Определение № 274 от 15.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. Варна, 15.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500675 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 2920/22.04.2026г. подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез А. В. държавен инспектор в ТД Варна, за изменение на постановеното по делото решение № 50/26.03.2026г., в частта му относно разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени във въззивното производство в полза на въззиваемата страна – К. К. в размер на 6 135,50 евро. Изложени са доводи, че присъденото възнаграждение в посочения размер е несъразмерно високо спрямо минималния обем на реално положения от процесуалния представител труд и сложност на делото. Посочва, че процесуалният представител на въззиваемата страна е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който са възпроизведени доводи по същество на спора, изложени пред първоинстанционния съд, без да се навеждат нови твърдения и доказателствени искания; пред въззивния съд е проведено едно открито съдебно заседание, като високия материалния интерес не обосновава фактическа и правна сложност на делото. По подробно изложени съображения моли да се изменени решението в частта за разноските, като в полза на въззиваемата страна да се присъдят разноски в по-нисък размер.

В рамките на едноседмичния срок насрещната страна – К. Д. К. е подал 1 писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок, от страна по делото, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на исковото производство са претенции за отнемане в полза на Държавата от К. Д. К. на имущество на обща стойност 1 896 540,15 лева., подробно описано в решение № 26004/17.07.2025г. постановено по гр.д. № 254/2019г. на ОС-Добрич. С решение № 50/26.03.2026г. постановено по в. гр. д. № 675/2025 г. на Апелативен съд – Варна е потвърдено решението на ОС Добрич, с което са били отхвърлени предявените от КОНПИ искови претенции. С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, предвид представения договор за правна защита и съдействие, списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащане, съдът е присъдил в полза на въззиваемата страна К.

К. сторените в производството пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6135,50 евро.

Съдът е приел за неоснователно своевременно отправено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от процесуалния представител на КОНПИ и е присъдила в полза на въззиваемия К. К. разноски, сторени за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 6 135,50 евро. Присъденото адвокатско възнаграждение е многократно по – ниско от посочените в чл.7 ,ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. препоръчителни размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно материалния интерес, размера на адвокатското възнаграждение по алгоритъма на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа е 30 015,90 евро с вкл. ДДС.

Предвид предмета на делото и материалния интерес, отчитайки и извършените от процесуалния представител действия в защита на интересите на въззиваемата страна, съдът намира за неоснователно възражението на молителя, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно и в необоснован размер. При преценката относно справедливостта и обосноваността на размера на възнаграждението съдът е взел предвид освен фактическата и правна сложност на спора и материалния интерес, извършената от процесуалния представител работа, който е изготвил и депозирал отговор на въззивна жалба, явил се е в едно открито съдебно 2 заседание, в което е изразил становище по изготвения доклад на делото и становище по съществото на спора.

Ето защо, съдът намира, че не са налице основания за ревизиране на приетото с въззивното решение относно присъдените в полза на въззиваемата страна разноски, поради което и искането за изменение на същото по реда на чл. 248 ГПК е неоснователно.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество с вх. № 2920/22.04.2026г. за изменение на решение № 50/26.03.2026г. постановено по в.гр.д.№ 657/2025г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. Варна, 15.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500675 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 2920/22.04.2026г. подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез А. В. държавен инспектор в ТД Варна, за изменение на постановеното по делото решение № 50/26.03.2026г., в частта му относно разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени във въззивното производство в полза на въззиваемата страна – К. К. в размер на 6 135,50 евро. Изложени са доводи, че присъденото възнаграждение в посочения размер е несъразмерно високо спрямо минималния обем на реално положения от процесуалния представител труд и сложност на делото. Посочва, че процесуалният представител на въззиваемата страна е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който са възпроизведени доводи по същество на спора, изложени пред първоинстанционния съд, без да се навеждат нови твърдения и доказателствени искания; пред въззивния съд е проведено едно открито съдебно заседание, като високия материалния интерес не обосновава фактическа и правна сложност на делото. По подробно изложени съображения моли да се изменени решението в частта за разноските, като в полза на въззиваемата страна да се присъдят разноски в по-нисък размер.

В рамките на едноседмичния срок насрещната страна – К. Д. К. е подал 1 писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок, от страна по делото, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на исковото производство са претенции за отнемане в полза на Държавата от К. Д. К. на имущество на обща стойност 1 896 540,15 лева., подробно описано в решение № 26004/17.07.2025г. постановено по гр.д. № 254/2019г. на ОС-Добрич. С решение № 50/26.03.2026г. постановено по в. гр. д. № 675/2025 г. на Апелативен съд – Варна е потвърдено решението на ОС Добрич, с което са били отхвърлени предявените от КОНПИ искови претенции. С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, предвид представения договор за правна защита и съдействие, списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащане, съдът е присъдил в полза на въззиваемата страна К.

К. сторените в производството пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6135,50 евро.

Съдът е приел за неоснователно своевременно отправено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от процесуалния представител на КОНПИ и е присъдила в полза на въззиваемия К. К. разноски, сторени за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 6 135,50 евро. Присъденото адвокатско възнаграждение е многократно по – ниско от посочените в чл.7 ,ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. препоръчителни размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно материалния интерес, размера на адвокатското възнаграждение по алгоритъма на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа е 30 015,90 евро с вкл. ДДС.

Предвид предмета на делото и материалния интерес, отчитайки и извършените от процесуалния представител действия в защита на интересите на въззиваемата страна, съдът намира за неоснователно възражението на молителя, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно и в необоснован размер. При преценката относно справедливостта и обосноваността на размера на възнаграждението съдът е взел предвид освен фактическата и правна сложност на спора и материалния интерес, извършената от процесуалния представител работа, който е изготвил и депозирал отговор на въззивна жалба, явил се е в едно открито съдебно 2 заседание, в което е изразил становище по изготвения доклад на делото и становище по съществото на спора.

Ето защо, съдът намира, че не са налице основания за ревизиране на приетото с въззивното решение относно присъдените в полза на въззиваемата страна разноски, поради което и искането за изменение на същото по реда на чл. 248 ГПК е неоснователно.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество с вх. № 2920/22.04.2026г. за изменение на решение № 50/26.03.2026г. постановено по в.гр.д.№ 657/2025г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3