Решение № 377 от 29.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Перник, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20251720201365 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Ю. Г. срещу наказателно постановление № 251158-002546/18.08.2025г., издадено от Началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - гр. Перник.

С атакуваното наказателно постановление за извършени административни нарушения на чл. 23, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и чл. 123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните адм.наказания:

1/За нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 179, ал. 2, пр.2-ро от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева;

2/ За нарушение по чл. 123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП на осн. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че нарушенията не са извършени.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител - адв. В. В., който излага становище, че жалбоподателят е изпълнил задълженията си като участник в ПТП, като доколкото от същото не са пострадали лица, то за Г. не е съществувало задължение да остане на 1 местопроизшествието. Счита, че в административнонаказателната процедура са допуснати нарушения. Сочи още, че наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца не съответства на приложимата санкционна норма.

Въззиваемата страна редовно призована за съдебното заседание, не се представлява от процесуален представител. Изложено е бланкетно становище, с което се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а наказателното постановление да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.

След извършен анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка по чл. 314, ал. 1 от НПК, настоящият съдебен състав намери за установено следното от фактическа страна:

На 21.07.2025 г. около 01:30 часа жалбоподателят С. Ю. Г. управлявал собствения лек автомобил марка „Мерцедес“ по ул. Юрий Гагарин с посока на движение от кръстовището на с ул. Младен Стоянов към ул. Република, като в този момент е бил изпреварен от автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ********. Същият автомобил на следващото кръстовище, намиращо се в близост до квартал Тева, докато се намирал пред автомобила на жалбоподателя, намалил рязко скоростта си до спиране. С. Г. се опитал да предприеме спиране чрез рязко натискане на спирачните педали, но не успял, вследствие на което между двата автомобила бил осъществен контакт, от който по задната част на л.а. Опел Зафира настъпили минимални материални щети. След това жалбоподателят се оттеглил със своя автомобил. На място пристигнали полицейските служители Б. Б. и Ц. Б., които разговаряли с водача на л.а Опел Зафира и от него се сдобили с регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя автомобил, като установили чрез справка самоличността на Г.. На следващия ден, след установен контакт между двамата водачи, същите се срещнали и изготвили двустранен протокол за настъпилото ПТП.

Във връзка с гореописаното на жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № 4360107 от 24.07.2025 г. от Ц. В. Б. – автоконтрольор при сектор „ПП“ към ОД на МВР Перник. С АУАН се констатира, че С. Ю. Г. е извършил нарушения на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН на 18.08.2025 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, в което са възприети изцяло обстоятелствата, описани в АУАН, и с което на жалбоподателя, за извършени административни нарушения на чл. 23, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП са наложени следните адм.наказания:

1/За нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 179, ал. 2, пр.2-ро от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева;

2/ За нарушение по чл. 123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП на осн. чл. 175, 2 ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца.

В наказателното постановление са възприети изцяло фактическите позиции, установени с АУАН. Не са посочени аргументи по отношение на определените наказания, нито по преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства - показанията на свидетелите Б. В. Б., Ц. В. Б., Е.С.Т. и М.И. Г., както и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по предвидения от НПК процесуален ред.

Към момента на съставяне на АУАН и предявяването му жалбоподателят не е вписал конкретни възражения или обяснения във връзка с вменените му във вина нарушения.

В законоустановеният преклузивен срок на чл. 59 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на надлежна страна с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на НП , при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна по следните съображения:

По отношение на нарушението по чл. 123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП:

Съдът намира, че извършването на такова нарушение не се установява от събраните в хода на производството доказателства.

Съгласно чл. 123, ал.1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП в одачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора , да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

В настоящия случай безспорно се установява, че жалбоподателят е бил участник в ПТП. Няма данни обаче от същото да са пострадали хора.

Актосъставителят и свидетелят по АУАН са категорични по отношение на това, че единствените щети от ПТП са били минимални материални такива, като заявяват, че не е имало физически пострадало лице.

Предвид изложеното съдът намира, че вмененото с атакуваното НП нарушение по чл. 123, ал.1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП не е извършено. За да се осъществи този състав на нарушение е необходимо от ПТП да са пострадали хора, която хипотеза в случая не е налице, съответно не е налице задължение за водача да остане на мястото на ПТП, от което следва и че не е извършено нарушение на горепосочената разпоредба. В тази връзка оспореното НП следва да бъде отменено в частта за нарушението на чл. 123, ал.1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП като неправилно.

В допълнение следва да се отбележи и че е налице неправилно 3 прилагане на санкционната норма по отношение на това нарушение. Съгласно чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 3 месеца и с глоба 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП. Тази разпоредба е посочена в обжалваното наказателно постановление като основание за налагането на санкция, като на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца. Второто наложено наказание не съответства на приложимата санкционна разпоредба, нещо повече, надхвърля предвидената в нея фиксирана санкция - лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. Така изложеното обуславя извод за незаконосъобразност на атакуваното НП и представлява самостоятелно основание за отмяната му в тази му част. Административно наказание може да бъде наложено само и единствено в размерите и вида, предвидени в закона.

Съдът не може да поправя санкционната норма и да намалява наказанието до законно предвидения размер. В настоящия слуичай е налице явно противоречие между правна квалификация и наложена санкция, което от нарушава правото на защита на санкционираното лице.

По отношение на нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП :

Правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая е налице осъществен състав на адм. нарушение от страна на въззивника по текста на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Преценката му се основава на установеното от актосъставителя и свидетеля по акта, а и се потвърждава в хода на съдебното следствие от показанията на св. Е.Т., който също заявява, че между автомобилите е настъпил контакт, доколкото жалбоподателят не е могъл да спре своевременно. Съгласно този текст от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Доколкото разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП предвижда конкретно правило за поведение, адресирано към водачите на превозни средства, за съставомерността на деянието няма значение конкретното разстояние във всеки отделен случай. От значение е самия факт, че водачът не е успял да спре своевременно при наличието на друго движещо се непосредствено пред него пътно превозно средство, при спирането на което е настъпило и пътно-транспортното произшествие. За обстоятелството, че жалбоподателят не е съобразил поведението с посочения текст от Закона за движението по пътищата съдим от безпротиворечивите показания на актосъставителя, свидетеля по АУАН, а и св. Тодоров, от които се установява, че л.а. Опел зафира е изпреварил автомобила на жалбоподателя, който е направил опит да спре, но въпреки това не е успял и между автомобилите е бил осъществен контакт, вследствие на който за намиращият се отпред л.а.

Опел Зафира настъпили минимални материални щети.

Независимо от факта, че извършеното деяние формално осъществява признаците на адм.нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП съдът счита, че последващите действия на наказващия орган по привличане на отговорността 4 на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр.2-ро от ЗДвП се явяват незаконосъобразни и в нарушение на материалния закон, доколкото е налице "маловажен случай" на нарушение - по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поначало при извършване на преценка дали има основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да съобрази всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на спора, като приложи правилно закона и отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.

Когато конкретно деяние представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган съобразно делегираните му по силата на ЗАНН правомощия в качеството на "особенна юристдикция" освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.

От друга страна, самата преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, в обхвата на който се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. В случаите, когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е правно основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. При това, съдът е задължен да изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми се налага извода, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол / в тази насока Тълк. Решение № 1/12.12.07 г. по тълк. н.д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС/.