС – Ловеч и частна жалба на длъжника.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от Р. Д. - частен съдебен изпълнител рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч. Сочи ,че изпълнителното дело е образувано на 30.09.2025 г., под № 20258800400998, по описа на ЧСИ Р. Д., рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие ОС Ловеч след получена молба вх. № 17020/30.09.2025 г. от ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК **********, чрез пълномощника им адв. П. А. - АК Плевен, въз основа на изпълнителен лист, издаден от 18.02.2023 г. от Районен съд – София, на основание Съдебно решение по гр.д.

№ 13240 от 2012 г. на РС – София, издаден срещу длъжника Д. Г. С., ЕГН **********. Излъга, че въз основа на това е образувано изпълнително дело о № 20156/2013 г. по описа на ДСИ при СРС, което е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ДСИ при PC Луковит, където е образувано под № 18/2019 г. Изтъква ,че делото е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с постановление влязло в законна сила на 27.02.2020 г.

Излага, че на основание същия изпълнителен лист на 09.03.2020 г., под № 20208800400 е образувано изпълнително дело при ЧСИ Р. Д. срещу длъжника.Сочи, че то е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление 1103 /19.09.2025 г. от ЧСИ Р. Д., съгласно Решение на ОС - Ловеч № 197/18.09.2025 г.

Излага, че в молбата за образуване на настоящото дело взискателят ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК **********, чрез адв. П. А. - АК Плевен е поискал извършване на изпълнителни действия, а именно: налагане на запор върху банкови сметки; опис и оценка на 10 броя недвижими имоти, находящи се в землището на село ****, община Луковит, област Ловеч, собственост на длъжника. Изтъква ,че с молбата са му възложени правомощията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ /стр. 1/. Сочи, че след заплащане на авансовите такси е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника и чрез ЧСИ М.Ц. е изпратена за връчване Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 18752/03.10.2025 г.. В нея длъжникът е уведомен за насрочен опис на недвижимите имоти, посочени в молбата на взискателя и същата е връчена лично на длъжника /стр. 104-105/. Изтъква, че са наложени запори на банкови сметки на длъжника /стр.54-55/, възбрана на недвижими имоти /стр. 65/и на основание чл. 458 от ГПК са присъединени публични вземания, въз основа на удостоверение от НАП /стр. 76/.

Излага, че на 27.10.2025 г. в кантората е постъпило възражение №18976/27.10.2025 г. от длъжника, чрез пълномощника си адв. Я. С. /стр. 83/,в което се оспорват лихвите към главницата, като се твърди че са настъпили предпоставките на чл. 111 от ЗЗД за изтичане на тригодишна давност и е отправено искане за извършване на преизчисления на дълга от ЧСИ Р. Д..

Сочи, че с Постановление 1298/28.10.2025 г. е оставил без уважение 3 исканията на длъжника /стр. 107/, тъй като, с оглед разпоредбите на Закона и трайната практика на съдилищата, давността не се прилага служебно.

Изтъква, че длъжника е бил уведомен за отказа със съобщение 20943/28.10.2025 г., което е получено от адв. Я. С.. Излага ,че впоследствие на 18.11.2025 г. в кантората на ЧСИ Р. Д. са постъпили заключения на вещо лице Р. М., касаещи описаните имоти, за което е надлежно уведомен /стр. 226/.

Изтъква, че с възражение № 22045/28.11.2025 г. /стр. 243/,длъжникът, чрез упълномощения си представител е оспорил оценката на вещото лице, като със съобщение изх. № 23882/28.11.2025 г. е бил уведомен, че за да бъде извършена повторна оценка, то следва да бъде посочено вещо лице, което отговаря на изискванията по чл. 485, ал. 1 от ГПК, както и следва да бъде внесен депозит от 100 лева за назначаването му в тридневен срок от получаване на съобщението. Длъжникът не е спазил гореописаната процедура и с Постановление № 1523/15.12.2025 г. възражението е оставено без уважение.

Излага, че на 28.11.2025 г. в кантората е постъпила жалба с вх. № 22140/28.11.2025 г. /стр. 238/, като длъжникът е бил уведомен, че следва да внесе дължимите такси по сметката на ЧСИ и Окръжен съд – гр. Ловеч/стр.

247/. Изтъква, че поради това , че в кантората не са представени дължимите суми в указания срок на 08.12.2025 г. жалбата е била върната на длъжника в цялост, /стр. 267/. Със Съобщение вх. 24043/23.12.2025 г. ОС - Ловеч, съгласно резолюция от 19.12.2025 г. на Административния ръководител - председател на Окръжния съд, са изискали администрирането на жалбата и са приложили държавната такса, заплатена по сметка на ОС - Ловеч от длъжника., като таксите по сметка на ЧСИ все още не са заплатени.

По изложените съображения счита, че жалба с вх. № 22140/28.11.2025 г. за процесуално недопустима, а по същество за неоснователна.Моли настоящата инстанция при постановяване на своя съдебен акт да съобрази, че се е произнесъл с Постановление № 1298/28.10.22025 г. по отношение на постъпилото възражение № 18976/27.10.2025 г., като е отказал да извърши исканите действия и затова е бил надлежно уведомен адвокат Я. С. на 03.11.2025 г. в 13.30 часа, видно от съобщение № 20943/28-10.2025 г. С оглед принципите на предвидимост и стабилност на изпълнителното производство, счита за недопустимо длъжникът да изисква от съдебния изпълнител повторно постановяване на въпрос, по който вече има издаден от него влязъл в сила акт. Сочи ,че ако длъжникът желае различна резолюция на въпроса, следва да оспори акта директно, не да търси паралелно произнасяне.

Освен това счита за процесуално недопустимо възражението на длъжника относно настъпилата погасителна давност по отношение на законна лихва върху претендираната главница, с оглед разпоредбата на чл.

435 ал. 2 от ГПК, в която изрично са посочени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 120 от ГПК и трайната съдебна практика, давността не се прилага служебно. Преизчисляването на дълга, премахването или добавянето на вземания, без законово основание, не влизат в компетенцията на съдебния изпълнител. При събирането на дълга съдебният 4 изпълнител се съобразява с посочената престация в представеният му влязъл в сила и издаден от компетентен орган изпълнителен титул, а не определя самостоятелно нейния размер. Счита за процесуално недопустимо да се търси произнасяне от съда за преизчисляване на дълга в рамките на изпълнителното производство. Излага, че този правен резултат следва да бъде търсен по исков ред.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да остави жалбата без уважение.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, приема, че компетентен да се произнесе по нея е Ловешкия окръжен съд. Същата е подадена от длъжника и по същество се явява процесуално недопустима.