Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 09.02.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Наказателно дело за възобновяване 1430/2022
Вид
Решение № 54
Подписан
09.02.2023
В сила
09.02.2023
Състав
Вера Цветкова, Петър Гунчев, Маргаритка Шербанова

Цитирани разпоредби

  • чл.57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.81 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.343б ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.354а ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.68 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.105 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.118 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.128-129 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.128-129 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.131 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.155 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.160 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.161 ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.161 ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.194 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.194а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.212 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348 ал.3 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.424 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Наказателно дело за възобновяване № 20221000601430 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Постъпило е искане от адв.Хр.Х., като пълномощник на осъдения Т. Ц. П., за възобновяване на съдебното производство по нохд №8025/2021г. на Софийски Районен съд, НО, 104-ти състав, както и да бъде отменено Решението по внохд №3188/2022 на СГС, НО, 9-ти състав, с което е била потвърдена присъдата на СРС. По посоченото дело в СРС, Т. П. бил осъден за престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК на 1 (една) година и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. На осн.чл.68 ал.1 от НК съдът постановил Т. П. да изтърпи и наказанието от 3 (три) месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд №17597/2018г. по описа на СРС, НК, 134-ти състав, при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата, съдът се произнесъл за веществените доказателства и за направените по делото разноски.

С Решение №612/11.10.2022г., СГС, НО, 9-ти въззивен състав е изменил постановената от СРС присъда, в частта относно режима на изтърпяване на наложеното наказание от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, като на осн.чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, както и на наказанието от 3 (три) месеца лишаване от свобода, присъединено на осн.чл.68 ал.1 от НК – също с първоначален общ режим на изтърпяване, като потвърдил присъдата в останалата част.

В молбата се посочва, че са налице основанията за възобновяване, посочени в чл.422 ал.1 т.5 от НПК, тъй като са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че въззивното решение на СГС и 1 присъдата на СРС са постановени в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл.13 и чл.303 ал.1 от НПК, двете съдебни инстанции не са разкрили обективната истина по делото и обвинението срещу П. не е било доказано по несъмнен начин.

Защитата оспорва процесуалната годност на доказателствените материали, върху които е била постановена осъдителната присъда, тъй като незаконосъобразно са били кредитирани процесуалните действия на полицаите Ст.С. и А. А. по осъществяване на оглед, претърсване на МПС и изземване на веществени доказателства, от МПС-то управлявано от П., без участие на поемни лица и без съставяне на съответни протоколи, в нарушение на чл.161 ал.1 и ал.2 от НПК. Свидетелите – полицейски служители били разпитани в разрез със забраната на чл.118 ал.2 от НПК. Акцентира се, че съдилищата не са изследвали въпроса кога и по какъв начин е било образувано досъдебното производство, изследването на което обстоятелство би довело до различни правни изводи. Предлага се собствен анализ на фактическата обстановка. Според защитата, осъществените действия от полицейските служители С. и А. представляват оглед на местопроизшествие по смисъла на чл.155 от НПК и претърсване и изземване по смисъла на чл.160 от НПК. Тези действия се осъществяват от компетентен орган в присъствие на поемни лица, като се съставя протокол по реда на чл.128-129 от НПК. Без такива протоколи, или при неправилно изготвени такива, намерените и иззети от местопроизшествието обекти не могат да бъдат включени в доказателствения материал. Защитата счита, че тези изисквания не са били спазени. Оспорва се процесуалното значение на протокол от 01.09.2019г. за проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и вещите, превозвани в тях по чл.81 ал.2 от ЗМВР, съставен от полицейските служители С. и А., които спрели управлявания от осъдения П. лек автомобил. Предлага се на осн.чл.105 ал.2 от НПК този протокол да бъде изключен като доказателствено средство, тъй като не е съставен по реда на НПК. Поставя се под съмнение верността на съдържанието в съставения протокол за доброволно предаване на наркотични вещества от осъденото лице П. на разследващия полицай. Обръща се внимание, че дактилоскопната експертиза не е установила дактилоскопни следи върху полиетиленовото пликче от П., което било в противоречие с доброволното предаване. Обобщава се, че описаните процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 вр.ал.1 т.2 от НПК, поради което следва да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело, да бъде отменена наложената присъда и решението, с което е била потвърдена, като се моли осъденият П. да бъде оправдан или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция.

В съдебно заседание пред САС защитата на осъденото лице Т. П. - адв.Х. поддържа искането с подробно изложените в него аргументи. Изразява се становище, че в подадената молба са релевирани допуснати тежки нарушения от страна на решаващия състав на процесуалните правила и на материалния закон.

2

Отново се излагат всички аргументи, описани детайлно в депозираното искане. Моли се да бъде оправдан П., тъй като не са събрани годни доказателства за осъждането му.

Защитникът и баща на осъдения Т. П. – Ц. П., в съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция отправя молба да бъде даден шанс на сина му да не влиза в затвора само заради съдебното си минало. Заявява, че ако е имал и най-малко съмнение след последната му присъда, че не се е поправил, никога нямало да го защитава по това дело. Изразява съмнение за вината му, тъй като именно на него най-напред се обадил синът му когато бил задържан. Т. П. е бил многократно спиран и проверяван, никога не е нарушавал рамките на закона и се е старал да не влиза в противоречие с него. Отправя молба да не бъде осъден само на базата на съмнения, без доказателства.

Осъденото лице Т. П. в съдебно заседание пред САС поддържа казаното от неговите защитници. Моли да бъде уважена молбата му за възобновяване на делото и да бъде оправдан. Счита, че човек, който не е направил нищо, не може да бъде осъден. През цялото дело е твърдял, че няма нищо общо с намереното в колата, която управлявал, но никой не му обръщал внимание. Изразява съжаление, че трябва да влезе в затвора само заради съдебното си минало. През изминалото време всячески се е опитвал да се поправи и да спазва законите на държавата.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура в съдебно заседание пред настоящия съд, предлага да бъде оставено искането за възобновяване на наказателното дело без уважение, като неоснователно. Счита, че при постановяване на съдебните актове на двете инстанции не са допуснати сочените от защитата процесуални нарушения, които да съставляват основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Посочва, че не е допуснато нарушение на принципите на наказателния процес, визирани в чл.13 и чл.14 от НПК. Решаващият първостепенен съд е събрал необходимите и възможни гласни, писмени и веществени доказателствени средства, относими към предмета на доказване, и е положил необходимите процесуални усилия за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници, както обвинителни, така и оправдателни. Не е допуснато нарушение на принципа за разкриване на обективната истина – по чл.13 от НПК, и за вземане на решения по вътрешно убеждение – по чл.14 от НПК. На следващо място изразява становище, че няма допуснат порок при оценъчната дейност на съда, касаеща събраните доказателствени източници. Фактическите констатации на първият съд са обосновани и се основават на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока са споделени изцяло и от въззивния състав. При изграждане на фактическата обстановка от инстанциите по същество не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Съдилищата са изложили по ясен и убедителен начин в мотивната част на съдебните си актове, изводите си по фактите и тяхната правна оценка, както и съображенията си относно кредитирането на доказателствените средства въз основа на задълбочен анализ и съпоставка на 3 доказателствените източници едни спрямо други. Изложена е хронология на събитията, които са приети за установени, както и съображенията, обусловили извода на съдилищата, че с деянието си подсъдимото лице е осъществило от обективна и субективна страна всички признаци от състава на вмененото му престъпно деяние. Въззивният съд, при упражняване на съдебен контрол е изложил ясно и недвусмислено волята си по отношение на законосъобразността – и материална, и процесуална, и правилността на контролирания съдебен акт. Не е основателно възражението, че въззивният съд не е дал отговор на възраженията, наведени от жалбоподателя. Напротив, контролния съд е обсъдил всеки от доводите на защитата, аргументирал е защо се солидализира с фактическите и правни изводи на първия съд. Изложил е убедителни съображения в подкрепа на извода, че именно П. е автор на инкриминираното деяние. Прокуратурата обобщава, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Процесното количество високорискови наркотични вещества са иззети и приобщени към делото законосъобразно, посредством доброволното им предаване от осъдения П..

Приобщеният по делото протокол за доброволно предаване, правилно е бил кредитиран от инстанциите по същество като годно писмено доказателствено средство относно извършването на съответното действие по разследването, реда, по който е извършено, и събраните в резултат на това доказателства. Представителят на прокуратурата излага подробни съображения по повод събраната по делата доказателствена съвкупност. В заключение посочва, че съдебните актове, постановени от инстанциите по същество, не страдат от пороци, които да обусловят възобновяването на наказателното дело и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаването на осъденото лице, поради което молбата му следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В реплика, защитата на осъденото лице – адв.Х. изразява несъгласие с тезата на прокуратурата. Счита, че по тази логика всеки може да бъде осъден без проблем.

Осъденото лице Т. П. заявява в правото си на последна дума, че всеки път когато го спират, полицаите го третират все едно е убил някого. Когато го спрели този път, останал шокиран от факта, че полицаят го държал в ръката /пакетчето – б.а./ без ръкавици и казал на колегата си, че е намерил нещо, докато осъденият бил извън колата. Казал на полицая, че няма право да пипа това нещо, което той самия не знае какво е. Полицая го попитал дали гледа „От местопрестъплението“ и му го набутал в седалката. Моли съда да прецени дали е нормално такова действие на полицаите. Посочва, че те са го излъгали и не е подписвал протокол за доброволно предаване, където е написал, че не знае какво е това, не го е пипал и не знае откъде е. Моли да бъде възобновено делото и да бъде оправдан.

Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата 4 съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия.