Решение № 7476 от 09.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7476 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100500666 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 19581 от 28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 63052/2021 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав, е признато за установено между страните по делото, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Д. Н. М. дължи на „Дайнърс клуб България“ АД сумата от 697,21 лева, представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 18.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.07.2020 г. по ч. гр. д. № 27852/2020 г. по описа на СРС, 47-ми състав, като искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Дайнърс клуб България“ АД срещу Д. Н. М. е отхвърлен за сумата от 133,04 лева, представляваща мораторна лихва по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 18.04.2017 г., начислена за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г.

С решението е разпределена и отговорността за разноски между страните, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 650,81 лева за исковото производство и сумата от 62,98 лева за заповедното производство, съобразно уважената част от предявените искове.

1

Срещу решението в частта, с която е уважена исковата претенция на „Дайнърс клуб България“ АД, е постъпила въззивна жалба от ответника Д.

М., подадена чрез назначения му особен представител адв. В. К., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивника районният съд неправилно е приел, че претендираните от ищеца суми са реално усвоени от ответника, позовавайки се на представените извлечения от сметка и на заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Застъпена е теза, че приложените от ищеца извлечения от сметка не доказват дали, кога и колко пари са били изтеглени чрез кредитната карта, тъй като това са документи, изходящо от ищеца, а не от обслужващата го като издател по договора Първа инвестиционна банка. Сочи още, че въпреки това, заключението на изготвената по делото експертиза почива единствено на материали, предоставени от ищеца. Предвид изложеното, се моли решението да бъде отменено в обжалваната част.

В законоустановения срок от насрещната страна „Дайнърс клуб България“ АД е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е взето становище за неоснователност на същата и е отправена молба до настоящата инстанция за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Дайнърс клуб България“ АД срещу Д. Н. М. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 133,04 лева, представляваща мораторна лихва по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 18.04.2017 г., начислена за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящата въззивна проверка. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част е и допустимо.

По отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. М. дължи на „Дайнърс клуб България“ АД сумата от 697,21 лева, представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 18.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2020 г. до окончателното изплащане.

2

В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор за издаване на кредитна карта, по силата на който ищеца в качеството му на кредитодател е изпълнил своето задължение за предоставяне на договорената сума, след което е възникнало задължение за връщането й при условията, регламентирани в договора.

Доказано е по делото и е безспорно между страните, че на 18.04.2017 г. между ответника и ищеца е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, сключен в писмена форма при общи условия. Видно от представения по делото договор, „Дайнърс клуб България“ АД, като издател, е предоставил на ответника, като титуляр, кредитен лимит (овърдрафт) под формата на кредитна карта в размер до 700 лева, който може да бъде използван при условията и при реда, предвидени в общите условия. Съгласно чл. 2 от договора, срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 31.03.2018 г., като е уговорена и възможност за автоматичното му подновяване. Титулярът се е задължил да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по начина, уговорени в договора и в общите условия. В чл. 10.1 от общите условия е предвидено, че титулярът се задължава всеки месец до датата на падежа или на първия следващ работен ден, ако падежът е в неработен ден, да погасява минималната погасителна вноска, посочена в извлечението на всяка карта.

Съгласно представения по делото протокол от 03.05.2017 г. за получаване на кредитна карта и ПИН код, картата е предадена във владение на титуляра М., едновременно с което издателят е предоставил и правото на ползване на уговорения кредитен лимит в размер на 700 лева.

От приетата по делото ССчЕ се установява, че общият размер на установените плащания от титуляра по кредитната карта е 1682,50 лева, като същите не са на редовна месечна база, считано от месец юни, 2018 г. Според вещото лице размерът на падежиралата и незаплатена главница е 697,21 лева.

Настоящата съдебна инстанция приема, че от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че между страните валидно е възникнало облигационно правоотношение по договор за издаване и обслужване на кредитна карта, сключен при общи условия. Не може да бъде споделено становището на ответника, че приложените от ищеца извлечения от сметка не доказват дали, кога и колко пари са били изтеглени чрез кредитната карта, нито, че заключението по ССчЕ не следва да бъде кредитирано, тъй като вещото лице е работило по документи, представени от ищеца. Действително вещото лице е работило по документи, представени от ищцовото дружество, което обаче не може да дискредитира изводите по експертизата, предвид факта, че при изготвянето на експертното си становище експертът се е запознал и е съобразил всички налични данни и документи по делото, както и тези, представени му от ищеца. След като назначаването на вещо лице е предпоставено от липса на специални знания у съда, експертът по правило не може да бъде ограничаван в източниците, въз основа на които изготвя специализираното си заключение, независимо от коя страна са били предоставени – наличието на специални знания по въпроса, предмет на изследване, логически включва притежаването на такива и за използваните от 3 експерта източници и методи.

Отделно от изложеното, следва да се посочи, че макар в производството пред първата инстанция ответникът да е оспорил заключението на експертизата, същият не е ангажирал доказателства, които да разколебават или опровергават изводите на вещото лице. Ето защо настоящият съдебен състав съобрази заключението по счетоводната експертиза при определяне на незаплатената част от главницата по договора.

Настоящият съдебен състав споделя изводите досежно действителността на постигнатите между страните уговорки съобразно императивните изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което преповтарянето им не е необходимо. С оглед изложеното въззивният съд приема, че договорът е валидно сключен и между страните по него е възникнало договорно правоотношение, породено от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит. Ето защо районният съдът правилно и законосъобразно е приел, че искът е основателен и следва да бъде уважен. Налице е виновно неизпълнение на договорно задължение за връщане на заетата с овърдрафта сума по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за което ответната страна отговаря.

Доколкото изводите на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част следва да се потвърди като правилно и постановено в съответствие с приложимия материален и процесуален закон.

По отговорността за разноски съдът намира следното:

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на основание чл.

273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът (въззиваем).

Последният обаче не претендира такива, поради което не следва да му се присъждат.

Предвид цената на иска и разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 19581 от 28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 63052/2021 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5