Решение № 44 от 23.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20228002104637 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 22 077/26.09.2022 година, подадена от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, против решение № 1089/18.08.2022 година на Окръжен съд Варна, ІV А състав, постановено по гр. д. № 3043/2021 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 2895/06.07.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, ХVІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 19 868/2019 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че Й. И. И. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД гр.

Варна сумата от 9631.84 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на електроенергия за обект на потребление, намиращ се в гр. Д., ул.

„Т. м.“, бл. № , вх. , ап. , с кл. № и аб. № 0101129080 за периода от 03.10.2017 година до 02.10.2018 година, за която сума е издадена фактура № 0284396900 от 27.08.2019 година.

1

В подадената от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост.

Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Й. И. И. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба Й. И. И. е подал отговор с вх. № 28 028/25.11.2022 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е било уведомено за обжалваното решение на 25.08.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 22 077/26.09.2022 година, като 25.09.2022 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 2422/09.08.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон задължават ли въззивния съд да приеме същото каквото е приела касационната инстанция, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото; за това следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й, а също така за това независимо дали съдът възприема експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви обосноваващи преценката за годността на експертизата; за това при наличието на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси длъжен ли е съдът да обсъди всички и са се аргументира защо приема или не всяко едно от тях; за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и за това периодът на начисление по чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 година обвързва ли електроснабдителното дружество по отношение на заявеното в евентуалност 2 основание по чл. 183 от ЗЗД и при установено количество реално потребена, но неотчетена и неплатена от купувача електрическа енергия следва ли електроснабдителното дружество да доказва реалния период на доставка или същият е ирелевантен за дължимостта на цената.

По така поставените въпроси съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС, намира следното:

Съгласно решения № 128/29.04.2011 година, постановено по гр. д. № 1356/2009 година; № 193/04.07.2011 година, постановено по гр. д. № 1649/2009 година и № 80/08.05.2012 година, постановено по гр. д. № 1315/2010 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. указанията на горния съд по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават съда, на които делото е върнато за ново разглеждане да приеме правната квалификация, посочена в решението по по‑горестоящия съд-кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. Въззивният съд е задължен да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция, но ако този въпрос не бъде поставен при новото разглеждане на делото, той няма да се произнесе по него. При новото разглеждане на делото съдът, на който делото е върнато преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото този съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди. Въззивният съд може, съобразявайки се с дадените му указания по 3 тълкуването и прилагането на процесуалния закон, да събере нови доказателства, като прецени същите в съвкупност с вече събраните такива по свое вътрешно убеждение. При тази преценка съдът може да приеме за установени нови правнорелевантни обстоятелства, които водят до промяна на фактическата обстановка по делото. В този случай той пак трябва да се съобрази с дадените му от касационният съд задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. При това той може да достигне както до същите, така и до различни материалноправни изводи по делото, които се обуславят от променената с оглед на новоустановените обстоятелства фактическа обстановка.

Съгласно установената практика при наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът следва да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация, ако и двете са формирани от същия обем доказателства, като това задължение произтича от разпоредбата на чл. 203, изр. 2 от ГПК.и от обстоятелството, че при създаденото противоречие по въпрос, касаещ специални знания, съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което не може да почива на предположения. При това той може, съгласно чл. 201 от ГПК, да назначи допълнителна или повторна експертиза, като наред с това съгласно чл. 195, ал. 2 от ГПК може да разшири и състава на вещите лица. По силата на чл. 202 от ТПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Както е посочено в решение № 50 181/28.06.2023 година, постановено по гр. д. № 2119/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. съдебната експертиза като доказателствено средство не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с тях. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, когато на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, той трябва да обоснове подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване. Съобразно разпоредбата на 4 чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключенията на вещите лица. Той може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в него факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането по отделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото. Това се отнася и до случаите когато по делото са налице противоречиви заключения на вещи лица по един и същи въпрос, което противоречие не е могло да бъде отстранено в хода на производството.

В този случай съдът следва да ги обсъди и да посочи, кое заключение възприема като обоснове този си извод или пък да формира собствени изводи по въпроса, по посочения по-горе начин.

По отношение на доказването е налице константна съдебна практика, съгласно която в зависимост от това дали се установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от който може да бъде направен извод за съществуването на правнорелевантния факт доказването бива пряко или косвено. При последното се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт е основанието последният да бъде счетен за доказан.

Самите доказателствени факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай.

Всеки или всякакъв факт може да се окаже в такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Затова не съществува пречка главното доказване, което е и пълно такова да бъде 5 реализирано чрез косвени доказателства.

В случаите когато потребителят дължи стойността на потребената от него електроенергия на основание чл. 183 от ЗЗД, като е установено количество точното количество реално потребена, но неотчетена и неплатена от купувача електрическа енергия електроснабдителното дружество трябва да докаже, че тази електроенергия е преминала през средството за търговско измерване в период, който то е било монтирано на обект собственост на конкретния потребител, поради което и той дължи нейната цена.

Неправилното счетоводно отчитане на електроенергията и искането за плащането й на погрешно посочено от електроразпределителното дружество основание не водят до недължимост на цената, която се дължи от потребителя за тази електроенергия.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Варна е неправилно по следните съображения:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Варна е посочил, че преценява релевантния за спора констативен протокол № 1 202 352/02.10.2018 година, съставен от служители на „Eлетроразпределение Север“ АД гр. Варна за резултатите от проверката на измервателната система на обект в гр. Д., ул. „Т. м.“, бл. № , вх. , ап. . Съществуващият на обекта електромер бил демонтиран със снети показания от регистри 1.8.1.,1.8.2,1.8.3 и предоставен за експертиза от БИМ. Монтиран бил нов с вписани „0“ показания от всички регистри. Протоколът бил подписан от съставителите и двама свидетели. Съгласно констативен протокол на метрологичната експертиза № 1640/16.08.2019 година, провереното СТИ било тип Caratdigitron M02, статичен, еднофазен, двутарифен електромер. Представен бил в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 508096, с показания на тарифите:Т1-004431.8kWh. и Т2-008217.8 kWh. Отсъствали механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок, налице били необходимите обозначения на табелката. Електромерът бил с оценено съответствие (има допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган). При проверка на точността не отчитал грешка над максимално допустимата (4.4.-4.6.), съответствал на метрологичните 6 характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Не съответствал на техническите характеристики-при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема и наличие на преминала електроенергия на Т 3 (1.8.3.)-050953.5 kWh., невизуализирана на дисплея. На 23.08.2019 година от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна било одобрено становище за начисляването на допълнително количество електрическа енергия в размер на 50 953 kWh, с фиксиран период от 03.10.2017 година до 02.10.2018 година Издадена била фактура № 0284396900/27.08.2019 година за сумата 9631.84 лева с ДДС. Абонатът бил уведомен за задължението и за срока на погасяване. „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна било представило протокол за монтаж на обекта на потребление в гр. Д.-КП № 12107442/ 21.11… с нечетлива година, в който не бил обозначен фабричния номер на електромер, тип Карат 1102. В горния десет ъгъл била вписана датата „24.11.2014 година“. Приетото на първа инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза, изпълнено по данни от приложените документи, приемало, че електромерът е тип „Carat“ М О2 , произведен през 2014 година, монофазен, статичен. Преминал бил първоначална метрологична проверка през 2014 година, и към датата на демонтажа бил срока на метрологичната годност. Преценявал се като обективно и непротиворечиво относно техническите характеристики, срокът на метрологична годност, параметризация и отчитане по активни регистри за битов абонат, и за верността на определената стойност на количеството електроенергия по цени, одобрени от КЕВР, в сила за процесния период. При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция било изслушано заключението от 29.04.2022 година на комплексна СТЕ с вещи лица‑електроинженер и софтуерен специалист. По първия въпрос било уточнено, че в представения КП № 12107442 не бил посочен серийният номер на монтираното СТИ , поради което и показанията на Т, и Т 2 не можели да се уточнят. На третия въпрос, разполага ли „Енерго-Про Продажби” АД гр.