Определение № 1110 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1110 гр. София, 02.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500908 по описа за 2026 година

Образувано е по частна жалба, депозирана от С. С. Д. срещу разпореждане от 05.02.2026 г., постановено по гр. д. № 9165/2024 г. по описа на СГС, І ГО, 16 състав, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Излага съображения, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като въз основа на представената по делото декларация за имуществено и семейно състояние може да се направи обоснован извод, че не е в състояние да поеме разноските по делото, без непреодолими лишения на базисно ниво. Твърди, че трудовото му възнаграждение възлиза бруто на 3 500 лв., няма друг доход, няма влогове и акции, няма дружествени дялове от търговски дружества, притежава 1/4 ид. ч. от недвижим имот, която не може да му донесе никакви доходи, има месечни разходи за лекарства от 50 лв. – антидепресанти, а техният прием се потвърждава от заключението на вещото лице по комплексната съдебнопсихологическа експертиза. Решаващият съд не е изложил мотиви към обжалваното разпореждане, включително не е обсъдил и съобразил, че полага грижи и има месечни разходи от по 800 лв., които заплаща на специализирано заведение (дом за стари хора), в какъвто е настанена неговата баба, включително заплаща и стойността на медикаментозното й лечение. По този начин доходите му намаляват и не може да си позволи да заплати разноските по делото, които са му възложени в негова тежест, както и други разноски в производството. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да го освободи от заплащане на разноски по делото.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

1

Производството пред СГС е образувано по искова молба, депозирана от С. С. Д., насочена срещу „Комплесен онкологичен център – Велико Търново“ ЕООД и „Аджибадем сити клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, за заплащане на сумата от 122 000 лв., на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка И. Й. П., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2023 г. до окончателното изплащане.

С разпореждане № 22874/25.09.2024 г. СГС е освободил частично ищеца от заплащане на държавна такса в размер на сумата над 500 лв. по исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото.

С молба от 07.10.2025 г. ищецът е представил вносен документ за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 500 лв.

С определение № 22230/10.11.2025 г. съдът е изготвил проект за доклад на делото, като се е произнесъл по заявените доказателствани искания – допуснал е изслушването на комплексна психологична и психиатрична експертиза, както и съдебно-медицинска експертиза, за които е определено заплащане на възнаграждение в размер съответно на 800 лв. и 1 500 лв., платими от ищеца.

С молба от 18.12.2025 г. ищецът е отправил искане към съда за освобождаване от заплащане на разноски по производството, на основание чл.83, ал.2 ГПК. Към молбата е приложена декларация за имущественото му и гражданско състояние.

В декларацията ищецът е декларирал месечен доход от трудово възнаграждение в размер на 3 500 лв.; няма сключен граждански брак; средствата за издръжка на семейството му понастоящем се осигуряват от посоченото трудово възнаграждение; притежава 1/4 ид. ч. от жилище с площ от 60 кв. м. в гр. Велико Търново; не притежава МПС, дялове и акции в търговски дружества; не притежава парични влогове; страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 50 лв. В графа „Други обстоятелства“ ищецът е посочил, че осигурява издръжка на възрастен родственик (баба) на стойност 800 лв. – за медикаменти и престой в старчески дом.

С обжалваното разпореждане съдът е оставил без уважение искането по чл.83, ал.2 ГПК, като не е изложил мотиви към него.

В изготвеното по делото експертно заключение по допуснатата комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза вещите лица са посочили, че състоянието на ищеца налага прием на медикаменти – антидепресанти, каквито ищецът приема.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Ищецът е освободен частично от заплащане на държавна такса в размер над 500 лв.

С депозираната на 07.10.2025 г. молба ищецът е отправил искане към съда за освобождаване от заплащане на разноски по делото. Към момента на депозиране на молбата техният размер възлиза на 2 300 лв., които се равняват на 1 175, 97 евро.

При преценка основателността на искането, съдът следва да провери дали са осъществени регламентираните в нормата на чл.83, ал.2 ГПК - дали страната разполага с достатъчно средства да заплати дължимите разноски по 2 делото, като съобрази доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, и на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, а също и служебно да събере такива. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса, респ. на дължимите разноски (определение № 161 от 23.03.2016 г. по ч. т. д. № 531/2016 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 577 от 15.09.2014 г. по ч. т. д. № 176/2014 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 304 от 14.07.2016 г. по ч. т. д. № 1400/2016 г., на ВКС, ТК, І ТО; Определение № 2637 от 19.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3720/2023 г. на ВКС, ГК, IV ГО и др.).

В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т.12 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които искането по чл.83, ал.2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. Когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл.83, ал.2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

От представената от жалбоподателя декларация е видно, че източникът на средствата за издръжката му е трудовото му възнаграждение, което възлиза на 3 500 лв. бруто, преди приспадане на данъци и осигуровки, които се равняват на 1 789, 52 евро. Семейното му положение е неженен, няма влогове, МПС, акции и дялове в търговски дружества. Ищецът притежава 1/4 ид. ч. от апартамент в гр. Велико Търново. При преценка възможността на ищеца да плати дължимите към момента на постановяване на обжалваното разпореждане разноски, чийто размер възлиза на 2 300 лв. – 1 175, 97 евро, следва да се съобрази обстоятелството, че същият има разходи за медикаменти в размер на 50 лв. месечно – 25, 56 евро, като необходимостта от приема им е доказана по делото. Също така ищецът се грижи за баба си, като ежемесечно заплаща 800 лв. с равностойност на 409, 03 евро - за старчески дом и медикаменти.

При така установените обстоятелства и доколкото дължимите разноски по делото към момента на постановяване на обжалваното разпореждане са в размер на 2 300 лв. – 1 195, 97 евро, размерът на получаваното от ищеца трудово възнаграждение, след приспадане на дължимия данък и осигуровки, след приспадане на средствата за медикаменти и средствата за издръжка на неговата баба, които осигурява в изпълнение на нравствен дълг, се налага изводът, че ищецът не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимите към момента разноски, както и по 3 нататъшните разноски за исковото производство. Същевременно, ако ищецът не бъде освободен от внасянето им, това би възпрепятствало упражняването на процесуалните му права по делото – би се въздържал от събиране на относими и необходими доказазателства и доказателствени средства, поради невъзможност да с позволи разноските за тях.

По изложените съображения и с оглед доходите на ищеца, семейството, удостоверени с декларация, въззивният съд счита, че молбата му за освобождаване от заплащане на разноски по производството е основателна.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното определение следва да се отмени, като молбата на жалбоподателя следва да се уважи .

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я разпореждане, имащо характера на определение, постановено на 05.02.2026 г., по гр. д. № 9165/2024 г. по описа на СГС, І ГО, 16 състав, с което е оставено без уважение искането по чл.83, ал.2 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА С. С. Д., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес гр. София, ул. „Княз Борис І“ № 156, ет.4, ап.9 – адв. С. Р. М., на основание чл.83, ал.2 ГПК, от внасяне на разноски по производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4