Решение № 13217 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13217 гр. С. 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110143703 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Излагат се твърдения, че на ... г. в гр. С.. по ул. П... „А... Т... е настъпило ПТП с участието на л. а. марка „А...“ рег. № ... и л.а. „П...“ рег. № ..о вина на водача на „П...“ рег. № .... който навлязъл по ул. „П... А... Т... без да спре и без да пропусне движещия се с предимство л. а. марка „А...“ рег. № ... в нарушение на правилата за движение по пътищата.

Във връзка с настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП.

Ищецът твърди, че собственикът на МПС марка „П...“ рег. № ... имал валидно сключена застраховка „Г. о.“ при ответника към датата на настъпване на ПТП. Лекият автомобил малка „А...“ рег. № ... бил застрахован по застраховка „К...“ при ищеца съгласно сключена застрахователна полица, валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. Въз основа на направена оценка на нанесените щети върху автомобила ищцовото дружество изплатило застрахователно обезщетение на застрахованото лице в размер на 1 354,96 евро /равностойност на 2 650,08 лева /. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума. След отправена покана от ищеца към ответника за заплащане на дължимото обезщетение ответникът не удовлетворил извънсъдебно отправената претенция на ищеца. Въз основа на изложеното се претендира ответникът да бъде осъден да заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от равностойност на 1 354,96 евро /равностойност на 2 650,08 лева/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 145,77 евро / равностойност на 285,11 лева/, представляваща начислена мораторна лихва върху главницата за периода от 21.10.2024г. до предявяване на исковата молба, както и за сторените разноски в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на водача на л. а. марка „П...“ рег. № ... и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените увреждания за л. а. марка „А...“ рег. № .... Посочва, че изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът на л. а. марка „А...“ рег. № ....

Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на л. а. марка „А...“ рег. № ..., който допуснал нарушение на ЗДвП, като незаконосъобразно навлязъл на червен забранителен сигнал на светофарната уредба по път с предимство и създал опасност за останалите участници в движението. Оспорва размера на исковата претенция като завишен и 1 несъответстващ на действително претърпените вреди вследствие настъпването на процесното ПТП. Оспорва като неоснователен иска за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Г. о.”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Г. о.” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане е необходимо да се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято г. о. е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погА.ването на дълга, както и възражението си за съпричиняване.

С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Г. о.” между ответника и собственика на МПС марка л. а.

„П...“ рег. № ...; наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „К...” между ищеца и собственика на МПС марка л.а. „А...“ рег. № ...; фактът, че ищецът е заплатил на увреденото лице, застраховано при него по застраховка „К...“, застрахователно обезщетение в размер на 1 354,96 евро /равностойност на 2 650,08 лева/; фактът на получена покана от ответника, в качеството на застраховател на г.та о. на водача на лек автомобил марка „П...“ рег. № .... да възстанови на ищеца заплатената сума.

Следва да се установи механизмът на ПТП, в частност – поведение на кой от водачите на МПС, участвали в ПТП, е причина за настъпването му.

В представения двустранен протокол за ПТП в „Част 12. Обстоятелства“ водачът на „П...“ с рег. №... е отбелязал, че при настъпване на ПТП е извършвал маневра завИ.е на ляво и е допуснал неспазване на знак предимство, като в „Част 14. Забележки“ е признал вината си за настъпване на произшествието.

От заключението на приетата по делото САТЕ се описва следният механизъм на настъпване на ПТП: На ...г. около ... часа лек автомобил „П...“ с рег. №... се движи по ул. „Д..

А.... М..“ с посока от ул. „С....“ към ул. „П... А... Т... и на кръстовището с ул. „П... А... Т... водачът предприема маневра за завой наляво, при която реализира ПТП с навлизащия в кръстовището от лявата му страна лек автомобил „А...“ с рег. №.... Като причина за настъпване на произшествието се сочи поведението на водача на л.а. „П...“, който не се е съобразил с указаният на пътен знак Б1 – „Пропусни движещите си по пътя с предимство“ и не е пропуснал навлизащия в кръстовището от лявата му страна лек автомобил „А...“ с рег.

№.... При съпоставка между щетите по описа на застрахователя и щетите, отразени в съставения двустранен констативен протокол за ПТП, вещото лице обосновава извод в заключението за наличие на пряка причинно-следствена връзка между нанесените щети по лек автомобил „А...“ с рег. №... и настъпилото ПТП.

В събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Ф., водач на лек автомобил „П...“ с рег. №.... се сочи че процесното ПТП е настъпило на Т-образно кръстовище между ул. „д.. А.... М..“ и ул. „П... А... Т..., като на ул. „П... А... Т... бил поставен временен светофар, който регулирал двупосочно движение в лява пътна лента по ул. „П...

А... Т... поради извършвани строително-монтажни работи. Свидетелят заявява, че се движел по ул. „Д.. А.... М..“ и при зелен сигнал в лява пътна лента се огледала в двете посоки и предприела завой наляво от ул. „д.. А.... М..“ към ул. „П... А... Т.... Тогава видяла, че срещу нея се движи лек автомобил „А...“. Водачът на лек автомобил „А...“ се опитал да избегне удара, но извършването на спасителна маневра при конкретните пътни условия било невъзможно. При настъпване на удара за лек автомобил „П...“ щети били нанесени в предна дясна част, а за л. а. „А...“ – в предната дясна броня и преден десен фар. По-късно на 2 мястото на ПТП пристигнали служители на „Пътна полиция“, които указали на свидетеля, че при Т-образно кръстовището водачът на л.а. „А...“ се е движил с предимство, а наличната временна светофарна уредба била поставена от строителните фирми в района и не е задължителна.

В събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Ш., водач на лек автомобил „А...“ рег. № ..., се посочва, че се движел по ул. „П... А... Т... в посока Околовръстен път, като при преминаване през кръстовището ул. „д.. А.... М..“ настъпил удар с друг автомобил, извършващ маневра завой наляво от ул. „Д.. А.... М..“. Пред автомобила, излизащ от ул. „Д.. А.... М..“, имало поставен знак „СТОП“, който водачът на съобразил, вследствие на което ударил управлявания от свидетеля автомобил странично в задната част на автомобила. Посочва, че пристигналите служителите на „Пътна полиция“ възнамерявали да съставят АУАН на водача на лек автомобил „П...“, но свидетелят заявил, че ще отправи претенция за възстановява не щетите по автомобила пред застрахователя си. Свидетелят посочва, че на мястото на настъпване на ПТП имало поставен временен светофар за провеждане на строително-монтажни дейности по ул. „П... А... Т.... Към момента на настъпване на ПТП в района имало засилен трафик, като пред свидетеля се движели и други автомобили. Ударът настъпил след като свидетелят подминал л.а. „П...“, при което щети върху л.а. „А..“ настъпили по задната броня на автомобила. Свидетелят посочва, че при настъпване на удара се движел със скорост от 50 км/ч..

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ш. в тази им част, доколкото сочените обстоятелства от свидетеля Ф., водач на л.а. „П...“ и участник в процесното ПТП, се отличават от заявеното от него в съставения двустранен протокол за ПТП, а описаният в показанията механизъм не съответства на вида и характера на нанесените щети върху лек автомобил „А...“. Описаният в САТЕ механизъм на настъпване на ПТП се потвърждава изцяло от показанията на свидетеля Ш., който посочва, че при преминаване на кръстовище между ул. „П... А... Т... и ул. „д.. А.... М..“ водачът на л.а. „П..“ не е съобразил поставения знак пътен знак Б1 – „Пропусни движещите си по пътя с предимство“, вследствие на което нанесъл щети в задната лява част на преминаващия по ул. „П... А... Т... лек автомобил „А...“.

Съдът намира за недоказано въведеното възражение за осъществено противоправно поведение от страна на водача лек автомобил „А...“, изразяващо се в навлизане в кръстовището на червен забранителен сигнал на монтираната временна светофарна уредба по ул. „П... А... Т.... От приетото писмо от Столична община, съдържащо информация за организацията на движение в процесния пътен участък, не се установяват данни за въведена временна организация на движението към датата на настъпване на процесното ПТП, съответно за наличието на посочената временна светофарна уредба, регулираща преминаването в двете посоки на движение по ул. „П... А... Т... през една лента. Събраните сведения от разпита на свидетелите са непълни и не позволят постигането на обоснован извод относно мястото, на което са били разположени временните светофари, конкретно въведеното временно изменение в организация на движението при преминаване през кръстовището и на какъв сигнал са навлезли водачите в кръстовище при настъпване на удара.

При така установения механизъм на ПТП виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил л.а. „П...“, който е нарушил чл. 6, ал. 1 ЗДвП, тъй като е извършил маневра завой наляво без да съобрази поведението си с наличието на пътен знак Б1 – „Пропусни движещите си по пътя с предимство“ и не е пропуснал навлизащия в кръстовището от лявата му страна лек автомобил „А...“ с рег. №.... Всички ремонтно-възстановителни операции и вложени части, описани в приложените по делото Опис на щета и Фактура, е било необходимо да бъдат извършени с оглед възстановяване на уврежданията по процесния автомобил.

Възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.

Въз основа на изложените по-горе мотиви съдът приема, че по делото не се доказа с положителност наличието на монтирани временните светофари, регулиращи преминаването в двете посоки на движение по ул. „П... А... Т... в участъка на кръстовище с ул. „Д.. А.... М..“, откъдето следва, че въведеното възражение за съпричиняване настъпването на процесните увреждания от водача на л. а. „А...“ чрез навлизане на червен забранителен сигнал в кръстовището като недоказано следва да бъде прието за неоснователно. Същевременно от САТЕ се установява, че водачът на л.а. „А...“ не е разполагал с възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като л. а. „П...“ е навлязъл внезапно в кръстовището, 3 а ударът е бил предотвратим единствено за водача на л.а. „П...“ при изчакване на преминаването на л.а. „А..“ през кръстовище и извършване на маневра завой наляво след това.